Юлиан Войнов: Търсете хора, които са правили реформи, а не обещания

Юлиан Войнов е магистър по финансов мениджмънт от Стопанска академия-Свищов и магистър по Икономика от Университета в Манчестър. Има множество специализации и квалификации в областите на приложната икономика, статистиката, финансовото моделиране, банковия мениджмънт, управленското счетоводство и т.н. Учредител на ДСБ. Понастоящем е учредител и финансист на Коалиция ДЕСНИТЕ, които се явяват с номер 17 на изборите и автор на икономическата им програма. Водач е на листата в 24 МИР-София.

Г-н Войнов, вече се очертава какво ще бъде съотношението в следващия парламент и има голяма вероятност за мнозинство, което ще се афишира като дясно. По какво ще си личи дали политиката наистина е дясна?

Мисля, че е ясно - това, което трябва да се направи е започване най-накрая на реформите, които след 2001 г. бяха напълно изоставени. Необходим е най-накрая един ясен и сериозен план за започване на реформи. България вече не може да си позволи да губи нито един ден в популистки начинания, в празни обещания, дошло е време да се действа. Ние, от коалиция "Десните", издигнахме мото на нашата кампания - "Нулева толерантност към популизма". България страда от този популизъм, който беше издигнат на изключително високо ниво от Бойко Борисов с неговата мания за запазване на рейтинг и за харесване от народа. А ние сме заявили нашите концепции, какво трябва да бъде направено, в нашата предизборна програма. Имаме съответните специалисти, хора, които са правили реформи и знаят какво трябва да бъде направено, и могат да го направят. Трябва да спре тази политика на запълване на дупки, на имитиране на реформи, на която бяхме свидетели през последните години и да се тръгне към наистина сериозно реформиране на икономиката и на всички критични области в държавата.

Много сектори се нуждаят от реформа, а времето никога не стига, ако трябва да ги подредите, кои са първи, втори, трети?

Много е комплексен въпросът. Не може да се тръгне да се реформира един сектор без да се държи сметка какво се случва в останалите сектори. Ако приемем, че здравеопазването е проблемен сектор номер едно, а той наистина е такъв, как да бъде реформиран, ако не бъде реформирана държавната администрация и начинът, по който работят министерствата и в частност - Министерство на здравеопазването. Промяна е необходима в начина, по който се управляват болниците, по който работи Здравната каса, необходима е и либерализация на пазара. Много са нещата, които трябва да бъдат направени в абсолютно всички сектори. Подобни са проблемите и в образованието, изключително сериозен е проблемът в енергетиката. Затова е много важно в управлението на страната да влезе екип от хора с ясна визия за това, какво трябва да бъде направено и с компетентност как да се случат наистина тези реформи. Следващото правителство се очаква да бъде на ГЕРБ, а те демонстрират, че нямат воля за реформи. Затова е много важно да бъдат сменени хората, които са в управлението на държавата, с лица, които могат да правят реформи, за да се случат най-накрая тези преобразувания в държавата, които са крайно належащи.

Да ви задам същия въпрос по друг начин, от кой сектор изтичат най-много пари?

Във всеки сектор има изтичане на пари. Огромни средства има в енергетиката, където злоупотребите са ужасни и където, целият сектор работи на базата за източване на пари. В България се реализират изключително неизгодни за страната проекти, включително АЕЦ Белене, в който има заложена много висока корупционна стойност, Южен поток, изграждането на ВЕИ. Една от причините този сектор да бъде в такова състояние е, че там има много хора на високи политически, и държавни позиции, които са пряко заинтерсовани, имат собственост в енергийни мощности и за тях е неприемливо настоящата ситуация да се промени. Има заводи, които са изградили собствени централи и които по закон имат право да продават цялата електроенергия от тези централи на НЕК на високи изкупни цени. А същевременно те купуват за собственото си производство ток на свободния пазар при много по-благоприятни условия. Получава се едно крос субсидиране и това крос субсидиране е за сметка на данъкоплатците. тази ситуация води до диспропорция в цената, на която НЕК купува и продава електроенергия, което допълнително утежнява нейното състояние, за да се натрупат тези милиарди дългове в момента. И последната причина за липсата на реформи в сектора е износът на ток, към който има определен интерес, пак от фирми, свързани с определени личности на високи нива в държавата и в политиката, които изнасят ток на половината от цената, на която купуват българските граждани и формират едни сериозни комисионни. А това в края на краищата води до ниска конкурентоспособност на българската икономика, като същевремнно се подобрява конкурентоспособността на нашите съседи, за които се изнася този ток. В това изключително неефективно управление, генериращо огромни доходи, изключително висок корупционен натиск, трябва да се вземат кардинални мерки, за да се оправят нещата. Ако продължат по този начин, това не само ще се отрази на възможността на хората да си плащат сметките, но и изобщо на конкурентоспособността на българския бизнес, защото ние просто си съсипваме собствения бизнес, заради нереформираността на този сектор.

При толкова интереси на хората, които ще бъдат в управлението на държавата, въобще възможни ли са реформи?

Ами това е основният въпрос. Това, което казваме ние от самото начало на кампанията е, че партиите, които доведоха страната до този колапс са БСП, ДПС и ГЕРБ. Всичките тези неща, за които стана въпрос до момента, са се случили по време на техните управления. Няма как тези хора да имат решение на натрупаните проблеми, защото те са част от проблема. Те са създали тези проблеми. Затова е много важно да бъде сменено статуквото и то не само на централно равнище. Кадри на тези три партии са разположени на всички нива на държавната и общинската администрация. Тези партии назначават хора, които са некомпетентни и които са сложени там, само за да изпълняват определени поръчки... При условие, че те продължават да работят и са част от посочените партии, няма как да разчитаме, че идвайки на власт същите партии ще ги сменят и ще сложат някои други, които да работят в интерес на обществото. От тази гледна точка ние пледираме за промяна на това статукво и се борим за влизане в парламента и за доверие на избирателите, именно защото виждаме, че това управление, което беше досега и което се очаква да продължи в бъдеще, е абсолютно пагубно за държавата.

Вие сте коалиция с голям експертен потенциал, очаквате ли взаимодействие с бъдещите управляващи и какво може да е то? Може ли да ви дръпнат хора, които да бъдат използвани за дясна легитимация на популистко управление?

Точно от нас не могат да очакват такова нещо. Ние се обявихме за абсолютно принципна и категорична опозиция срещу статуквото, изградено в държавата. Хората, които са при нас, не са службогонци, не са хора, които искат да влязат в политиката, за да оправят живота си. Те са хора, които наистина знаят какви са проблемите и искат да ги решат. Няма как тези хора да станат част от това статукво, което критикуват. Защото при нас е много ясно изградена и застъпена ценностната ориентация на нашите кандидати. Ние сме единствената коалиция, която се създаде на базата на ценностна платформа. Първият документ, който приехме беше "Ценностна и идейна платформа" на дясната коалиция, която представляваме. И наистина целта ни е да променим България към по-добро.

А защо направихте коалиция, а не отидохте като партия на изборите. Минавате 1% със сигурност, щяхте със сигурност да вземете субсидия?

Това беше едно от решенията, които ние съзнателно взехме при нашето учредяване. Нашата цел не е взимането на субсидия. Нашата цел е влизането в управлението на държавата. По този начин ние демонстрираме пред нашите последователи и избиратели, че се водим от чисто принципни позиции, а не от някакви материални интереси. Защото факт е, че имахме такава възможност. Тя беше обсъждана - да се регистрираме само с една от партиите в коалицията, с нейната регистрация да участваме на изборите. Това ни гарантираше някаква държавна субсидия, но пак казвам - това не е нашата цел. Нашата цел е наистина промяна на съществуващата тежка ситуация в държавата.

Актуализацията на бюджета още не е приета, но е подготвена. Колко милиарда става дълга, който ще се взимаме тази година?

Това е изключително фрапиращо предложение, което направи служебното правителство. Оставам на страна факта, дали това е въпрос, който трябва да бъде решен от служебното правителство. Според мен те по-скоро трябваше да направят анализ, който да предложат на следващия парламент и правителството за техните решения. Но това, което те предлагат е удвояване на държавния дълг само в рамките на тази година. Предишното правителство беше заложило дълг от 4,4 млрд. да бъде изтеглен през тази година, който вече е надхвърлен и в момента дългът е над заложения в бюджета праг от 18 млрд. лв. Служебното правителство, само за последните 3 месеца на годината предлага още 4,5 млрд. лв. допълнителен дълг. Тоест за цялата година един нов дълг от 8,9 млрд. лв., което реално е увеличение с 40 и над 40 % на цялото дългово бреме на държавата към настоящия момент. Ние имаме възможност да теглим нов дълг, нашите показатели за дълг по отношение на БВП са сравнително ниски, едни от най-ниските в Европа. Но огромния проблем е, че с този дълг единственото, което ще направим е да запълваме дупки и го използваме за изразходване, за потребление и за спасяване на КТБ и банковата система евентуално.

За потребление ли го използваме или за да спечелят едни хора дивиденти от КТБ?

Зависи от подхода, който ще бъде приложен за КТБ. Огромната част от дълга е предвиден за спасяване на банковата система. Това означава, че един от вариантите, който предвижда правителството е спасяване на абсолютно всички депозанти в КТБ, което ние от самото начало твърдим, че не е приемлив вариант. Ние настояваме за пазарно решение на този проблем. Ако се видят заложените в проектобюджета параметри, там са предвидени един огромни средства, които да бъдат налети за спасяване на банковата система и в частност на КТБ, които в най-лошия вариант стигат до 7 млрд. лв. Тук включваме и тези два милиарда, които са във фонда за гарантиране на депозитите. Можете да си представите какъв ресурс се готви държавата да мобилизира, за да спаси с държавни средства в края на краищата една частна банка. Категорично не сме съгласни с този вариант. Според нас новият дълг трябва да покрива единствено новия бюджетен дефицит, който според нас също е изключително висок. Той не трябва да надвишава 3-те процента, които са заложени в Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз. Да се придържаме максимално близко до него, да се съкратят всички възможни разходи, които могат да се съкратят, за да не се надхвърли този праг. Да се използват буферите в бюджета, каквито със сигурност има, но не се виждат в проектозакона за изменение на бюджета. Това увеличение на дълга, според нас, ако изобщо се стигне до него, трябва да бъде предмет на дебат в следващия парламент. За да стане ясно защо се залагат такива ресурси в актуализирания бюджет. Хората наистина трябва да бъдат убедени, че това е най-правилният път, който трябва да бъде избран. За съжаление, към настоящия момент по-скоро виждаме една презастраховка и едно излишно според мен подаване на ръка на следващото правителство. А не виждаме реално разписани варианти, защо е необходим точно такъв ресурс да бъде мобилизиран.

Предвиждате ли му дълъг живот на следващия парламент?

Лично аз смятам, че България в момента се намира в една изключително тежка финансова ситуация, която е следствие на всички действия на предните правителства. Огромният проблем на България е, че хората не вярват на политическата класа и на институциите в държавата. Липсва елементарна солидарност. Разпадат се основни системи - здравеопазването, образование и т.н., в следствие на тази липса на солидарност. На тази база се получава една икономическа ситуация, която не може да бъде решена с налагане на определени политики от една политическа партия. Проблемът е доколко политическите партии са готови да седнат и да изработят обща стратегия за развитие на България, да се обединят около принципни въпроси. И дали тяхното обединение ще бъде в полза на обществото или ще преследват свои партийни интереси. За съжаление, това, което се вижда на политическата сцена, най-вече от основните три субекта, които се борят за властта е, че те защитават единствено свои собствени партийни интереси и не се интересуват наистина от реформите, които трябва да бъдат приети за развитието на обществото.

Бойко Борисов каза, че няма да прави правителство, ако няма повече от 105 - 110 депутата. За мен това е изключително безотговорно да го твърди човекът, който ще спечели най-много гласове от изборите.  Какво ни казва:  "Аз няма да правя правителство, ако нямам парламентарно мнозинство, оправяйте се вие. Не ме интересува как ще се оправяте. За мен е по важно да съхраня собствената си позиция, собствения си рейтинг. Вие му берете грижата, аз ще помагам с каквото мога". При тази ситуация е много трудно да се постигне някакво политическо съгласие. Той най-вероятно няма да има парламентарно мнозинство, което автоматично ни пренася към по-неприятния вариант, че дори да бъде съставено правителство, то ще бъде правителство, направено с компромиси, много компромиси. И неговия период на управление от сега може да се каже, че няма да стигне до края на четири годишния мандат.

Достатъчно аргументи има, че ГЕРБ е постигнал договорка с ДПС. Не е случайно изказването на Лютви Местан, че ще даде безпрецедентен толеранс и подкрепа на ГЕРБ, в рамките на 300 дни. Което означава, че има някаква договорка и ДПС ще спази своята уговорка от разговорите, които са водени. Това означава, че ДПС ще подкрепя правителството в рамките на 300 дни, въпреки че това може да не бъде официално афиширано и че след 300-тния ден Движението може да се преориентира. От това дали ГЕРБ ще удовлетвори техните искания зависи дали ще продължи да управлява.

Същата схема като при БСП.

Точно така, при правителството на Орешарски.

Но по-неприятното нещо, което се вижда под повърхността, че на базата на тази договорка, ГЕРБ няма да влезе в открита колаборация с ДПС. За да афишира стабилността на правителството, ГЕРБ може да влезе в коалиционно споразумение с Реформаторския блок. Така РБ ще изпълни ролята на патерица на ГЕРБ, за да демонстрира ужким дясноцентриско управление, а реалното управлението да бъде между ГЕРБ и ДПС. Ще бъдем свидетели на още едно превъплащени на фасадната демокрация. Една подобна конфигурация обаче ще доведе до рухване на РБ.

А какво бихте казали на колебаещите се избиратели, които още се чудят за кого да гласуват? С какво бихте ги привлекли да гласуват за вас?

Търсете хора, които първо са доказали какво могат да правят. Пак ще повторя, че просто е абсолютно наложително да се направят реформи в България. Търсете хора, които не само обещават да правят реформи, а които наистина са ги правили. Ние сме с претенцията, че сме такива хора, които сме правили реформи, знаем как се правят и можем да ги направим. Не е нормално да се приемат обещанията на политици, които казват, че ще разкрият 1 милион работни места, при условие, че безработицата в България е 400 000. Не е нормално да се приемат обещанията на политици, които казват, че ще направят пенсиите 1000 лв., заплатите 2000 лв или минималната заплата 500 лв и т.н. Това звучи много приятно за ухото, но е неизпълнимо. Видяхме как БСП обещаваше голямо увеличение на заплатите и не успя да го изпълни. Има реалности, извън които едно правителство не може да мине. Увеличавайки заплатите с някакви огромни проценти, с 20, 30, 40%, при условие, че ръстът на БВП е около нулата, е не само популистко, то е изключително вредно. Защото ще съсипе бизнеса, ще унищожава постепенно българската икономика и в крайна сметка ни направи по-бедни, вместо по-богати. Хората трябва да имат реалистична представа какво може да се случи. И да изберат политици, които не говорят празни приказки, не са популисти, а които дават решения на трудните проблеми в държавата.