Зорница Русинова: Реформата в социалната сфера гарантира дългосрочна грижа и качество на услугите
Г-жо Русинова, новият Закон за социалните услуги е обявен за истинска реформа в социалната сфера. Приемате ли тази дефиниция и кои са най-значимите промени, които предстоят?
Новият закон за социалните услуги е първата значима реформа в сферата на социалното включване от години насам. Реформата включва пакет от три закона, които през изминалата година МТСП започна да разработва, свързани със съществени промени на начина, по който подкрепяме хората с увреждания - Закон за хората с увреждания, Закон за социалната икономика и социалното предприемачество и Закон за социалните услуги.
Защо е голяма реформата? За първи път разграничаваме подкрепата на държавата по отношение личностното овластяване и индивидуалната подкрепа, която може да получи един човек, за да се чувства пълноценно в обществото и паричната подкрепа, която всъщност е социалното подпомагане и служи за компенсиране на доходите. Не може да се сложи равенство между един човек, който поради бедност има нужда да бъде подкрепен със социални помощи, и човек, който има нужда от истинска социална интеграция и социална подкрепа.
Втората причина, поради която можем да твърдим, че това е голяма реформа, е, че за първи път променяме начина на финансиране, изискванията по отношение на качеството на социалните услуги, както и тяхното планиране.
Как се променя финансирането на социалните услуги?
Държавата в момента финансира услугите на база на стандартите, т.е. местата, където се предоставят услуги. Новата философия е в рамките на комбинация на десет вида дейности, стандартите да бъдат разработени така, че да дават възможност за индивидуализиране подкрепата за всеки човек. Например, когато става въпрос за човек с увреждания, който има нужда от рехабилитация, трудотерапия, психологическа подкрепа и т.н., не е важно мястото, където ще бъде реализирана тази комбинация от дейности, а самите дейности. Това ще доведе и до по-оптимално използване на ресурса, който държавата отделя, защото динамиката в социалните услуги като финансиране е огромна, защото се следва необходимостта и модернизирането на обществото. Например бюджетът за социални услуги през 2009 г. е бил 38 млн. лв., а за тази година е малко над 260 млн. лв.
Над половината от услугите – почасови или ежедневни, се изпълняват в общността, където хората живеят. Това е много важен елемент от поетия от нас ангажимент – максимално да подкрепяме хората в средата, в която те живеят, за да не се налага настаняването им в центрове и в различни видове резидентни услуги.
Друга важна възможност е, при необходимост от много висококвалифицирана подкрепа, в комбинацията от дейности да се ползва допълнителен стандарт, което ще реши част от проблемите в момента. Ако сега, в един дневен или седмичен център за деца с увреждания, има деца с доста по-висока степен на увреждания в сравнение с останалите и е необходимо да посещават почасово висококвалифицирани специалисти, чиито услуги са доста по-скъпи от обичайните услуги, които се предоставят ежедневно от работещите в центъра, това може да стане за сметка на стандартите на другите деца в центъра или да се иска допълнителен стандарт, на базата на който да се плати по-високата помощ.
Какви промени се въвеждат по отношение на планирането на социални услуги?
Към момента в България има малко над 40 общини, в които държавата не финансира услуги. За тях нито държавата, нито общините могат да гарантират предоставянето на услуги на нуждаещи се лица. Затова, на база опита, който сме натрупали с мащабната реформа за деинституционализацията на деца, както и с протичащата сега деинституционализация на възрастните, въвеждаме т.нар. карта на услугите.
Националната карта на услугите ще бъде разработена след изследваните индивидуални потребности във всяка община. Тя трябва да влезе в сила през 2021 г., и на основа на тази предварително изготвена карта на самите услуги, държавата ще започне финансиране.
Финансирането по никакъв начин няма да зависи от желанието на общинската управа за развитие на конкретни услуги, а само от реалните нужди. Това ще гарантира и възможността за предоставяне на по-скъпи услуги и осигуряване на по-добър стандарт.
Другата важна тема по отношение на планирането, освен картата на услугите, е възможността да се предоставят услуги не само на общинско ниво, но и съвместно между няколко общини или на областно ниво. Това е особено важно за случаи, които не са масови, както и когато липсва конкретен специалист в рамките на една община.
Как ще се проследява изпълнението на предоставяните услуги и как ще се гарантира тяхното качество?
Към момента има над 2400 доставчици на социални услуги и малко над 1200 са тези, които държавата финансира. За нас е изключително важно е да създадем качествени услуги. Като първи стъпки в тази посока са ясно дефинираните изисквания по отношение на лицензирането на доставчиците. Премахват се и различните режими за деца и възрастни, които имаше до момента.
Създаването на отделна агенция, която ще отговаря за качеството на социалните услуги, е следваща стъпка. Надяваме се и на второ чете Законопроектът за социалните услуги да получи подкрепа от всички парламентарни групи в парламента, както това стана на първо четене. Според заложеното в него, институционализирането на Агенцията ще бъде в началото на 2020 г.
Въвежда се по-добър контрол, както върху разходването на средства, така и върху качественото изпълнение на социалните услуги, като за първи път се въвежда ясна регламентация по отношение на специалистите – професионална подготовка, надграждащи обучения, супервизии. Създават се и предпоставки за реална конкуренция на местно ниво, давайки възможност на общините да аутсорсват услугите и на частни доставчици.
Значително се облекчава начинът за използване на самите услуги. Въвежда се понятието „общодостъпни“ услуги – безплатните услуги, които всеки може да ползва, след консултация в съответната община. Сред тях, например, е обучението за родителски капацитет при осиновяване на дете.
Дефинират се определени специализирани услуги. Облекчава се достъпът до всички услуги за всички хора – след консултиране от общината и индивидуална оценка и план, които ще бъдат изготвени от доставчика на услугите, услугите могат да се ползват, без да са необходими направленията, които до момента се издаваха от Агенцията за социално подпомагане. Те остават само в най-тежки случаи и при деца в риск.
В новия закон за първи път се въвеждат и някои изцяло нови услуги като ясно дефиниране на асистентската подкрепа, заместващата грижа, както и един дълъг преходен период, който гарантира закриването на институциите, както за деца, така и за възрастни.
Наскоро стартира процедурата „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания – Компонент 2“ на ОП „Развитие на човешките ресурси“. Какво отличава процедурата от предишните проекти, насочени към тези целеви групи?
Амбициите ни са да развием една изцяло нова услуга като елемент от изпълнението на Плана за деинституционализацията на възрастни хора, а именно - Патронажната грижа за възрастни и за хора с увреждания.
Новата услуга е изцяло в подкрепа на политиката, която Министерството на труда и социалната политика от няколко години развива съвместно с Министерството на здравеопазването, за развиване на услуги в дома. Идеята на тази Патронажна грижа е да надгради социалните услуги с интегрирана здравно-социална услуга.
Самотно живеещите хора над 65 години, възрастните хора, които не могат да се обслужват сами, хората с увреждания – много често имат нужда да бъдат посетени от медицинска сестра, здравен асистент, болногледач, така че в ежедневието си да бъдат обгрижени не само със социална, но и със здравна подкрепа. Много често самотни възрастни хора след болнично лечение имат нужда от последващи медицински грижи. Затова се създава тази изцяло нова почасова услуга. Засега ресурсът, който сме предвидили, ще покрие минимум 17 000 човека на територията на цялата страна.
От проведените срещи с общините, в рамките на Информационните дни, виждаме, че те имат желание в предоставения им от нас ресурс да обслужат максимално повече хора. Ограничението, което сме поставили – един човек да може да ползва до 2 часа на ден такъв тип услуга е, защото според специалистите в сферата на здравеопазването, ако тези два часа не са достатъчни за обгрижването на един човек, това означава, че той трябва да бъде хоспитализиран.
Тази услуга е изключително важна за нас, защото чрез нея за първи път ще имаме възможност за прилагане на интегрираните услуги, които са разписани в Закона за социалните услуги, като подкрепим превенцията на институционализирането на възрастните хора, както и реформите в сферата на здравеопазването, за да се разграничи категоричната нужда от подкрепа при необходимост от лечение и съответно интегрираната здравно–социална подкрепа.
Какъв е финансовият ресурс на процедурата и какви са условията за кандидатстване?
До 15 март всички общини на територията на България могат да подадат своите проекти. Стойността на всеки един проект зависи от фактори като: брой на населението в даден район, брой на възрастните хора, на хората с увреждания, отдалечеността на отделните населени места в рамките на една община, концентрацията на болници.
За процедурата са предвидени 45,7 млн.лева, като за всяка една община има отделен запазен финансов ресурс.
Схемата е насочена към хора с увреждания или хора над 65 години. Общините могат да кандидатстват, ако могат да обслужат минимум 50 човека от целевата група. За малките общини е предвидена възможността да си партнират с други общини, съответно да използват другия елемент от Закона за социалните услуги – предоставянето на услуги на областно ниво. Предоставена е възможност да се обособи център, в който да се предоставят тези услуги или да се обучават и да работят екипи, да се ремонтират помещения, както и да се закупят автомобили за тези населени места, в които няма редовен обществен транспорт до големия град и до болници.
Това ще намали и напрежението в бюджета на Здравната каса, защото част от случаите, които не предполагат хоспитализация, ще бъдат поети от тази почасова услуга.
Основната ни цел е грижата да отиде при човека, без да е необходимо той да напуска средата си, за да я получи.
Втората процедура по ОП „Развитие на човешките ресурси“, която стартира през февруари е процедура „Умения“. Какви са целите ѝ?
Безработицата в България към момента е рекордно ниска. Около 5.2% е средната безработица на територията на цялата страна. Тези нива са много по-ниски от средноевропейските, както и от времето преди икономическата криза. Големите предизвикателства на пазара на труда са липсата на кадри – като брой хора и като умения.
С тази схема ОП „Развитие на човешките ресурси“ изцяло подкрепя политиката на МТСП и българските работодатели, като се дава възможност на всеки един работодател на територията на България да обучи и подготви своя персонал. За първи път се въвежда възможността да се направи комбинация от три вида обучения: професионална квалификация, спрямо Закона за професионалната квалификация; ключови умения, в които основен акцент ще бъдат дигиталните компетентности или специфична технология, спрямо конкретното предприятие.
Една от основните предоставени възможности е комбинацията от тези три типа обучения да бъде предоставена не само за заетите лица, но да бъдат привлечени и тези, които са безработни и неактивни. Друг важен елемент е възможността за партньорството между отделни предприятия.
За процедурата са предвидени 30 млн. лв., като очакванията са близо 5000 човека да минат обучение, след стартиране на проектите. Проектите могат да варират между 15 000 лв. и 3.9 млн. лв., в зависимост от размера на предприятието. В началото на месец март стартира информационна кампания, чрез която бенефициентите ще се запознаят детайлно с насоките и условията за кандидатстване.
От началото на кампанията бенефициентите са значително облекчени, чрез електронно кандидатстване, електронно отчитане, като фокусът е върху отчитане на резултатите.
Единствените ограничения, които поставяме, са свързани с демаркацията между нашите инструменти и Програмата за развитие на селските райони.
Режимът на държавните помощи е по-различен от досега изпълняваните схеми – ако едно предприятие е ползвало други наши схеми – „Ново работно място“, „Добри условия на труд“ и др., то няма нужда да се броят трите календарни години с 200 000 евро, а вече могат да подготвят своите проекти.