Защо певицата София иска да стане кмет на Перник
Това интервю има предистория.
Пътувах из Албания и сменях дисковете, когато изведнъж ми попадна една великолепна песен. Бях я чувал 2-3 пъти през годините, но не й бях обърнал внимание. Дали защото я чух на много хубаво място и в подходящ момент, но страшно ме впечатли. Тя е с един от най-хубавите текстове в българска песен и едно от най-добрите претворявания на стих в музика.
Потърсих в нета и видях, че я пее едно момиче, което бях запомнил по друг повод - с кампанията, която води за ремонт на изгорелия пернишки театър, в който като дете, преди повече от 30 години и аз играех.
Когато се върнах в България, първата ми работа беше да я издиря и да й благодаря за прекрасната песен, която от тогава изслушах стотици пъти.
Момичето, което я пее се казва София Георгиева. От миналата седмица - кандидат за кмет на Перник. При това издигната от "Глас народен" на Светльо Витков.
Като чуете "Перник" си представяте "Скакауец" на Хиподил. Сещате се за надписа на гарата "Привет от пернишките металурзи" и за лозунга "Пред винкело всички са равни". Сега, преди да четете надолу, изслушайте тази песен. Казва се "Син талисман". Не ви се вярва, че в града на "Миньор" и "винкело" може да се роди такава красива песен, нали?
Този дълъг увод ми трябва, за да разкажа колко необичайно е това интервю. Повече от 2 часа със София си говорим за театър и индустрия, за потните маршрутки към София и поезията на най-видния перничанин Борис Христов, за опустошените заводи и нарязаното на скрап бъдеще.
--------------
Крехката външност на София лъже. Тя е истинска перничанка, а както е известно, в Перник слабите не оцеляват. Но даже аз съм изнанадан колко бойно момиче е София.
И чак след като задавам въпроса: "Как така една певица се хвърля в политиката?", разбирам колко е неуместен. Тя просто е от Перник.
- Живея в Перник. В панелен блок срещу завод Стомана. Израснала съм там. Закърмена съм със стомана, дишала съм стомана.
- Нали знаеш колко подигравки ще отнесеш на тема Перник от колегите музиканти?
Подигравките си ги отнасям още отсега - как така Светльо пее "Скакауец", а аз съм кандидат на "Глас народен" за Перник. Аз не искам да се идентифицирам с марката "Винкел", въпреки че ние, перничани, сме с доста силно чувство за самоирония. Аз съм горда, че съм от Перник, горда съм, че живея в града на Кракра, въпреки че реставрацията на крепостта е скандална.
"Син талисман" нашумява през 2004 г.
"Имах късмета да срещна Момчил Колев (група "Клас", Дони и Момчил), който написа тази прекрасна музика. Имах късмета Ина Григорова да напише тези прекрасни стихове. Имах късмета на мен да се падне да преживея тази поезия."
Това е една от малкото български песни, която става любима на много хора и си пробива път в ефира без протекции.
"Не съм от семейство на музиканти. Не познавах никого в музикалния бизнес. Нямах никакъв гръб", разказва София.
"Бях се отдала само на творчеството си, бях отделила всичките си сили да събера добър екип. Създадохме един много, много добър продукт, който за съжаление не можа да стигне до хората."
Късметът изоставя София две седмици, след като записва дебютния си албум. Тя предоставя правата си на издателската къща на дует "Авеню", а само две седмици по-късно "Авеню" се разпадат и съвсем не им е до песните на София.
"Хубавото от този период е, че излекувах наивността си", дава си равносметка тя сега.
"Продължих да записвам. В този период записах една от най-хубавите си песни - "Сестра на вятъра".
С тази песен е свързана първата обществена битка на певицата София.
Точно преди Коледа през 2004 г. пламват салона и сцената на Пернишкия театър. Пернишкият театър е една от най-красивите сгради в България. В една от малкото многонационални кинопродукции по времето на социализма Пернишкият театър е дворецът на Салвадор Алиенде във филм за преврата на Пиночет в Чили.
На пернишката сцена играе един от най-незабравимите български артисти - Георги Русев, който много години е бил и директор на театъра.
През 2004 г. обаче никой не го е еня за Пернишкия театър.
Задавам въпроса, който сега звучи просташки, но преди 10 г. беше съвсем реален:
Защо му е на Перник театър? Там не са ли само миньори и металурзи?
София го е чувала десетки пъти, но пак пламва:
- Именно миньорите са построили този театър. Не държавата, не общината, миньорите са събрали пари и са построили театъра. Това се е случило през 1919 г. - десет години преди Перник да бъде обявен за град. Бил е още село, а е имал театър, вторият в България след Народния театър "Иван Вазов".
В него са поставяли едни от най-добрите български режисьори, играли са едни от най-добрите български артисти.
Когато водехме кампанията за театъра с Георги Русев се виждахме често и той ми разказваше как навремето миньорите са влизали в този театър като в църква. Облечени в новите дрехи като на поклонение, това е техният по-добър свят.
Когато сцената изгоря се обадих на директора на театъра Иван Горчев и го попитах мога ли да снимам клипа на песента "Сестра на вятъра" на изгорялата сцена на театъра.
Излъчихме клипа по телевизиите и историята се разчу. Местната управа театърът не направи нищо и разбрах, че театърът не й е приоритет. А за мен е кауза. Заради историята на града ми, заради хората, заради мен самата. Положихме много усилия се получи. Местният депутат тогава Ирена Соколова поде инициативата, тогавашният финансов министър Дянков отпусна пари и сега театърът е възстановен.
Малко след тази кампания София заминава в Англия. На хиляди километри от България, тя прави един от най-интересните фолклорни проекти - дуетът "Земела".
Преди година се връща в родния Перник.
Перник е нарязан на скрап
В това време нейният Перник, някогашният най-индустриален град в България, вече е нарязан на скрап.
"Брутална история. Пътуваме из Перник и какво виждаме - пълна разруха, унищожени предприятия. И е черно, и е сиво. Като в научнопопулярен филм за след апокалипсиса. Перник е нарязан на скрап. Едно време перничани бяха горди хора. Имаше индустрия, Перник беше сред най-развитите градове в България. Първата крушка е светнала в Перник, първата стомана е излята в Перник.
Сега индустрията в Перник е брутално заличена и то с помощта на държавата."
Питам я какво би могъл да направи един кмет срещу това.
- Ние трябва да направим нещо. Промяната тръгва от нас. Кметът трябва да работи за хората, да защитава техните интереси и права. Негово задължение е да развие града - да спомогне за откриването на работни места, да създаде условия за развитие на бизнеса, да накара хората да се искат да живеят в града си, макар че това в голяма степен е и държавна политика. Процесът не е едностранен. Ние, гражданите сме от другата страна и трябва да търсим правата си, да настояваме кмета да работи в полза на града и хората, да изискваме да създаде ред, който да се спазва и да се поддържа.
- Ти пътувал ли си от Перник до София скоро? - ме пита София - Искаш ли да ти разкажа как се пътува от Перник до София?
Преди да си дам сметка колко време е минало от последното ми пътуване с влак, изстрелвам, че поне това е добре: през 30 минути - електричка.
- Вече няма електричка през 30 минути. Сега се нагъчкваме в маршрутки. Като сардели, колкото успеем да се натъпчем.
Може да имаш късмет да ти спре кола на цената на билета. Стига един дебел беззъб младеж да не каже на спрялата кола: "Бегай оттука, че ше те утепам!".
- Перник стана спалня на София. Но и спалня на София да е - пак трябва да си я подредим. Градът сега е гето. Какво гледам от моя прозорец - гето. Едни блокове санирани, други несанинари. Съжалявам, че тук ще говоря като всеки политик, но ми е болка - една майка не може да излезе от вкъщи с детска количка. Когато бях в Англия ми направи впечатление, че по улиците има много инвалиди в колички. У нас те не могат да излязат от дома си, те са затворници.
Какво се случва сега с площада - плочките подскачат. Защото фирмата, която изпълнява този проект е клапава. Затова трябват конкурси с прозрачни процедура.
- Не се ли притесняваш, че си неопитна и наивна? Вероятно всички формални условия в конкурса са спазени.
- Вероятно, да. И точно в това е проблема – как се правят изискванията за тези конкурси.
След въглищата и метала
Макар и с нотка носталгия, София си дава сметка, че с индустриалния период на Перник е свършено.
- Мината е "довиждане" - продадоха я на парчета за никакви пари. Включително и минната дирекция, която е паметник на културата. Ние трябва да намерим алтернатива на въгледобива и тежката промишленист.
Планът на София Георгиева за възраждането на Перник напомня това, което Цонко Цонев направи с Каварна. Звучи странно, ако не знаеш, че точно в Перник се провежда най-големият фестивал в България - кукерските игри, на които идват десетки хиляди хора.
София се е зарекла, че ако стане кмет, ще създаде още два фестивала - един голям международен етнофестивал и един музикален. "Това ще рекламира града, от това ще спечели и бизнеса", казва тя. И колкото и странно да звучи за един перничанин, а още повече за един кандидат-политик, с най-голямо вдъхновение говори за култура и образование.
"- Аз съм завършила Четвърта гимназия с профил "Класическо пеене". Закриха я, съкратиха учителите, сега те работят в забавачници. Перник е на 30 км от София, но 30 години назад.
Знаеш ли, че в Перник вече няма спортни площадки, няма дори детски площадки. Какви навици им създаваме на тези деца? Помня като бях дете как идваха треньори, идваха специалисти и обучаваха деца, които после ставаха шампиони."
Страхът, неверието и крепостта от пластмаса
"Хората вече не вярват, че нещо може да се промени. Да вземем крепостта - махат с ръка все едно не ги интересува и казват - "Е, окрадоха едни пари". Как така са ги окрали, дайте да видиме как са ги окрали, дайте да видим къде са тези пари. Не трябва да се подиграваме с историята си по този начин.
Пернишката крепост е исторически обект с национално значение. Едни милиони бяха дадени, за да надградят с пластмаса крепостта на болярина Кракра. Защо, Бога ми! Как можа да им дойде наум да сложат тази пластмаса? Първото, което ми казаха хората, като обявих, че ще се кандидатирам за кмет беше - ние ще гласуваме за тебе, ако обещаеш да бутнеш тази пластмаса.
Обикновена далавера или гавра с историята: Руините на крепостта на Кракра от XI век с европейски пари бяха надстроени с евтина пластмаса.
Повечето хора са обезверени. Казват: "Нищо не може да се промени". Те са се предали. Казват: "Ония са си купили гласовете, нищо не може да се промени". Не, хора, може да се промени! Стига да си повярваме, стига да вземем живота си в ръце. Нищо не идва свише. Желанието за промяна трябва да се отстоява, трябва да се борим за него!
- След тези избори "перничанин" по-гордо ли ще звучи? Защото сега звучи малко обидно.
Перничанинът е много горд човек. Но в последните години беше смачкан, как да има самочувствие.
Като пусна телевизора си давам сметка на какво разчита статуквото. От екрана ни вменяват страх и срам постоянно. Трябва да се свестим, да си дадем сметка, че ние сме значими.