Как да отглеждаме утрешните предприемачи
Петър Маринов, кандидат на Демократична България в 23МИР/
Преференция 103
Не държавата сложи началото на въздухоплаването, а братята Райт. Не държавата направи автомобила достъпен, а Хенри Форд. Не държавата намери начин да използва електричеството, а Томас Едисон.
Томас Соуъл
Свободата да си представиш невъобразимото и после да го преследваш - тя е тази, която е неизменно в основата на всеки скок, който човечеството прави напред. Тя е в основата на онова, което наричаме “предприемачество”.
Как обаче отглеждаме утрешните предприемачи? Предприемачи не в тесния смисъл, а в широкия - онези хора, на които ще разчитаме в една все по-динамично променящата се среда да навигират не само собствения си живот, но и нацията. Историята ни учи, че не трябва да поверяваме на държавата да движи развитието и въпреки това тя от години е монополист в сферата на образованието. Да, частни училища съществуват, но и те са подчинени на наложените от държавата стандарти.
След като плановата икономика е лоша идея, защо продължаваме да разчитаме, че от плановото образование ще излезе нещо добро?
В името на някакво равенство, което много напомня на соца, и в стремежа си да поддържа някакво приемливо минимално ниво на грамотност, държавата поставя една неособено амбициозна летва в горната част. Тези, които успяват да надскочат тази летва, го постигат въпреки държавата.
Вместо да следва принципа, че колкото сме по-различни, толкова сме по-богати, държавната образователна политика повече напомня казарма: влизаш различно умен, излизаш еднакво _ _ _.
Вече чувам въпроси “Какво предлагаш?”
Същото, което предлагам за малкия и средния бизнес. Държавата да помага, като не пречи. Не знам кога взехме решението, че чиновникът в министерството може да прецени по-добре от учителя и родителя какво е най-добро за конкретно дете в конкретен момент (и да го прецени за години напред). Срокът да ревизираме това решение изтече преди най-малко 20 години.
Вместо да дадем възможност на децата да експериментират, докато не намерят дисциплината, която ги грабва, и след това да навлязат в дълбочина, изискваме от тях една повърхностна широта на знанията, от която следва посредственост.
Затова на родителите трябва да се даде възможност да обучават децата си с подход, който намират за правилен. Държавата може да упражнява контрол, но не трябва да има изисквания децата да покриват “нормативен учебен план”. Ако PISA може да оценява деца от различни държави и култури по единни критерии, то за една неголяма държава със сравнително хомогенна култура и език би трябвало да е тривиално да оценява своите деца.
Затова на учителите трябва да се даде свобода да експериментират. Отначало в по-малък мащаб, а ако експериментите дадат резултат, да бъдат задълбочени. Най-успешните в това отношение учители да се насърчават, а опитът им да не остава в капсула, а да бъде споделян и усъвършенстван.
Трябва да спрем да възприемаме образованието като съвкупност от усвоени предмети. То трябва да е насочено към развиване на компетенции. Няма как да придобиеш умението за възприемане на написан текст или да водиш цивилизована дискусия, без да притежавааш достатъчно широк кръгозор. В същото време виждаме как можеш да покриваш задоволително изискванията за преминаване в по-горен клас, но да си функционално неграмотен (пак по PISA).
Да, има риск с разхлабване на контрола много от децата да се окажат с “пропуски в материала”, като навършат 18 години. Това обаче се случва и сега (PISA).
И още - кои от тези пропуски не могат, при добро желание, да бъдат наваксани за 6 месеца с лаптоп или дори телефон в ръка? Изминаха 20 години от новия век, а образователната ни система е “оптимизирана” спрямо 60-те на предния.
Не е лудост да дадеш свобода на родителите и учителите да образоват децата си, както преценят за най-удачно. Лудост е да правиш едно и също нещо в продължение на десетилетия и да очакваш различен резултат.
Парламентарни избори 2021