''Белене – островът на забравените'': едно от най-силните свидетелства за комунистическия лагерен терор излиза пак

Има книги, които се връщат като морално напомняне, когато бъдат преиздадени. Такава е „Белене – островът на забравените“ от Недялко Гешев – едно от най-ранните и най-силни свидетелства за концлагера „Белене“, което сега излиза в ново издание от „Сиела“. Книгата е публикувана за първи път през 1983 г. в Белгия, в емиграция, а днес отново достига до българските читатели с подкрепата на фондация „Софийска платформа“, изследователя Борислав Скочев, Борислав Димитров (Пенков) и семейството на автора. 

Новото издание е опит да се върне в публичния разговор паметта за това мрачно място, чиято история десетилетия наред остава премълчавана, неглижирана и омаловажавана. От „Сиела“ представят книгата като сурово и лично свидетелство за една от най-мрачните тайни на комунистическия режим, а самото издание излиза в обем от 288 страници плюс 8 страници със снимки.

Преиздаването на „Белене – островът на забравените“ съвпада и с един рядък за българския публичен живот момент на институционална памет. По повод 77 години от създаването на концлагера на остров Персин на 27 април представители на служебния кабинет на Андрей Гюров посетиха мястото, за да почетат жертвите на лагерния терор.

Инициативата беше на министъра на правосъдието Андрей Янкулов и на министъра на околната среда и водите Юлиан Попов, а в посещението участваха още министърът на вътрешните работи Емил Дечев, министърът на финансите Георги Клисурски, началникът на кабинета Румяна Бъчварова, съветничката по външни работи Лъчезара Стоева, съветничката по културата Искра Ангелова, както и представители на граждански организации и изследователи на темата.

На място групата беше водена от Луиза Славкова от фондация „Софийска платформа“ и Михаил Маринов от фондация „Остров Белене“, които от години работят за съхраняването на паметта за лагера и за връщането му в образованието, обществения разговор и историческото съзнание. И двете организации не спират да образоват учители и ученици за историята на мястото и да водят групи на острова, който е трудно достъпен, защото на него и днес има действащ затвор.

Този жест на служебния кабинет дойде като закъсняло признание: че Белене е една от големите травми на българския XX век, че имената и съдбите на жертвите заслужават памет, а обществото ни има нужда от ясен, зрял и човешки език за насилието на комунистическия режим. Защото прошка за зверствата, извършени там никога не беше поискана...

Силата на „Белене – островът на забравените“ е в това, че не говори за терора отвън, а отвътре, пишат издателите. Недялко Гешев е човек, който минава през репресивната машина на режима, преживява лагера и по-късно успява да избяга от България. Разказът му съчетава лични спомени, историческа точност и суровата перспектива на човек, който е преминал през ада. От „Сиела“ определят книгата като една от първите, ако не и първата, посветена на концлагера „Белене“, а Борислав Скочев подчертава, че Гешев „помни и предава много вярно фактите, обстоятелствата, хронологията на събитията“. 

Именно това прави „Белене – островът на забравените“ толкова важна днес. Освен мемоарен разказ, книгата е документ за начина, по който насилието на тоталитарната държава прониква в живота на отделния човек: чрез арести след насилствената колективизация, чрез преследване на земеделци и политически противници, чрез глад, страх, побои, опити за бягство и постоянното унижение на човешкото достойнство. Но книгата разказва и за друго – за отказа от примирение, за вътрешната съпротива и за отказа човек да приеме, че тиранията е нормалното състояние на света. Това личи и в думите на самия Гешев, цитирани от издателите: той бяга, защото не се чувства виновен за нищо и не може да се примири с мисълта, че трябва да прекара години „по лагери и затвори“.

Фондация „Софийска платформа“ работи от години по проекти, свързани с лагера и с близкото комунистическо минало, включително изложби, образователни формати и платформата belene.camp, където могат да се чуят гласове на оцелели и да се проследи историята на мястото. Самата фондация посочва, че целта на тези инициативи е да съхранят паметта за тоталитарния режим и да допринесат за по-качествено гражданско образование. 

Контекстът е важен и по още една причина: според платформата belene.camp, през лагера „Белене“ са преминали над 15 000 души през цялото му съществуване. А Борислав Скочев, един от най-важните изследователи на темата, е автор на мащабния труд „Концлагерът „Белене“ 1949–1987“, който днес е основен ориентир за научното разбиране на лагера. Това прави участието му в преиздаването на книгата още по-значимо: то свързва личното свидетелство с вече изграденото историческо знание. 

В този смисъл новото издание на „Белене – островът на забравените“ е голямо литературно събитие. Защото има книги, които ни напомнят какво се случва, когато едно общество позволи страхът, идеологията и държавната репресия да заменят правото, достойнството и свободата. 

Тук можете да гледате филмчето на Искра Ангелова за концлагера "Белене": 

Следете новините ни в GoogleNews