Зорница Русинова: Новите рискове на работното място в условията на COVID-19 изискват нови мерки

Икономическият и социален съвет прие становище по Националната програма по Безопасност и здраве при работа 2022-2024 г. в условията на COVID-19.

В приетото становище от членовете на ИСС по Националната програма основен акцент е актуализацията на националната правна рамка, за да се преодолеят рисковете за здравословни и безопасни условия на труд и възможностите, свързани с екологичния и дигиталния преход. Необходимо е разработване на методика за оценка и управление на риска при „зелените” работни места. В становището се подчертава, че дигитализацията на труда води до появата на нови професии и нови форми на работа, както и голям брой самостоятелно заети лица.

Г-жо Русинова, на 20 декември ИСС прие становище по Националната програма по Безопасност и здраве при работа 2022-2024 г. в условията на COVID-19. Какво представлява то?

На 20 декември беше последното ни заседание за тази година с доста бурни обсъждания по наболели теми за нашето общество. С радост мога да кажа, че приехме становище, което се отнася до безопасните и здравословни условия на труд в контекста на COVID-19. Това е изключително важно, защото когато говорим за дистанционна работа и последствията от COVID-19 в работна среда, това несъмнено поражда съвсем различно отношение между работодатели и служители - ангажиментите, които трябва да имат работодателите, и отношението на служителите.

И България, и Европа много сериозно вървят към дигитализация във всяка сфера и всички ангажименти, свързани с екологичните изисквания към зеления преход. Това също сериозно изменя условията на труд във всяка една от професиите. Това е и причината да има европейска рамка за това какво трябва да се прави. В момента се подготвя национална програма до 2024 година, която се прави от работна група към Министерството на труда и социалната политика.

Каква е ролята на Икономическия и социален съвет към властите?

Нашето становище е препоръка към правителство какво да включва програмата, как да са съобразени всички изисквания за дигитализация на работното място, зеления преход и т.н. Интересни акценти в становището са да се разработят различни механизми за самооценка на риска на работното място и как той да се консултира с работниците и служителите.

Документът представя и трите основни приоритета, които има ИСС през тази година - да има принос България да става по-зелена, по-социална и по-дигитална. Някои от акцентите са свързани и с актове по отношение на някои от европейските инструменти. Например по Плана за възстановяване и устойчивост Съветът има две становища. Виждаме, че той отново ще подлежи на преработка, така че ако е необходимо, ние също бихме могли да консултираме националните власти.
ИСС подготви и доста добро становище, което мисля, че ще бъде изцяло в помощ на новия кабинет за проекцията на Европейския план за прилагане на социалните права и какво да представлява Националния план. Това е тема, която стои пред властите, за да се подготви план за прилагане на Стълба на социалните права. Считам, че всички препоръки, които сме дали, ще залегнат в Националния план.

Работихме и по темата за дистанционната работа, за условията на труд, за икономическите мерки за COVID-19 и други. Работата ни през тази година даде съществен принос по всички тези въпроси и ние успяхме не само с актове, но и с дискусии и конференции, да говорим по наболели проблеми. През октомври организирахме форум, на който чухме мнения и препоръки от младежки и студентски организации за това как младите хора виждат перспективите пред себе си - как да работят, какво да работят, как да се ориентират и отсяват дезинформацията, която тече в социалните мрежи и медии, колко е важно да разчитаме на дигиталната грамотност. Разговаряхме и до колко предприемачеството и иновациите са ключът към намиране на Бъдеще в България.

Организирахме и изключително добра дискусия, свързана с темите за насилието - домашното и над жени, как и какво е необходимо да се направи като спешни законодателни инициативи и предприемане на други мерки.

Всички тези теми ще бъдат в полезрението на Съвета и през следващата година, като акцент ще продължават да бъдат дигитализацията и зеленият преход и как България да бъде по-социална.

Относно безопасните и здравословни условия на труд по време на COVID-19 какво трябва да се промени в законодателството и какво означа "зелен труд"?

Нормативната уредба по-скоро трябва да се актуализира. Това е нашата препоръка. Формулировката на зелените професии и зелените работни места е доста обтекаема и тя тепърва много ще се развива, защото виждаме, че с зеления преход и дигиталната трансформация, има отражение във всяка една професия. Важно е да се отбележи, че когато говорим за условия на труд много по-активно трябва да е участието на работника и служителя, както и разбирането му за неговите права- какво е длъжен и какво не да направи работодателят, да има ясна отговорност до къде стигат ангажиментите на един работодател и съответно на един работник. Когато говорим за все по-голяма дигитализация, рисковете са различни от типичните, които си представяхме преди - един работник да е с каска и с работно облекло. Сега говорим, какви са рисковете, когато един служител работи от вкъщи.

Как по-вързастните хора биха се справили с дигитализацията, с работата от вкъщи и с променящата се работна среда?

Това е изключително важен въпрос. През тази година засегнахме темата със становище, свързано с анализ и препоръки по отношение на системата за професионална квалификация, както и за дистанционната работа. Това, което виждаме е, че първо трябва да се направи по-задълбочен анализ за съответствие на нормативната база с новите условия и да се предвидят множество срещи и програми.

За нас тревогата е, че всичко, което беше предвидено в Плана за възстановяване и устойчивост и програмите на Европейския социален фонд, свързани с дигиталните умения, все още не е стартирало. Най-добрият начин за хората в предпенсионна възраст и по-възрастното поколение да се справи с този преход към дигитализация е обучение и квалификация.

Какво предстои да направи Икономическият и социален съвет през следващата година?

Едно от нещата, които сме си поставили за цел, е да приемем акт, свързан с неравенствата в доходите. Това е тема, която засяга почти всеки български граждани, особено в момент на икономическа криза и почти ежедневно нарастване на цените на тока.

Да се върнем на младежката тема - какво представлява форумът #БъдиЕвропа?

Това е една идея, която осъществихме като част от инициативите, свързани с Конференцията за Бъдещето на Европа. На форума се откроиха интересни тенденции – например това, че в последната година и половина – две има връщане на част от младите хора в България. Включително сме свидетели и на новия политически проект, плод на това завръщане.

Оказа се, че образованието и как системата помага да се изградят умения е ключова за младите хора. Една от препоръките, които споделиха всички младежи беше: "Чуйте ни! Дайте ни възможност да се развиваме".

Доста сериозно бяха разгледани темите за предприемачеството и иновациите. На дневен ред бяха поставени въпроси за финансиране на идеите. Но освен финансиране беше изтъкната необходимостта от обучение и квалификация, защото много често имат нужда от допълнителни управленски обучения и консултации.

Възнамеряваме младежката тема да остане във фокуса на ИСС и през следващите години.

Има ли забавяне от страна на Европа по плана за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г.?

По отношение на Плана за земеделието и селските райони това, което излезе в последните дни по медиите, е, че властите ще искат отлагане от Европейската комисия на крайния срок за изпращане на Стратегическия план. Надявам се през следващата година да залегне акт, който да е по тази програма, тъй като представлява на практика 50% от целия пакет за подкрепа. Земеделието и преработвателната промишленост са изключително важни за нашата икономика и предполагам, че ще залегне като акцент през 2022 г.

Срокът за изпращане е до 1 януари 2022 година, но преговорите на ниво Комисия и Европейски парламент протекоха много бавно. Едва преди месец беше приет финалният пакет и това доведе до забавяне в подготовката на страните членки. От ИСС се надяваме да бъдем в подкрепа на различни земеделски асоциации, които контактуват с Министерството на земеделието.

Икономическият и социален съвет организира онлайн дискусия за превенция и борба с насилието над жени на тема #НеНасилие. Може ли да разкажете повече за това?

Организирахме дискусията по предложение на женските организации в Икономическия и социален съвет. Дебатирахме по въпроси свързани с необходимостта от промени в законодателството по отношение на домашното насилие. Бяха представени интересни социологически проучвания - какво остава скрито за обществото. какви са последствията за всички нас, дори да не сме преки участници.

Оказа се, че жертвите на насилие освен всички останали проблеми, имат и проблеми и на работното си място - много често не остават да работят на същото, както и трудно си намират друга работа. Отбеляза се фактът, че има засилване на домашно насилие по време на COVID кризата.

Обединихме се около тезата, че ако всички ние, хора от бизнеса, неправителствени организации, синдикати имаме общ глас можем заедно да намалим насилието върху жени и деца, защото по-честите случаи са такива. За насилието на работното място е важно да се знае, че България все още не е ратифицирала една от конференциите на международната организация на труда, така че ще видим какви са плановете на новия кабинет по темата.

За финал, как се чувствате като председател на Икономическия и социален съвет вече една година?

За мен предизвикателствата продължават да бъдат големи, защото идеята на ИСС е да бъде в помощ на изпълнителната и законодателната власт, както и на президентството като представителство на гражданите не през политическите партии, а през браншовите организации, неправителствения сектор и синдикатите.

Считам, че с работата ни през последната година сме успели да направим това, но предизвикателствата тепърва предстоят, защото знаете, че тази година заради политическата обстановка на практика нямаше постоянен кабинет и Народно събрание, с което да работим.

Надявам се през следващата година да бъдем по-полезни в изразяване на мнението на гражданите, когато става въпрос за законодателни инициативи и мерки, които се предприемат от кабинета.