OffNews.bg

Дончева: Държавата трябва да бъде ключов меценат

"Държавата трябва да бъде ключов меценат. Не може да разчитаме само на частните спонсори и да обясняваме, че няма пари за нищо", заяви кандидатът за президент Татяна Дончева по време на среща-дискусия "Култура и образование в България - време за Възраждане", която се проведе в София по повод Деня на народните будители 1 ноември.

На срещата присъстваха културни дейци, музиканти, режисьори, актьори, преподаватели и студенти от НАТФИЗ, Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и др. 

Според Татяна Дончева трябва да се промени разбирането, че националният дух е стока. Тя призова културните дейци и студентите да се обединят в битката за пречупване на негативната тенденция за разпад на националните ценности. Дончева беше категорична, че не може да се продължава и с политиката на затваряне на културни институти, както е необходимо и да се влагат средства в поддръжката им.

По думите ѝ трябва да се подобри системата на образование в областта на културата и изкуството, защото не може завършващите млади хора да не могат да си намерят работа дори като учители по изобразително изкуство или музика, за да продължат да се развиват. Тя посочи като пример Полша, където благодарение на държавната намеса има няколко банки, които финансират обучението на млади талантливи ученици. Според нея е възможно дори някои от църквите в центъра на София да станат зали за камерни концерти.

По време на срещата Васил Димитров, директор на радио "Класик ФМ", представи идеята за изграждане на нова акустична концертна зала в сградите на бившите царски конюшни, които наскоро бяха продадени на частен инвеститор на изключително ниска цена. София има нужда от нова концертна зала, защото зала "България", която в момента е единствената подходяща за изпълнения на симфонична и камерна музика, е построена през 1937 г. и вече не може да бъде домакин на всички събития в града. На уебсайта на радио "Класик ФМ" е публикувана петиция в подкрепа на изграждането на залата. Васил Димитров заяви, че патриотизмът е да мислим за нашите поколения да растат с образование и култура и да ги запазим в България.

Според проф. Диляна Мичева, преподавател и ръководител на катедра в НАТФИЗ, един от основните проблеми е, че няма друго финансиране от държавата, освен по проекти, които не се оценяват адекватно от Министерството на културата. Тя смята, че липсва и достъп до култура за всички граждани, като пример за това е, че българските читалища не се поддържат добре, закриват се театри, симфонични оркестри. Затова и българските таланти отиват да се обучават в чужбина.

Според режисьорът проф. Румен Рачев процесът на деволюция на културата в българската общност е лавинообразен. Във време, което "е озъбило своя прагматизъм и в захлас припява рефрена "Парице, парице, всесилна царице...", започва да се гледа на културата само като на стока и това е основната грешка. Проф. Рачев заяви, че не отсъствието на пари е деструктивният факт, а отношението на управляващите в страната към нелеките и сложни процеси на натрупване и изграждане на култура.

"Когато индустрията се качи на сцената, изкуството слиза от нея", заяви Татяна Симеонова, директор на радио "Алма Матер", и призова творците в България да не се разделят на различни индустрии, за да могат да продължат да съществуват. "Ако в бъдеще не осигурим елементарна ценностна система на децата си, няма смисъл да бъдем народ и нация", каза още тя.

По време на срещата бяха обсъдени делегираните бюджети за сценичните изкуства, липсата на достатъчно финансиране за културните институти, възможността за допълнителна квалификация и обмен на опит на преподавателите в средните училища по изкуства и университети и др.