Зорница Христова: как се пише за деца
Зорница Христова завършва английска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и специализира постколониална литература в Оксфорд. Превежда автори като Джулиан Барнс, Джон Ървинг, Джон Ланчестър, Том Улф, Джумпа Лахири, Тони Джуд, Дон ДеЛило и др. Създател на издателство "Точица". Сред авторските ѝ издания са творческата игра "Направи си сам приказка", книгите "Сладоледена реторика", "Ваканция в Средните векове" (в съавторство с Иво Чолаков), "Вкусна география", "Когато искам да мълча", "Блок No4" и др.
Участва в програмата на Софийски международен литературен фестивал.
- Зорница, как се пише за деца? Достатъчно ли е, че пазиш още детство в шепите и си откровен или се иска много повече?
- Опитвам се да обръщам внимание какво чуват децата, когато говоря с тях, какво ги разсмива, от какво им доскучава. Какви истории те самите измислят. Правили сме над 50 работилници за писане на приказки, интересно ми е да следя реакциите. Вечер, когато чета на малката си дъщеря, също ми е любопитно какво ѝ досадява и какво ѝ харесва толкова, че не иска да свършва. Разбира се, човек пише и така, че детето в него да е доволно.
- Сред изданията Ви е и книгата „Бедността. Пътеводител за деца“. Колко бедни са децата днес и на какво?
- Има истински бедни деца, в буквалния смисъл на думата, онзи, дето го мислим за демоде. Има и деца, които не са чак останали без храна и подслон, но са подигравани от съучениците си, задето нямат техните вещи. Затова мисля, че книгата на Хенрика Кшивонос и Ханна-Гил Пьонтек казва нещо важно - не се срамувайте от това, то не е ваша вина.
Иначе, ако трябва да говоря на едро, днешните деца са бедни на надежда. Те живеят сред едни много скептични възрастни, които им повтарят, че от това няма смисъл, от другото няма смисъл...
- Как нахлуха толкова много мечки в издателство „Точица“?
- Ох, мечките... Започнахме невинно, Нева Мичева ни предложи да издадем в неин превод "Чутовното нашествие на мечките в Сицилия" - обожавам Дино Будзати, вярвам на вкуса на Нева, книгата е прекрасна. Междувременно петнайсетина картини с мечки на Кирил Златков зимуваха вкъщи и без да искам, се превърнаха в книга. Мислехме да няма повече. После приятелка ми се обади да видя книгата на Мария Налбантова; като чух, че е за мечки, моментално формулирах отказ, но като видях за каква великолепна работа иде реч, замълчах. А Мария имаше още две предложения, и те мечешки! Последната е на нашия приятел, големият латвийски писател Юрис Звиргдинш. Познаваме се отпреди да я има "Точица", страхотен образ, най-хубавите латвийски книги са негови. И Юрис ми вика: "Написах книга специално за вас! За българските мечки!" Но вече обявявам мечи мораториум. Приемам за коне, за кокошки, за бръмбари... догодина ще имаме за слон. Безработен.
- Как трябва да се говори с децата на важни теми?
- Искрено, просто и без превземки. И ако може - смешно.
- Четящи деца – възможна ли е мисията и как се постига?
- Много обичам да чета на глас, да имам до мен гушнато дете и да си преправям гласа. Също обичам на мен да ми четат, като се уморя.
Приятно ми е, когато детето само си вземе книга нанякъде, когато си хареса някоя и не си я дава. Ния не даваше да продаваме "Колко ягоди растат по морето" - искаше да си е неин целият тираж. Сега гледам, че варди "Балконът" - слава Богу, само своята бройка.
Иначе децата четат повече, отколкото отчитаме - защото рядко отчитаме четенето в интернет. А ние самите го правим.
- От книгите, през илюстрациите, скиците и градинката пред блока – колко е важно да се живее красиво?
Колкото е важно да се живее щастливо. Не че не можем да живеем грозно и нещастно - но защо?
- Как се разпределят музите във вашето семейство? Визирам и изключителните ви дъщери. Кой на кого е муза? Има ли график или цикличност?
- Сложно! Имаме един-единствен компютър. Ха си станал да си направиш сандвич, ха някоя муза ти е заела мястото.