Животът на един римски легионер

Преди няколко дни в Свищов приключи десетото издание на античния фестивал "Орел на Дунава", в което участие взеха множество български, италиански и румънски пресъздатели на древността по нашите и европейските земи.

Мястото, както винаги, беше римският лагер Нове в покрайнините на дунавския град, който стана свидетел на гладиаторски сблъсъци, грандиозни битки между римляни и варвари, и още куп любопитни и интересни събития, които цели три дни развличаха свищовци и гости. 

От OFFNews се срещнахме с един от българските реенактори от прословутия Legio I Italica (I Италийски легион), за да ни разкаже лесно ли е да си римски войник и какво е нужно, за да маршируваш под знамето на легиона.

Би ли се представил и разказал с какво се занимаваш, когато не си легионер?

Андрей Йорданов се казвам, на 23 години от Перник съм. Това ми е хоби, работя като асистент продажби в една от веригите магазини за телекомуникации. С това нещо се занимавам от 5 години, доста зарибяващо хоби е.

Как намери останалите реенактори?

Стана съвсем случайно, защото аз много обичам римска история и много се интересувам от нея. Учех за бакалавър в Свищов и един ден те (реенакторите) тренираха на стадиона, не тук, където сме сега (лагер Нове), видях ги и си рекох да не би да снимат филм, стана ми интересно, защото видях римските щитове. Отидох, попитах, поинтересувах се какво правят, те ми обясниха и казах, „Супер, това е чудесно, къде да се запиша?“ И така 5 години вече...

Театър ли е това, което правите, или е възстановка, и каква част от времето ви отнема? 

Реенактмънта сам по себе си значи „възстановка“, така че въобще не е театър, има голям риск от нараняване, гледаме да внимаваме, затова и тренираме. В месеца се събираме 1-2 пъти, за да си припомним нещата, защото при легиона всички команди са на латински език и понякога може да се получи объркване.

Колко души сте в групата за исторически възстановки?

Точното число е някъде около 80 души, тъй като имаме ковачи, грънчари, готвачи на римска кухня, сенатори, весталки – танцьорки на ритуални танци, и вече основната бойна част легион и кохорта, центурион, опцио, тезарио.

А ти какъв си?

В легиона заемам позицията на тезарио или т.нар. в днешно време старшина. Отговарям за това да се помага на новите момчета, да се обяснява за екипировката.

Скъпо хоби ли е реенактмънта?

Определено, защото всичко се прави на ръка, няма как да бъде изработено цялото това нещо на машина. Някои от компонентите да, но цялото асамблиране и т.н. се прави на ръка и не е евтино.

Как може да постъпи човек при вас?

Не е трудно, трябва да е в горе-долу добра физическа форма, защото носим към 40 килограма снаряжение – с щитове, брони и всичко.

Не беше ли 40 кг с походните раници и всички не бойни неща?

Не, там става вече към 50-60 кг. Доста си е тежко. Та както казах, човек трябва да е в добра физическа форма и да издържа, защото участията понякога са доста дълги. В Рим , където ходим всяка година, са си 7 км парад, което иска някаква подготовка. Всяка година ходим на най-големия фестивал на исторически и антични възстановки – Natale di Roma, или Раждането на Рим, също така ходим в Полша, Румъния и цяла България.

Това не пречи ли на работата ти?

Има ли желание, има и начин, останалото са извинения.

Как може да се свърже човек с вас, да дойде да ви наблюдава, и има ли други подобни групи у нас като Legio I Italica?

Имаме група във Фейсбук, визитки, флаери, а и всеки знае къде е легионът в Свищов. Има ги „Бага-Тур“, но те пресъздават прабългарите.

В България винаги го има това негативно мнение за родното в сравнение с чуждестранното, какво е нивото ни пред италианците например?

Много странно ще прозвучи, ако кажа, че сме по-добри от тях, но се стремим да държим много добро ниво от гледна точка на организация, команди, изпълнението им, а и не на последно място екипировката. Справяме се доста добре, щом всяка година ходим на техния фестивал и сме на парада вторите след домакините – това е доста голям жест, което значи, че се справяме добре.

Реенактмънтът е нещо много хубаво, което се надявам хората да оценяват, защото ни струва страшно много лично време, усилия и пари, за да го вършим.