Контранаблюдатели от партийни НПО-та може да опорочат вота (обновена)

44% от регистрираните наблюдатели, които би трябвало да бдят за честността на изборния процес, са от НПО-та, близки до политически партии България без цензура, ДПС и ВМРО, разкри Антоанета Цонева от Института за наблюдение на публичната среда.

"Такава тенденция до сега не сме наблюдавали. Нашата хипотеза е, че се прави с цел влияние на вота, като се опорочава качеството на наблюдението", коментира Цонева.

Над 7559 от наблюдателите са от организацията "Младежка толерантност", която е директно свързана с ДПС. В ръководството на тази фондация има активисти от младежката структура на партията, а НПО-то е регистрирано на адрес на ДПС.

Други две подобни организации са сдруженията "България без цензура" и "План БГ", които имат за председател Николай Бареков. Те ще разполагат с почти 14 000 представители в избирателните секции.

Две са и НПО-тата близки до ВМРО. Едното е „Национално движение БГ патриоти", което е регистрирано тази година, но за сметка на това ще има 7009 наблюдатели. Другата организация, близка до ВМРО, е „Младежи за Балканите“, която ще има 1191 наблюдатели.

Рекорден брой

Рекорден е и общият брой на регистрираните наблюдатели. До вчера те са били 50 208. За сравнение на миналите парламентарни избори е имало регистрирани общо 14 180 наблюдатели от 26 НПО-та, шест от които международни. На сегашните избори няма да има наблюдатели от други държави.

Цонева обясни, че по принцип наблюдателите би трябвало да са партийно необвързани. В деня на вота те трябва да следят за нарушения в изборния процес. За разлика от застъпника, наблюдателят не е нает от партия, а е представител на НПО и има по-широки правомощия, мобилен е, може да следи процеса в повече от един избирателен район.

„Свикнахме всикчко да е контра, като протестите и контрапротестите. За съжаление може да наблюдаваме избори с контранаблюдатели“, коментира тя.

Според нея тази новоизградена мрежа от наблюдатели от партийни НПО-та може да наводни медийното пространство с фалшиви сигнали срещу противници. По нейното мнение „контранаблюдателите“ могат да се опитата да заглушат гласа и сигналите на по-малките организации, които са подготвени и са работили на други избори.

Цонева прогнозира, че наблюдателите няма да са разпределени равномерно в страната, а само в проблемните региони, където се очаква контролиран вот. Така според нея в някои секции ще има струпване на наблюдатели, а други ще останат без такива, независимо че секциите са 11 300, което ги прави повече от 4 пъти по-малко от наблюдателите.

Жалби за кражба на лични данни

Цонева коментира и огромния брой подадени жалби на граждани за кражба на лични данни от политическите партии. Става дума подписките, който партиите представяха пред ЦИК при регистрацията си за вота.
„Държахме в новия изборен кодекс да е записано, че гражданите могат да видят дали ги има в подписките на партиите. Има 1300 жалби. Това означава, че идеята е била добра. В системата е имало над 2 млн. заявки, тази практика трябва да продължи“, обясни Антоанета Цонева.

Тя добави, че Институтът за наблюдение на публичната среда ще проследи как Комисията за защита на личните данни ще разгледа всеки един от подадените 1300 сигнала.

Слаба рекламна кампания на ЦИК

По мнение на Цонева рекламната кампания на ЦИК е била слаба. „ В информационните клипове не ставаше ясно какво се случва с номера, който се къса от долния десен ъгъл на бюлетината. Той се пуска в черна, непрозрачна кутия и не се вади повече“, обясни тя, като поиска ЦИК да публикуват договорите си за разяснителната им медийна кампания.

„По наше настояване, с решение на ЦИК, вече е ясно как ще се сгъва бюлетината. Член на Комисията я прегъва, така че да се вижда отрязъкът с номера, след като я откъсне от кочана и след това я дава на гражданина, който иска да упражни правото си на вот“, разясни Антоанета Цонева.

Тя коментира и теориите за контролиран вот чрез заграждане на определени цифри в полето за преференция. Според нея такъв тип манипулация е възможна на теория, но едва ли и на практика. Всеки, който е броил бюлетини в 10 ч вечерта, знае, че това е невъзможно. Тогава през ръцете на преброяващите минават стотици бюлетини и те ги поглеждат само за секунда, нямат технологично време да записват комбинации, обясни Цонева.

Електронен вот

Експертът изрази притесненията си, че експерименталния вот с машини може да се провали. „Машините бяха представени на медиите вчера, нямаше информационна кампания, възможно е много хора дори да не знаят за тези машини в деня на вота. Няма да знаят , че за да гласуват на тях, трябва първо да са попълнили хартиена бюлетина, защото вотът им на машината не се зачита“, сподели опасенията си Цонева.

Бареков дал най-много за медийното отразяване

От анализа на ИРПС стана ясно още, че до 18 май партиите са дали 3 195 669 лв. за медийно отразяване. В тази цифра влизат само официално обявените договори. Коалицията на Николай Бареков е дала най-много пари на медиите- около 735 хил. лв.

Цонева подчерта, че не е ясно от къде са тези пари, при положение, че в Сметната палата ББЦ има регистрирани 315 хил. лв. дарения, а субсидията на ВМРО не покрива разликата. “И в тази тази кампания наблюдаваме сиви и мръсни пари, отново ограничения. Ще наблюдаваме кой какво ще отчете накрая“, коментира Цонева.

Цялата пресконференция на Антоанета Цонева можете да гледте тук: