Александър Грозданов: Трябва да мислим за средното образование като за истинското бъдеще на нацията ни

Трябва да мислим за българското средно образование като за истинското бъдеще на държавата ни, като за бъдещето на нацията ни. Трябва да мислим с какво можем да бъдем полезни, как да направим по-продуктивен труда си и да създадем условия за поколения, които ще милеят и работят за България и ще отдадат силите и възможностите си на просперитета на страната.

Това каза Александър Грозданов, кандидат за народен представител от Коалиция „БСП за България“ в 24 МИР и съпредседател на федерация „Образование“ към ГС на БСП - София по време на дискусия на тема „Проблеми на средното образование в предизборната платформа на Коалиция "БСП за България". В нея взеха участие председателят на БСП – София Калоян Паргов, Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, кандидати за народни представители от 23, 24 и 25 МИР, директори на столични училища и преподаватели.

„Целта на срещата ни е да обсъдим и набележим какво би искала да постигне БСП в средното образование и българското училище. Как да направим така, че децата ни да бъдат и знаещи, и можещи. Събрали сме се хора, изкушени от темата образование и милеят за него“, заяви още Грозданов.

Кандидатът за народен представител е на мнение, че трябва да се направи анализ за петгодишния период на работа на Закона за предучилищното и училищното образование. „Но той трябва да е истински. Важно е кой ще го направи, с какви намерения, дали ще иска да покаже наяве нещата такива, каквито са и каквито ги срещаме всеки ден. Или просто ще иска да оправдае онези над 20 млн. лева, които бяха дадени за създаването на този закон“, обясни Грозданов.

„Целта на тази среща е да формулираме няколко задачи в контекста на обстановката, в която се намира средното ни образование след година и половина ковид-пандемия, на нарушен учебен процес и натрупани проблеми“, отбеляза лидерът на БСП – София Калоян Паргов.

Той допълни, че целта на среща е и да покаже на бъдещите народни представители какви се проблемите и какви законодателни проблеми трябва да направи следващото Народно събрание.

„Чрез тази среща искаме да намерим най-добрите решения за средното образование“, изтъкна Паргов.

„БСП трябва активно да работи в сферата на образованието. То не е зона само на една политическа партия. Трябва да се търси консенсус, но той не може да се намери и постигне, ако се предават националните интереси“, категорична бе проф. Ваня Добрева, която е зам.-председател на БСП - София.

Тя изтъкна, че при управлението на ГЕРБ е влязъл учебен план, които унищожава националното самосъзнание и идентичността на поколенията. „Не може да се отрича Българското възраждане и изобщо да не се изучава“, категорична бе Добрева.

Според нея първото, което трябва да се направи е цялостен анализ на ковид-ситуацията. „Опитът на Финландия показва, че там нямаше проблем с дистанционното обучение. При нас пандемията задълбочи неравенствата и в момента имаме деца, които рязко изостават. Единственото нещо, което спаси системата от пълния провал - това е учителят. На всички тях българското общество дължи огромна благодарност и нисък поклон“, каза тя.

По думите й за всички ученици трябва да бъдат закупени електронни устройства. „Прогнозите са, че пандемията няма да отмине бързо и следващите 2-3 години ще трябва да работим отново в онлайн среда. Няма как това да стане, ако няма безплатен интернет и в най-отдалеченото място на страната“, обясни тя.

Проф. Добрева е на мнение, че в образованието освен вертикална структура трябва да има и хоризонтална. „Това означава, че ако детето по някаква причина отпадне от системата, то да може да се върне в нея по всяко време. Същото е и във висшето образование. В закона трябва да бъде осмислена структурата на средното образование, да бъдат въведени типове професионални училища, а дуалното образование е една много добра форма“, допълни още тя.

Относно делегираните бюджети Ваня Добрева счита, че парите не могат да следват само ученика. „Трябва да се намери по-справедлива формула, която да отчита, че учителят също участва в образователния процес. Държавата не може да се дистанцира от образованието“, заяви тя.

Иван Карагьозов, който е кандидат за народен представител от 23 МИР, обърна внимание на учебните програми. Според него те трябва да се преразгледат, тъй като в момента на отговарят на нуждите на учениците и ги натоварват с остаряла и безполезна информация. „Те трябва да се съобразени с особеностите на образователната система, да са разработени така, че да се работи лесно с тях и да дават възможност за приемственост, проследяване на резултатите на отделния ученик и на системата“, обясни Иван Карагьозов.

Кандидатът за народен представител от 25 МИР проф. Тодор Мишев акцентира, че голяма част от проблема в обучението и в търговията с учебници се крие в инспекторатите, които незабавно трябва да се реформират.

„Проблем е и слабата допълнителна квалификация и нежеланието на много колеги да подобрят и обогатят подготовката си“, изтъкна проф. Мишев.