Българската следа в манастира Хóра

Има ли връзка българската история от времето на династиите на Палеолозите и Асеневци с манастира Хóра в Константинопол (Истанбул)? Доколко винаги елитите са били смесени, докато народите им са воювали помежду си?

На тези въпроси отговаря новото библиофилско издание, което издателският отдел на Института за изследване на изкуствата на БАН пуска в тираж само 100 броя по случай големия християнски празник „Успение на Пресвета Богородица“.

Монографията на проф. Емануел Мутафов Богородица Вместилище на невместимото: човешки измерения на Палеологовото изкуство в Константинопол може да бъде закупена в книжарниците и в ИИИзк (ул. „Кракра“ № 21) след 14 август. А до края на 2020 г. се очаква кратък вариант на книгата да бъде публикуван в новата поредица за история на Константинопол от Cambridge University Press, Лондон.

210-те страници обобщават всичко, публикувано до момента за манастира Хóра. Повечето цветни фотографии и четирите схеми на монограми са дело на автора и са направени специално за изданието. За първи път в изследване за този паметник се прави връзка с епитафа на Ирина Асенина (съпруга на цар Иван Асен III), написан от Мануил Филис, който по всяка вероятност описва иконографската програма на погребалния параклис в този манастир. Проф. Мутафов изказва тезата, че е по-възможно в аркосолиите на параклиса да са били погребани потомци на Ирина Асенина, т.е. представители на династиите на Палеолозите и Асеневци, а за място за погребение на Теодор Метихит да е избран диакониконът, като така предлага връзка и с българската история. За да докаже това авторът включва в проучванията си и съвременни на паметника текстове от ръкописи, които разкриват повече тайни относно ктиторството на храма.

В книгата си проф. Е. Мутафов предлага още цялостен поглед към надписите в църквата с тяхното разчитане и превод; анализира строителните периоди и разглежда историческия, художествен, духовен и човешки контекст, в които паметникът функционира особено през Палеологовата епоха. Направен е опит за реконструкция на личността на майсторите, работили в Хóра, които условно авторът нарича „Флор и Лавър“ и доказва, че са били най-вероятно братя. Тяхното ателие се заражда в Константинопол за автора, а не в Солун, както например смята Е. Цигаридас. Неговите представители се занимават едновременно със строителство, мозайки, живопис и каменна пластика; състои се от около десет души; мени своя състав през годините; украсява след Хóра църквата „Св. Апостоли“ в Солун, а не обратното, и се връща за поправки и допълнения до към средата на XIV в.

Манастирът Хóра е един от най-известните и изследвани византийски паметници в съвременната наука. Неговите архитектура, мозайки и стенописи са христоматийни примери за столично Палеологово изкуство с европейско качество и история, достойни за тезауруса на световното културно наследство. На 29.05.1453 г. църквата е първата, която е обругана от османските турци чрез натрошаване на чудотворната икона на св. Богородица, закрилница на Константинопол. По-късно сградата е превърната в джамия (Карие джами), а от 1958 г. функционира като музей.
Изследването се появява в контекста на случващото се със „Св. София“ в Истанбул като един своеобразен апел за по-отговорно отношение към съхраняване на християнските и до голяма степен световни паметници в Република Турция. Манастирът Хóра, обект на проучванията в това издание, също беше близко до подобна съдба през миналата година.