OffNews.bg

Защо общинският съветник Костадинов нарече ромите "сган"

Дни след наводненията обществото във Варна бе разтърсено от разказите на общинския съветник Костадин Костадинов, който бе сред доброволците по разичстването на кв. "Аспарухово". Афектиран от видяното, той нарече ромите "сган".

Г-н Костадинов, в блога си последните дни писахте, че според Вас едни от основните виновници за тежките последици от наводненията са ромите. Споделя ли се това мнение от други общински съветници и местната власт?

Да, в неофициални разговори по-голяма част от колегите споделят това, да не кажа всички. Защото това, което в момента коментираме, е нещо, което се коментира не от няколко години, а вече десетилетия - проблемите с незаконното строителство и незаконната сеч. Веднага след 1989 г. са възникнали и съответно през последните 10-15 г. наистина страшно много се насъбра вече. В един момент нещата станаха ясно видими за всички, даже не само за тези, които живеят в"Аспарухово".

След като за тази сеч се знае, защо тя се толерира и се допуска?

Този въпрос трябва да го зададете към хората от полицията, горското, прокуратурата, общината, държавата. Когато подадох сигнал за незаконната сеч в район "Аспарухово", февруари 2012 г., от районното кметство ми отговориха с писмо, в което ме обвиниха, че вместо да мисля как да узаконим строежите на циганите и как да им строим нови къщи, аз искам да ги събаряме. А вътре в писмото бях написал, че тези къщи са опасни за жителите, които ги обитава, и за тези, които живеят около тях. А в отговора на районния кмет беше написано: "След като Вие сте загрижен за живота на хората, които живеят в тях, защо искате да им събаряме къщите?" И аз отговорих - точно защото сме загрижени за живота им.

Ако тези незаконни постройки ги нямаше - не искам да спекулирам, защото в историята няма "ако" и никой не може да каже какво е щяло да стане - но лично според мен мащабът на трагедията въобще нямаше да е толкова голям и може би дори нямаше да има жертви.

Какво се случи след отговора на районния кмет?

Когато написах писмото и в районното кметство ми отговориха по този начин, реших да мина по дългия път. Отидох в полицията и поисках сведения за това какви мерки предприемат за незаконната сеч. А пропо, за незаконната сеч са ми сигнализирали и до момента продължават да ми сигнализират хора. От полицията ми казаха: "Вижте, ние виждаме тези, които секат, но когато ги хванем и образуваме дознания срещу тях, те отиват в прокуратурата и в 90% от случаите не се образува наказателно производство, защото според прокуратурата това престъпление е малозначително. По нашия Наказателен кодекс има такъв термин - малозначителна кражба. Размерът на кражбата не е записан в кодекса, има го в едно тълкувателно решение, където е записано, че всичко, което е под стойността на минималната работна заплата в България, се смята за малозначителна кражба. Тоест всичко, което е под 340 лв., крадеш и нищо не ти се случва. Тогава ги питах - като ги хванете, виждате дървесина в каруци, конфискувайте коня, дървесината и каруцата. Те ми казаха: "Не можем, защото няма къде да ги държим."

Отидох тогава в прокуратурата и ги попитах защо не образуват наказателни производства. Те ми отговориха: "Ние не можем да ги осъдим на затвор, защото престъплението е малко, но можем да ги осъдим на глоба. Когато ги осъдим на глоба, се оказва, че са социално слаби и ние няма какво да им вземем, а те нямат пари да си я платят, тогава всичко минава и заминава.

Аз ги питам: "Добре, защо, след като нямат пари да си я платят, не си отработят наказанието, както е, да речем, в САЩ или Великобритания?" Отговорът беше, че трябват законодателни промени.

Писах две писма до правната комисия в парламента, а да чакаш отговор от правната комисия е все едно да чакаш от умрял писмо.

Аз не се отказах, отидох в горското и ги питах те какво предприемат, оттам ми отговориха, че за територията на цялата община има двама горски, защото все пак Варна е индустриален център. Гората, която е там е няколкостотин декара - не е голяма. Но тя е много важна, защото задържа ерозионните процеси от двете страни на Варна - от северната страна, където е Франгенското плато, и от южната страна, където е Авренското плато, чиито северен край е тепето Джанавара. От горското ми казаха: "Ние имаме двама горски, които редовно са заплашвани и директно си ги бият. И нищо не можем да направим, просто нямаме ресурс да се справим. Веднъж направихме акция - ние имаме хора да блокираме само единия край на гората, а те излязоха от другия, като видяха, че сме там.

Като изчерпах това, реших да пиша до общината. Зададох въпрос на бившия кмет Кирил Йорданов, който ми отговори: "Да, г-н Костадинов, прав сте, има проблем, ще се обърнем към полицията".

И змията си захапа опашката.

Сигналите са били към мен десетки, аз самият се чувствам и продължавам да се чувствам безсилен - така, както се чувствах и в събота, когато видях хората да се редят на опашката. Когато ги питах защо се редят, след като не са сред пострадалите, те се развикаха, разкрещяха се. Когато им поисках лични карти, на едната част им стана неудобно и си тръгнаха, а другата част най-нагло ме гледаха в очите и ми казаха, че техните лични карти ги е отнесло наводнението.

А през това време хората в останалите части на квартала, където беше най-тежко положението, копаеха. Аз не познавам човек от хората, които бяха в най-пострадалите райони, да е отишъл в петък или събота, дори в неделя и да се е редил на опашки. Най-малкото защото тези хора имат доста роднини, приятели. Ние в крайна сметка сме помогнали на много роднини и приятели, защото аз съм роден в "Аспарухово" и имам много братовчеди там, ние не сме си оставили нашите роднини, приятели, съграждани, познати или дори непознати на улицата.

Между другото, тази трагедия показа една от най-добрите черти на българския народ - че си помагаме. Въпреки всички приказки, които редовно се изписват за нас, че сме такива, онакива. Ние сме с една много особена мазохистична страст, обичаме да се самооплюваме. Оказа се, че не сме такива, а напротив.

Не може ли местната власт нещо да направи за този "помощен туризъм", така че помощите да отиват по предназначение, за хората, които наистина са били засегнати от бедствието?

След като вдигнахме този шум в събота, след като написах това в блога си към 18-19 ч., излязоха сведения и от други доброволци. И местната власт реагира, не само местната власт, а и БЧК, но в неделя, когато стана ясно, че много се злоупотребява, но в събота беше наистина неописуемо.

Някой каза: "Не можехте ли да вземете предварително мерки?" Кой, по дяволите, можеше да предположи, че в деня, когато цяла Варна е потопена в скръб, когато всички ние сме напрегнали мишци, за да ранинем калта от къщите на хората, която в някои от тях достигаше половин метър, кой е предполагам, че точно в този момент, едни наши "съграждани", докато цяла Варна страда, ще отидат и ще грабят с колички помощите.

И когато отидох, видях колко е огромен страхът от циганите. Жената от БЧК, която беше там, ме видя и ме помоли да не я снимам, каза: "Ще имам проблеми!".

Питам я: "Защо не ги връщате?", а тя ми казва: "Страх ни е, ще ни обвинят, че ги дискриминираме и ще имаме проблеми."
Питам и полицая, който беше там, казва ми: "Човек, гледам ги цял ден, грабят с количките, някои се връщат да искат нови дрехи, защото тези не им харесвали. Без заповед нищо не мога да направя, нали знаеш как е, ще ми направят нещо."

Аз станах свидетел как вървяха, тарашеха из нещата, които ние отделяхме на една страна. Пример - изриваме калта и под нея намираме оградата на човека, която е съборена. От нея нищо вече не става, но металните колове горе-долу ставаха. Той ни помоли да ги отделим на една страна. След малко чувам един от младежите-доброволци почва да говори на висок тон.

Отидох и какво да видя - двама от тези, които коментираме, които бяха изкарани жертви, ровят там и бяха тръгнали да влачат железата. Отивам, питам: "Какво правите?"- "Ама това е боклук." - "Кой ти каза, че е боклук? Ти защо не чистиш, я ела тук да ти дам една лопата!" А, не, не и избягаха.

Каква беше обществената реакция на силните думи в блога Ви?

Много приятели журналисти имам, които ми казаха: "Браво за позицията, ние няма как да го напишем, защото знаеш какво ще ни се случи".

Е, искам аз да запитам, когато в нашата държава, която все още на картата поне се изписва поне България, един българин го е страх от част от населението, защото и циганите са част от това население, и когато има цензура в медиите, и когато всеки се страхува да каже истината такава, каквато е, тази държава българска ли е или циганска? И кой управлява тази държава?
Ако една статия в блог, не във вестник, не в радио, не в интернет медия, не казана по телевизията - една статия в блог, написана с много емоция, може да предизвика такива бурни реакции в обществото, от които 99% са "за", не означава ли, че имаме много сериозен проблем? Не означава ли, че под повърхността на привидно спокойното ни общество има един много голям разлом. Разлом, който разделя българите от останалата част от населението. Всъщност, това население само се е отделило от нас. Циганите не искат да са част от обществото, в което ние живеем - общество на 21 век, където всички имаме равни права, равни задължения, където всички сме равни пред закона, независимо от етнос, раса, пол и вероизповедания.

Всички виждаме, че това не е така. Всички ние виждаме, че законите за циганите не се прилагат.

Аз съм бил свидетел на хора, които ги накарах да отидат в Комисията по дискриминация, защото когато на мен ми отказаха да съборят циганските строежи, по същото време РДНСК издаваше заповеди за събаряне на остъклените тераси. Можем да събаряме остъклени тераси, защото са на българи, но не можем да пипаме циганите, защото щяло да стане етнически проблем. Ако това е така, значи държавата ни просто не е наша.

И днес сте директен, но сте по-обран в изказа си, отколкото в текстовете, публикувани в блога Ви. Съжалявате ли, че нарекохте ромите "сган"?

Не съжалявам за това, че съм казал това, което мисля. Има една мисъл на Оруел: "Истински свободен е само този, който може да си позволи да каже това, което всички мислят, но никой не казва."

В България в момента цари страх, огромен страх - в обществото, сред хората, сред журналистите и дори, ако щете, сред политиците - да казват нещата с истинските им имена?

Пази ли някой ромското население? Ако да, кой и защо?

Да, циганите се пазят от нашия политически елит, защото те са основните избиратели на българския политик. Още една добре известна масова истина, която, разбира се, не се казва. Защото циганинът лесно гласува - срещу пари. Ако аз искам да спечеля Вашия глас, трябва да говоря дълго с Вас, да ви убеждавам, Вие сте интелигентен човек, имате собствено мнение, ще ме претегляте, ще ме преценявате, няма да ми повярвате веднага. Ще гледате какво съм направил, а не какво съм казал. И в момента, в който ми гласувате Вашето доверие, ще гледате да не Ви излъжа. Ако Ви излъжа, ще спрете да ми вярвате. А там е пито - платено. Има пари - има глас, няма пари - няма глас. Политикът обича такива хора. Защото няма после отговорности пред тях. Единственото, което, разбира се, той им дължи, е един комфорт - да не ги пипат, да не ги закачат. Държавата се прави, че няма проблем, циганите пък, от друга страна, си правят каквото си искат. И единственото, което правят, е, когато дойдат избори, да гласуват за този, който им осигурява този комфорт, без значение за коя партия. И това е проблемът в последните 25 години.

За съжаление, в България, ако някоя политическа партия иска да просперира, тя няма как да просперира без циганските гласове, защото българският вот е фрагментиран, разочарован. Ако направим един етнически анализ на структурата на вота, ще се окаже, че от тези 35%, които гласуваха на последните избори, ще се окаже, че една доста голяма част от тях са цигани. И ще се окаже, че една малка част от българското общество, като количествен дял, в качествено отношение, когато гласува, надвишава доста, защото просто българите са разочаровани, не отиват да гласуват и, щат-не щат, българските политици отиват и се пазарят за циганските гласове, а цената там е ясна.

Това е супата, която сами си надробихме и сега я сърбаме. лошото е, че продължаваме да си крием главите като щрауси и да не казваме нещата с истинските им имена. А това, че не казваме проблема, не значи, че той е изчезнал. И той ще става по-голям и по-голям, повярвайте ми. В голяма част от страната вече състоянието е като почти в гражданска война.

Трябва ли да припомняме, че преди половин година имаше шумна акция на жандармерията по селата. Срещу кого беше насочена тази акция? Срещу бабите и дядовците ли или срещу циганите, които тероризират българското население. В България има 5250 села и 250 града. От тези 5250 села българите сме малцинство в 1600 от тях. И в тези 1600 села беше изпратена жандармерия. Една трета от държавата, всъщност. Трябва ли да се проявява кой знае колко голяма фантазия за това какво ще се случи в България след 10 години, когато тези 1600 села станат 2600? Ами когато циганските гета превземат градовете?

Разбирате ли защо всичко, което написах и видях, предизвика такава реакция?