Артисти и общественици питат: Граждани ли сме или роби?

Ярки гласове на демократичната общност – артисти, интелектуалци, икономисти, общественици - събраха на едно място над 1000 привърженици на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. София Ивент Център се препълни в неделя, а още десетки хиляди проследиха събитието във Фейсбук, което беше под мотото „Да събудим България“ и неслучайно започна с песните на Кирил Маричков.

Общността явно е имала нужда от надъхване и мобилизация, остава да видим как това ще се отрази на избирателната активност на 27 октомври.

Със сигурност обаче отекнаха думите на известните българи, които се качиха на сцената. А за първи път на политическо събитие нямаше изказвания на политици. Кирил Петков, Асен Василев, Надежда Йорданова, Атанас Атанасов, Божидар Божанов бяха на първия ред в публиката.

Ицо Хазарта се прибра от Брюксел, за да каже на гостите, че за първи път от доста време насам се чувства истински обнадежден. И че за все още краткото му време в европарламента вижда огромна подкрепа и уважение към България.

Всеки знае израза „Държавата - това съм аз“. Приписваме го на самозабравил се владетел отпреди няколко века, но забравяме, че засяга всеки от нас.

Близо до апартамента ми в София отвориха куриерска фирма. Гаражът ми е точно до нея, от сутрин до вечер пред него има кола, спряла за 1-2 минути. Наскоро пак заварих спряла кола, а шофьорът пушеше цигара отвън и ми каза: „Къде си, бе Ице, кога ще се оправи тая държава?!“. Запушва гараж, хвърля си фаса, но пита кога ще се оправи държавата. Трябва да правим връзка между нашите постъпки и това, което очакваме от другите.

Да припомним - най-тъмно е преди да изгрее слънцето.

Провокиран от въпроса “Ние благоденстваме ли, че си позволяваме да бъдем толкова апатични?”, финансистът Левон Хампарцумян отбеляза, че благоденствието е относително. “Според стандартите на Световната банка сме богата държава. А много хора се чувстват благоденстващи с бутилка ракия и сателитна телевизия”.

През 1996 г. държавата се търкаляше надолу и мислехме, че сме стигнали дъното. В един разговор посланикът на Ливан обаче ми каза, че “надолу няма граници”.

Ако не се мобилизираме и не успеем да убедим повече хора в рационални идеи, а не в чудеса - като автомобила с 5000 конски сили (един инженер да бяха поканили телевизиите да обясни, че това е невъзможно!), не можем да вървим напред.

Били се изморили хората да гласуват. Да не ходим на Сточна гара да товарим цимент?

Оперната певица Александрина Пендачанска почти разплака присъстващите със силна и емоционална реч за щастието.

“Българската интелигенция никога не инициира провеждането на един разговор, който по същество е не само философски, но и политически. Това е разговорът за щастието. Заслужаваме ли ние, като народ, да бъдем щастливи, да се борим и да изживяваме и ние своя стремеж към щастие? Моят отговор е категорично ДА.

Стремежът към щастие заляга в основата на Декларацията за независимост на САЩ още през 1776 г. В нея Томас Джеферсън поставя правото на стремеж към щастие наравно с неотменимите права на живот и свобода. Защо ние никога не говорим за това? При нас разговорът стига до оцеляването, до преживяването, максимумът до който успяваме да го докараме е до някаква мнима стабилност. Къде е растежът? Къде е успехът? Къде е щастието?

Справедливото общество е основа за стремежа на хората към щастие… И тук разговорът рязко става чисто политически: може ли един народ, чийто правораздавател е Делян Пеевски да живее в нещо, приличащо на щастие?

Правителствата на Кирил Петков и на Николай Денков просъществуваха твърде кратко. Но те вървяха в правилната посока – наред с всичко друго успяха да увеличат доходите и да намалят дисбаланса между супер богатите и бедни българи. С това допринесоха за едно по-справедливо, по-щастливо общество.

Днес няма нито една друга политическа сила в България, която да се бори за защитата на правата на живот, на свобода и на стремеж към щастие, освен коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“.

***

Музикантът и предприемач Денис Ризов, който от години живее в САЩ, разказа впечатленията си от сънародниците ни там. “В чужбина над 2 милиона българи. Едните се събуждат и гледат всичко по българската телевизия, другите обаче не знаят нищо за България. Първите задължително трябва да гласуват”, каза той.
***
С ораторски талант за пореден път блесна председателят на “Правосъдие за всеки” Велислав Величков.

“Винаги съм обяснявал защо е важно хората да имат гражданска позиция. Изборът е да си гражданин или подчинен на васал”, каза той.
След 1997 г. тръгнахме нагоре. Първите демократични правителства ни дадоха надежда. След това дойдоха НДСВ, тройната коалиция и започнаха да предават държавата в ръцете на мафията. Надеждата започна да се губи след 2013 г., когато хиляди на протест премахнахме един корпулентен като шеф на ДАНС, а правителството не даде оставка.

Последваха погроми. Чак през 2021 дойде правителството на Кирил Петков, което беше свалено със зле организиран парламентарен преврат. Най-важната задача е в оставащата седмица до изборите да върнем смисъла у хората да гласуват - за да кажат, че не искат да живеят в организирана престъпна група.

Как точно ще направиш бойкот като не гласуваш? В Италия имат мафия. Казаха ми - вие нямате мафия, имате банда. За да не стане бандата мафия, да излезем и да гласуваме.

***

Днешното събитие показва, че далеч не сме загубили миналото. Влязохме в Европейския съюз и ние, а не политиците, избрахме тази съдба, категорично заяви външнополитическият експерт Весела Чернева.

Неутралитетът не е ценност. Който го твърди, трябва да знае, че цената за българското общество ще е много висока. Можем пак да станем периферия на Европа, да не можем да пътуваме свободно.

Свободата е ценност, за която е наша отговорност да се борим всеки ден.

Някои, заради свои малки каузи, мислят да не гласуват. Ако смятате, че сме достойна европейска страна, трябва да можем да я защитим. Не можем заради малките каузи да загърбим големите.

***

„Вдъхновява ме“ това, което виждам сутрин по телевизорите. Как без проблеми новият областен управител на Пеевски оттегля забраната на дейност на една фирма на Капитан Андреево. Как сплашват журналисти, които нямат право да питат. Как посетители не една прожекция на Исторически парк във Варна са сплашвани. Ако тези неща не накарат хората да гласуват - какво може?”, попита от сцената икономистът Евгений Кънев.

Има два вида вот – малък и голям. Малкият е гражданският – на тези, които протестираме, за да има институции, справедливост. Масовият, социалният, е на тези, които искат нещо за себе си. Тези два вота последно се събраха през 1997 заради Виденовата зима. Не можем да си позволим такава ситуация, за да се вдигнем отново.

***

Накрая социологът и общественик проф. Георги Фотев разтърси публиката с изключително емоционални думи.

Не е възможно да кажеш „не искам да гласувам“. Защото Аристотел е казал още, че не може да бъдеш човек извън обществото. Който не гласува, той е роб. Защото отказва да участва в решаването на съдбините на обществото.

Със сълзливи тюхкания и вайкания 70% негласуващи го признават с героизъм. А това е отказ от себе си.

Не се обръщам със съчувствие към тези 70% – никакво съчувствие, това е дълг! Щом си в обществото, носиш отговорност за него и за себе си.

В исторически период сме. Виждаме в медиите срещу кого водят тотална война, срещу реформаторите тук, които искат да променят обществото. Без да имат аргументи.

Нямаше никаква грешка в управлението на Денков. Не можеше да им предварително написан договор, защото изобщо нямаше да има правителство. Защо не можеше да бъде коалиция, както критикуват глупави анализатори? Защото има две политически сили с несъизмерими различия.

Едните са за край на корупцията, да защитаваме себе си като помагаме Украйна. А другите, в момента, в който дойде въпросът за корупцията, свалиха това правителство.

Кирил Петков изгони руски шпиони. Това не се прощава. Асен Василев нападат, защото са дремещи марксисти. Той иска трудът да се заплаща добре, ако държим да сме богата държава.

Питам студентите си: Вие знаете ли в какво общество живеем? А те чакат да им кажа. И аз им казвам: Живеем в общество, в което милиционерската школа в Симеоново е нещо по-голямо и по-важно от Харвард."

Най-големите врагове на България са тези, които искат да излезем от НАТО и ЕС.

Аз ще гласувам за “Продължаваме Промяната – Демократична България”. Не просто гласувайте, гласувайте за тях!

Парламентарни избори октомври 2024

Платена публикация!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!