Кои са най-честите измами при продажбата на коли втора ръка? Отговаря председателят на КЗП Димитър Маргаритов

За какво може да ви излъжат, когато купувате автомобил втора ръка? Разяснение кои са най-честите измами в този случай даде председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов пред Канал 3.

Потребителите най-често стават жертва на измама относно техническите параметри на автомобила, цената му и разхода на гориво.

Потребителите в ЕС срещат проблеми при сделки от този тип, затова м.г. КЗП извършва мащабно проучване на българския пазар, установява кои са типичните нелоялни търговски практики и налага санкции за тях.

Ако купувате кола втора ръка, включително по интернет от друга държава, проверете дали офертата е валидна за територията на България, както и какъв ще е дължимият ДДС - той е различен в различните държави, съветва Маргаритов.

Имайте предвид, че и когато говорим за употребявани автомобили, по закон потребителите имат право на рекламация, а търговецът е длъжен да я приеме.

КЗП е проверила и общите условия на компаниите, които предлагат автомобилни застраховки. Основните нарушения на застрахователите са свързани с това, че се опитват да затруднят излишно при опита му да предяви претенция за получаване на обезщетение.

Например защо му е на застраховател да изисква документът на автомобила да е бил в колата по време на кражбата ѝ? Или да съкращава сроковете за предявяване на обезщетението спрямо фиксираните в Кодекса за застраховането?

Натискът от КЗП с проверки и санкции дал резултат и част от неравноправните клаузи са отстранени. Срещу някои дружества обаче се водят колективни искове в съда.

Около 35% от потребителите в ЕС твърдят, че са имали затруднения при получаването на обезщетение след застрахователно събитие, показва Индексът за развитие на пазарите на дребно за 2018 г. на Европейската комисия.

Това показва, че застрахователният сектор е по-скоро чувствителен и затова вниманието на Комисията ще се задържи върху този сектор.

Основният извод в Индекса от 2018 г. е, че общото доверие продължава да следва започналата от 2010 г. насам положителна тенденция. Стопява се и разликата между Изтока и Запада във функционирането на пазарите в полза на потребителите. Макар, че най-проблемни области остават комуналните услуги (вода, газ, електроенергия, пощенски услуги), финансовите услуги и далекосъобщенията, като цяло развитието е в положителна посока, за което следва да бъде отдадено дължимото на усилията на европейските институции и на националните органи във всяка от държавите членки, какъвто за България е КЗП.