Пречките, алтернативите и решенията, за да стане София достъпна за всички

За нови инвестиции в изграждането на проходими улици и тротоари за хора с двигателни увреждания и майки с колички призоваха от ДЕОС.

От партията смятат, че на първо място стоят ограниченията на софийските улици, които в по-голямата си част остават невъзможни препятствия за хора със затруднено предвижване.

ДЕОС призовава аз нови инвестиции за подмяна и ремонт на градската настилка, както и разширяване на извънградските паркинги и подобряване на транспортните връзки от там до центъра.

"Истината обаче е, че достъпността на улиците в София е най-вече въпрос на по-добра общинска регулация и мерки за правоприлагане и налагане на ефективни, експресно събираеми санкции спрямо нарушителите на правилата за паркиране, до постигане на осезаема промяна в градската среда - нещо, реално изпълнено в почти всички други европейски столици.", смятат от ДЕОС.

Според партията други големи пречки в достъпността на столицата е градският транспорт и сградите за култура.

"Каквото и да сте чули или прочели, единствено възможни за посещение са Народният театър, Театър на армията, НДК, Сатиричният театър, Музикалният театър, Операта и Зала „България“ – така че изборът се свива до техния репертоар. В трите общински театъра – „София“, „Малък градски зад канала“ и „Възраждане“ – има привидни „някакви приспособления“, но използването им е рисковано и непрепоръчително дори от персонала на театрите."

В общинския съвет ДЕОС ще работи за незабавно започване на работа по отстраняването на ограниченията пред хората със сериозни двигателни проблеми и родителите на деца в детски колички, оповестяването на срокове до кога ще стане това, както и за засилено правоприлагане с цел насърчаване на гражданското участие при решаването на проблема.

В програмата си от ДЕОС включват намерението си за дълга пешеходна зона от Южния парк през НДК, жълтите павета – бул. „Цар Освободител“, Борисовата градина. За придвижването с автомобил и градски транспорт ще трябват „клъстерни“ решения – групиране на достъпни заведения в близост до достъпни културни институции. Достъпни спирки и градски транспорт, започвайки от големите средища и болниците. Адаптирани таксиметрови автомобили – дори да са малко в началото, да има къде да спират удобно и пътникът да продължи самостоятелно.