Защо МВР пише закон за частен бизнес, а бизнесът даже не знае?

През седмицата беше представен изцяло нов Закон за частната охранителна дейност, с който се отменя сега действащата нормативна уредба. Въпреки заявената позиция от представители на охранителния бранш, че текстът е съгласуван с тях, стана ясно, че голяма част от охранителните фирми не са били наясно с подготвяния законопроект. Каква е картината в сектора и какви са очакванията от новия закон – разговаряме с Татяна Иванова, изпълнителен директор в Индустриален клъстер  "Сигурност", член на Съвета на председателите при Българската стопанска камара (БСК) и секретар на Комитет „Съдебна практика, сигурност и ефективност“ при камарата.

Г-жо Иванова, охранителният бранш беше ли наясно с подготвяния нов закон за частната охранителна дейност?
В сектора на частните услуги за сигурност частната охранителна дейност заема едно голямо място. В България, по последни данни, в сектора са заети над 70 хил. души, но тук не се отчитат мониторинг центровете, както и други основни дейности. Има над 1000 фирми. Факт е, че част от фирмите не бяха наясно с това, че се подготвя проект на нов закон. Позволявам си да го кажа, поради простата причина, че като секретар на Комитет „Сигурност“ към Българска стопанска камара и като изпълнителен директор на Индустриален клъстер „Сигурност“, ние не бяхме наясно. Знаехме, че нещо се подготвя. Опитахме да станем членове на консултативния съвет, който е действащ по настоящия закон за охранителната дейност. Нямаме отговор защо не ни приемат към момента, но факт е, че по-голяма част от фирмите не са наясно. Голяма част от тях са изненадани.

Каква част от охранителните фирми са представени в този консултативен съвет?
От 10 до 15% е представителността в него. Останалата част не са представени под никаква форма. От този законопроект, както е представен, излиза, че той е одобрен предварително от целия бранш и след анализ на проблемите. Взети са и становищата на представителните организации в частния сектор. Кои са тези организации и по какви критерии са избрани? Към БСК никой не се е обръщал, като се има предвид, че ние имаме подробни анализи за сектора за три последователни години.

И все пак, необходим ли е нов закон за частната охранителна дейност?
Действащият към момента закон, в чието разработване съм участвала и аз, вече е изчерпан от съдържание. Той отразяваше едни социално-икономически отношения в едно съвсем различно време, когато не бяхме членове на ЕС, когато тепърва бизнесът прохождаше. За времето си той беше добър закон, макар и с някои негативи. Той трябваше да претърпи много изменения.

На европейско ниво преди две години беше приета стратегия за развитие на частната индустрия за сигурност. Отделно от това, миналата година в Евростат и НСИ настъпиха промени в класификацията на икономическите дейности, секторът се дефинира по съвсем различен начин, така че наистина има нужда от ново законодателство, има нужда от нов преглед на частната охранителна дейност и това как тя трябва да бъде извършвана.

В този смисъл – да, трябва да има лицензионен процес, но той трябва да е съобразен както с практиките в Европа, където има традиции, така и с факта, че става въпрос за бизнес услуга. Дружествата, които оперират на пазара като частни охранителни компании, се регистрират по Търговския закон. Дефакто става въпрос за икономически субекти, които доставят специфична услуга. Това, само по себе си означава, че мястото им е при бизнес услугите, респективно – в Министерството на икономиката.
В законодателството има много проблеми, касаещи сектора на частната охранителна дейност, които трябва да бъдат анализирани и едва тогава да се пристъпи към създаването на един съвременен закон. Защото, от така направения законопроект, както и от действията на МВР, излиза, че фирмите от сектора са отдел на МВР.

Дотук разбирам, че бележките, които имате по темата, не са взети предвид при писането на закона. Консултиран ли е с вас този законопроект?
Категорично не.

Представители на бранша обаче вече казаха пред национални медии, че е консултиран...
Този законопроект, категорично заявявам, че с нас не е консултиран под никаква форма.

Само намесата на МВР в чисто икономическа дейност ли според вас е проблемна в този законопроект?
Не е нормално МВР да разработва законопроект, касаещ бизнес услуги. Инициативата трябва да дойде от бизнеса. МВР има място в тези услуги, защото те са специфични и касаят живота и здравето на хората, сигурността, но то е до определено ниво. В закона е записано, че министърът на вътрешните работи ще разработи наредба за минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняемите обекти. Там ще бъде определено и необходимото техническо оборудване, моторни превозни средства и квалифициран персонал.

Какво означава това на практика?
Това означава, че министърът на вътрешните работи, ще разработи процедура за фирмите, в които ще бъде казано по какви правила ще се извършва дейността, колко автомобила да има фирмата, какво оборудване да има. Нима в МВР ще са наясно с цялата палитра от техническо оборудване на пазара или ще знаят например определена фирма с каква техника ще работи? Същото важи и за броя на персонала, притежаващ необходимата професионална квалификация. С две думи, МВР ще казва как да се извършва бизнесът.

Това означава ли, че фирмите, които не отговорят на изискванията, ще трябва да излязат от бизнеса?
По пътя на логиката, да, макар че в мотивите към законопроекта се казва, че законът не предполага допълнително финансиране и въздействие върху държавния бюджет, както и не се налага анализ на въздействието на правото на Европейския съюз. С две думи, те казват директно, че няма необходимост на оценка на въздействието върху бизнеса. Факт, с който категорично не можем да се съгласим.

Кои са другите проблемни текстове според вас?
Друг проблем е свръхрегулацията. Увеличава се броят на лицата, за които се изискват документи – съдружници, членове на управителен орган на дружеството, юридическо лице, служебни бележки от съответната окръжна прокуратура... Много документи, които затрудняват процеса. Засилва се бюрократичният елемент.

Терминологията, която е заложена в закона, се разминава с приетата към момента. Ако се погледне в класификатора на икономическите дейности, ще видите, че терминологията е синхронизирана с Евростат, респективно с Директивата за услугите и термините, които са приети. Визирам например автопатрулите, мониторинг центровете, охранители, въоръжена или невъоръжена охрана. В проекта срещаме термини от типа на „лице, изпълняващо охранителната дейност и лица от охранителния състав“. В националната класификация на икономическите дейности има професия „охранител“. Ще настане пълен хаос, защото има липса на тъждественост между двата термина. В проекта на закона мониторинг центровете са "центрове за приемане на сигнали", автопатрулите стават "мобилни екипи" и т.н., и т.н...

Има текст, който задължава фирмите да се сдружават в организации, които да ги представляват. Това пък е обвързано с лиценза и отнемането му, ако една фирма не участва в сдружение...
Според нас не може да се наложи на фирмите дали да участват в сдружения или не. Правото на сдружаване според Конституцията е свободно за всеки. Има и тълкуване на омбудсмана относно правото на сдружаване. Така че, не звучи логично това да бъде заложено в закона, при това с рестрикция за отнемане на лиценза. Излиза, че спирането на една компания да извършва дейност се обвързва с намеренията ѝ да членува или не в определено сдружение. Това, меко казано, ще има отрицателен ефект за бизнеса.

Какви са настроенията в сектора по отношение на новия законопроект?
Коментирали сме го с колегите и се оказа, че браншът е изненадан. Не се отрича необходимостта от закон, но хората са шокирани от начина, по който се поднася и това, което им се поднася.

Ще ви дам още един пример от закона, който е фрапиращ. На определени места от проекта се говори за служебни задължения. Този термин не е определен в законопроекта и ако се направи връзка със закона за администрацията, където се третира този термин, служебни задължения могат да имат само лица на служебно правоотношение, с други думи – лицата, заети в държавната администрация. В случая става въпрос за частни отношения между търговец и служител. Другата страна на медала е придаването на качеството на длъжностно лице на частните охранители по смисъла на Наказателния кодекс. Излиза, че частните охранители ще бъдат третирани като служител на МВР например. Те ще носят наказателна отговорност за извършване на определени деяния, в това число и подкуп или бездействие. Това за нас е шокиращо, тъй като служителите нямат служебни задължения по смисъла на НК. Тук става въпрос за частни компании, наели лица на трудови правоотношения. В същото време в закона е записано, че охранителите са лица, наети по трудови правоотношения и малко по-надолу е написано, че всъщност ще бъдат третирани като длъжностни лица.

Предвид променената среда за сигурност - по-големият риск от терористични актове, мигрантският натиск, битовата престъпност, уредени ли са отношенията между МВР и охранителния бизнес с този закон?
Практиката показва, че има консултативен съвет, който обаче е неработещ. Не се взима предвид фактът, че охранителните фирми са естествени партньори на МВР, но няма как да се взаимодейства с орган, който се занимава с опазването на обществения ред и на който държавата е възложила със закон определени функции. Тези отношения би трябвало да се регулират, като се вземе практиката от европейските страни. Има примери от Великобритания, Германия и други страни, където на базата на партньорски отношения частните охранителни фирми подсилват полицейските сили, помагат им. В Испания има сключено споразумение за партньорство. Там частните охранители и полицията си партнират по отношение на патрулите на обществени места – метро, банки и т.н.

Защо такива практики не са развити у нас?
Непознаване на спецификите на дейността и липса на приемственост в политиките при ръководствата на МВР. Имаше опит при министър Цветлин Йовчев. Тогава беше подписан меморандум за партньорство с частните охранителни фирми. До момента обаче, единствено по места, на ниво областни дирекции, има някакво партньорство. Към момента няма национална политика. Имам усещането понякога, че секторът е третиран като отдел на МВР. Не се отчита фактът, че тук става въпрос за бизнес. И оттук идва единият от основните проблеми, свързан с непознаването на сектора.