Погромът в Босилеградско: 15-16 май 1917 г. (Част III)

На 15 - 16 май 2017 г. се навършват 100 години откакто Босилеград и Босилеградския край стават жертва на опожаряване и насилие от страна на Сърбия. На тази дата преди столетие 37 наши сънародници са убити. По този повод тази година българските власти решават да издигнат паметна плоча в чест на загиналите българи. На събитието в Босилеград присъства вицепрезидентът Илияна Йотова, но нито един представител на сръбските власти не уважи откриването на паметника.

Гласът на българите в Боселиград - в-к "Глас Пресс", публикува на сайта си подробна информация за събитията от миналия век в града и околностите, която ни напомня защо не трябва да забравяме случилото се през 1917 г.

Прочетете трета част от историческата поредица на д-р Ангел Джонев в следващите редове.

Първа и втора част "Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г." може да прочетете тук и тук.

Именно последният кмет организира въоръжена група и обстрелва горящия Босилеград. Настъпилият смут сред четниците дава своя ефект и те се оттеглят назад, като поемат вече по друг път. К. Печанац не споменава за престрелка с въоръжени българи, които принуждават паравоенната формация да се оттегли. „След като свършихме с градчето, върнахме се един-два километра назад и тръгнахме към Божичка река и от лявата и дясната страна на реката, запалихме близките села до основи и убивахме. Тази нощ нощувахме в село Долна Лисина, т.е. село на лявата страна на реката” – за новите подвизи си записва войводата. Не става ясно кои села са нападнати. Другите източници не потвърждават отклонение от пътя им. По-скоро махалите, разположени надалеч по между си, са възприети като отделни селища.

В „Комитски поход” отново се споменават повече подробности:

Тогава назад се повърнаха
и голяма полза придобиха –
войводата ни – сокол Коста,
така ни говореше:
„Напред сега, наши мили братя,
да палиме по ред техните села!”
От Босила до старата граница
право вървят и всички села палят.
Но когато в град Лисина бяха,
с българите тук се сражаваха.
Това беше тъкмо на смрачаване
и честта се пада на един юнак.
С един българин се сблъска,
от ръцете му пушката изтръгна.
Момчето Сава Вучинич се казваше,
а в ръцете пушка нямаше.
Тогава войводата Коста заповяда,
понеже местата са му непознати,
да се чака и да се пренощува,
а сутринта да се премине
и градчето Лисина да се запали,
затова че тогава не ни пуснаха да минем.

Кюстендилският комендант накратко описва маршрута: „От Босилеград четата взима направление през Долна за Горна Лисина; там убили двама души и опожарили част от селото”. Дивизионният началник е по-обстоятелствен: „Точно в 5 ч. сл. пл. се започнала престрелка по височините, южно от Босилеград – това е бил църнощичкият кмет със своите 11 въоръжени селяни. В четата настъпило смут и последната напуснала горящия Босилеград и се отправила за селото Долна Лисина. Тук са били запалени 2 къщи. Вечерта четата останала да нощува в центъра на с. Горна Лисина, гдето убила учителя Стоимен Божков и запалила самото село”. Краеведът допълва картината с някои събрани от него устни сведения. Той твърди, че формацията подминала Горнолисинския център и продължила по долината на Божичка река към махала Цъкланье. „Кръвнишката чета била посрещната със залпове от селяните, които живеели на двата бряга на реката. Коста Печанац и неговите четници се паникьосали и почнали да бягат кой където види” – твърди Ал. Младенов. Тогава се връщат назад в центъра на Горна Лисина, където и нощуват.

Резултатът от нахлуването на четата на К. Печанац в Босилеградско е печален за района. Населението е подложено на убийства и малтретиране. Имуществото му е унищожавано, палено и разграбвано. Според рапорта на ген. Петров резултатът е следният: „От това нападение на разбойническата чета са заклани 32 человека и изгорени 2 живи деца. Изгорени са къщите и други постройки на 317 домакинства. Общо загубите от това нападение са около 2 и ½ милиона лева по оценка през нормални времена”. Сведенията му се базират на анкета, проведена непосредствено след събитията от училищния директор и босилеградчанин Йордан Захариев. Последният изпраща своя доклад, придружен с 26 фотографии, чрез кюстендилския окръжен управител до министъра на вътрешните работи. Въпреки положените усилия този документ все още не е издирен. Публикуван е само един акцент със загубите за района. В наличност са обаче 21 стъклени плаки от изгорелия Босилеград. Те са непосредствено визуално доказателство за резултатите от насилието.

На 16 май директора Петрун Сираков се завръща в Босилеград. „Пристигнах в 9 часа и видях горящите остатъци от къщите. Отидох у дома, за да видя изгорелите ми дрехи и покъщнина. Мъките ми бяха големи!… Писъците и плачът на жени, деца и мъже, които се бяха завърнали, бяха покъртителни!… Аз намерих дома бита жестоко от разбойниците стара майка и битите също жестоко две сестри, които като нея бяха останали дома, да пазят къщата. Те още не бяха се опомнили от страшните преживявания от предишния ден. Те говореха за събитията и катастрофата с нервно треперене. Смазаната от бой стара майка лежеше на постел. Дрехите ми и покъщнината бяха съвършено унищожени – едни разграбени, а други изгорени. Започна се прииждането на избягалите. Сърцераздирателните им писъци се разнасяха надалеч” – описва жестоката гледка в летописната книга на училището прогимназиалният директор.

Войводата К. Печанац обаче веднага се хвали и обяснява постъпката си: „Из пътя убивахме и клахме, така както те ни правеха на нас, цялото градче до основи го изгорихме, след това се върнахме по друга посока с дължина от 60 км и там всичко унищожихме и запалихме и създадохме една паника както по железницата, така и в самата България, а това е, когато нас ни боли, нека и тях малко да ги заболи”. Омагьосаният кръг на отмъщението е задвижен. В него няма невинни, всички са виновни. Има ние и те. Последните подлежат на унищожение. Няма категории като цивилни, слаби, старци, деца, жени. И по време на война, но и в мир, тази цинична философия дава своите страшни плодове.

Въпреки че първите сведения за четата са получени още на 15 май и са предприети отделни мерки, същинската дейност по преследването започва на другия ден. Бавната организация от българска страна позволява относително спокойствие при изпълнението на пъкления план от страна на сърбите. Предварителната подготовка, съчетана с фактора изненада, дават горчивите си резултати. В района няма съществени военни сили, които да дадат организиран отпор. Съотношението на нападателите към нападнатите е в полза на първите. То и предопределя слабата съпротива. Въпреки че на няколко места тя е регистрирана и води до прекратяване или забавяне на насилието. По този начин Босилеград и селата по Божичка река дават по-малко човешки жертви. Населението бяга и се спасява, за разлика от двете Любати, където факторът изненада е най-кървав.

Предприетите мерки от българските власти обаче се оказват закъснели. Уместна за случая е поговорката: „След дъжд – качулка”. Първи по следите са изпратени 100 опълченци от Крива паланка. Те са последвани на 16 май от още 50, а след това 30 души. Кратовската милиция, предвождана от Дончо войвода, също е изпратена на помощ. Осигуреното прикритие от юг се използва за съсредоточаване на редовна войска от изток. Планът предвижда по една сборна рота пехота от Кюстендил и Радомир и полуескадрон от Брезник да се насочат за „уничтожение на разбойниците”. В първите сведения се споменава за опожаряването на селата Райчиловци и Божица, но тази информация впоследствие не се потвърждава. Предписано е веднага отпускане на оръжие за населението.

Кюстендилската рота пристига в Босилеград около 4 ч. сутринта на 16 май. Тя само констатира случилото се и продължава преследването към Божица. Това подразделение явно е забелязано от четата, последната прекратява акцията, като отстъпва с бягство. Същия ден е изпратено заповяданото оръжие. На населението от общините Босилеградска, Любатска, Горнолисинска, Църношичка и Драгойчинска са отпуснати по 30, а за Бистърска и Бресничка по 15 пушки. От направената проверка се оказва, че именно военните са проспали събитието. Началникът на канцеларията на военния министър ген. Брадиславов мъмри провинилите се: „За появяване на голяма сръбска чета в Босилевград до снощи нямаше донесение от Началника на Седма дивизионна област и от близките военни коменданти. Господин министърът на войната узна за това от господин министъра на вътрешните работи. Вземете надлежните мерки да не се повтарят подобни грешки, имащи печални последици”. Радомирската рота и полуескадронът от Брезник пристигат в района на 17 май, когато от противника вече няма и следа.

Четата бързо се спуска в долината на Българска Морава, като около Сурдулица има сблъсък с българско подразделение. Последното е принудено да се оттегли, като паравоената формация преминава реката и се укрива в Кукавица планина. Опитите да бъде настигната, не дават резултат. „Невъзможността да се загради и унищожи разбойническата чета се дължи главно, че сръбското население ги укрива и дава лъжливи, противоречиви сведения, или пък, когато даде верни сведения, дава ги винаги късно” – оплаква се комендантът подп. Андреев. Кюстендил се намира на малко повече от 40 км от мястото на разигралите се събития и е сред заявените цели от страна на четниците. Те се хвалят, че имат на разположение 5000 души и действат от различни посоки към града. По-скоро става дума не за истинско намерение, а за психологическо въздействие. В Кюстендил е разположена Главната квартира на Действащата армия с редица войскови подразделения и една паравоенна формация едва ли би се осмелила да го атакува. Мерки за охрана все пак са взети.

По време на нападението на Босилеградския край главнокомандващият на Действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков отсъства от района. Той заедно с престолонаследника княз Борис след посещение на фронта се намират в Скопие. Вестта за извършеното мародерство ги застига след полунощ на 16 май и забавя потеглянето им за Кюстендил. Изчакана е специално изпратена добре въоръжена команда с автомобили, която да охранява пътя по маршрута. Проблеми не се появяват и високопоставените фактори пътуват спокойно през Куманово, Крива паланка и Деве баир. „В 4 часа след пладне пристигнахме в Кюстендил – без никакъв инцидент, за почуда на главноквартирците” – отбелязва адютантът на главнокомандващия капитан Лука Малеев. Скоро същата вечер князът продължава пътя си за столицата. Изстъпленията в Босилеградско оказват своето психологическо въздействие върху военния връх, защото демонстрацията е много близо до Кюстендил.