Владислав Панев: Служебният кабинет показа защо на България не ѝ е нужна президентска република

OFFNews се свърза със съпредседателя на "Зелено движение", част от коалицията "Демократична България", Владислав Панев, за да го интервюира относно настоящата политическа и икономическа обстановка в национален и международен план.

Доколко е важно да има редовно правителство, не може ли страната да се управлява успешно от служебни кабинети?

Най-общо сценариите оттук нататък са три: смислено и реформистко управление, което не просто да извади България от кризите, но и да я направи по-силна; слабо правителство, което просто властва без особени цели и задачи; нови избори и служебен кабинет.

Най-опасен е средният вариант, защото не просто нищо полезно няма да се случи, но и ще се обезверят хората. В този смисъл, не бих заел пасивно агресивната позиция: "Ами ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" свалиха правителството, нека сега да управляват, пък ще чакаме отстрани да се провалят". Такъв разговор не мисля, че е добър за страната. Не че виждам и особено голяма надежда за реализирането на смислено управление сега. Математиката не го показва.

Сегашният служебен кабинет показа защо на България не ѝ е нужна президентска република, oсобено когато няма коректив. Нито целите са високи, нито има качествени желаещи да заемат министерски позиции за три месеца и да бъдат окаляни през това време.

Ситуацията много напомня на тази през 1934 г. Преди преврата тогава политическите партии не са можели да се разберат за нищо, какафонията е била пълна, и когато Цар Борис III ги е забранил и е назначил негово правителство, мнозина са си въздъхнали с облекчение. Само дето Румен Радев не е цар Борис, та дори и такъв сценарий, в съвременен вариант разбира се, да битува в главите на някои хора, надали ще бъде полезен за България.

След кратка пауза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново спечели парламентарните избори, защо според Вас е така? Какви грешки бяха допуснати и можеха ли да бъдат предотвратени по време на четворното ви коалиционно управление с ПП, БСП и ИТН?

Защото на тези избори нямаше ясна алтернатива на ГЕРБ, чиито резултати не се различават особено спрямо миналата година. Тогава обаче първо "Има такъв народ", а после "Продължаваме промяната" събраха надеждите на много хора, че партията на Борисов ще бъде победена.

Другото е, че администрацията на ГЕРБ си остана по местата. А тя, смея да твърдя, често блокираше реформите през тези седем месеца управление, макар и несъзнателно. Чиновниците са консервативна порода хора, карат си я така, както са свикнали с годините.

Нерешителните действия на кабинета Петков също са част от уравнението. И по отношение на Украйна, и за смените в регулаторите, и най-вече за реформите, които можеха да се случват много по-бързо и по-всеобхватно. Сигурно препирните в коалицията си казаха думата, но при повече такт можеха да се преодолеят. В името на голямата цел - България да бъде модерна и просперираща държава.

В каква посока трябва да върви България, реална ли е възможността да излезем от НАТО или ЕС и до какво би довело подобно развитие?

Колкото и малък този риск, трябва да се съобразяваме с него. Очевидно е защо членството в НАТО е полезно за България - иначе сме буферна държава като Украйна, Молдова, Грузия или Армения. Това са страните между Русия и НАТО - нито една от тях няма възможност да върви напред, всички имат съвсем реални териториални проблеми.

Европейският съюз на първо място осигурява свободно движение на хора, стоки, капитали. Можем да учим и да работим където си пожелаем. Да, ЕС си има своите големи проблеми. Някакви хора отиват в Брюксел и започват да си мислят, че разбират повече от всички останали, започват да бълват директиви и всякакви други документи. Придават си важност, каквато не би трябвало да имат. Една позната две седнуцу не може да си отвори банкова сметка заради правилата за пране на пари например.

За еврофондовете няма какво да говорим - източник на корупция и укрепване на бандитски режими като този в България допреди година и нещо. Всичко това отравя икономическата и обществената среда, но като теглим чертата, ползите са несъразмерно повече. Не говоря за пари, а за възможности. Хората да се движат, бизнеса да търгува и да инвестира. Но трябва да надграждаме, да търгуваме не просто с Европа, защото тя ще има своите спадове, а с целия свят. Азия и Африка ще бъдат източниците на растеж и ние трябва да изграждаме взаимноизгодно сътрудничество с тях - да вземем своя пай. Много български фирми го правят, но ако имаме целенасочена политика, това може да се мултиплицира.

Какви мерки биха могли да се вземат у нас с оглед на международната икономическа криза?

Рецесията е съвсем очаквана. Още в Народното събрание съм призовавал за адекватна политика в тази връзка. Войната може да е катализатор за нея, но дълбоката причина са задържаните, сигурно вече 10 години, изключително ниски лихвени нива от централните западни банки, което доведе до бърз ръст на инфлацията. Сега в опита си да потушат огъня, банките започнаха да повишават лихвите, което обаче удря върху икономиката.

България е отворена икономика, което ще рече, че случващото се по света идва при нас с известно закъснение. Това дългосрочно е хубаво и трябва да се стремим да поддържаме тази откритост. Именно заради нея износът е на рекордни нива, както между другото и доходите. Да, заради наши си вътрешни причини изоставаме спрямо предпоследните в ЕС, но ако сравняваме сегашната средна заплата с тази при влизането ни в съюза, ръстът е с пъти.

Това, което можем да направим, е повишаване на конкурентоспособността. Таванът на цените на електроенергията за бизнеса от 250 лева на мегаватчас е добра мярка за това, макар и не добре насочена. Пускането на интерконектора, което автоматично свали цената на природния газ с десетки проценти също. Повишаването на прага за регистрация по ДДС от 50 на 100 хиляди лева от Нова година също. Нужно е още да се създадат нови инвестиционни възможности, включително за домакинствата, които се чудят какво да си правят парите, защото знаете какви са лихвите по депозити.

Още в първите дни на новото Народно събрание отново ще внесем проекта за премахване на всякаква бюрокрация за малките фотоволтаици върху покривите на къщи. Легализирането на преработката на индустриален коноп също най-после трябва да стане факт. Създали сме безумни прегради, които трябва да свалим именно сега, когато икономическата активност ще се забави.

Много е важно мерките по Плана за възстановяване и другите европейски програми да бъдат така насочени, че един вложен лев по тях да води до пет нови лева от частни инвестиции. Ще дам пример с електропреносните мрежи и съхранението на енергия. Това са спирачките пред трансформацията на енергетиката за това цените на тока да бъдат свалени и да бъдем по-независими. Същото е и с железопътната инфраструктура - където има бърз железен транспорт, там има и нови заводи, има и работни места.

Трябва да спрем да гледаме на еврофондовете като едни пари, които трябва да усвоим, да срежем лентичката и след това да ги забравим. Така не просто се захранва корупцията, но и инфлацията. Много често като теглим чертата се оказва, че те са били повече вредни, отколкото полезни. Но това е много дълга тема.

Има ли шанс от нови предсрочни избори догодина?

Дали шанс или риск, естествено, че има - бих казал 50 на 50. Обаче, за да има смисъл от това, трябва да предложим на хората наистина смислена алтернатива. Не просто заяждане и политиканстване от типа: "Да не подкрепяме нещо добро, защото е предложено от друг". Обществото е силно радикализирано, мостовете са изгорени, всеки е залегнал в окопа си и стреля по движещи се мишени. Дано се опитаме и успеем да изградим мостове между смислените сили, а не непрекъснато да коапем ровове, които разделят.

Ако да, какво бихте казали на избирателите, които казват, че са се уморили да гласуват?

То и аз се уморих да гласувам. Работата на политиците не е да правят кампании през три месеца, а да управляват, да променят, да осигуряват възможности за развитие. Но още преди първите избори през април 2021 г. бях казал, че има голяма вероятност да е необходимо да минем през поредица от избори, за да изчистим наслоенията от изгубеното десетилетие за България. То не става толкова лесно - пълно е с фалшиви герои, които разпиляват и убиват надеждите за промяна. Те падат един по един, появяват се нови и на този процес може би му е нужно още време.