OffNews.bg

Възможна ли е мисията различните деца да водят нормален живот. Интервю със зам.-министър Зорница Русинова

Г-жо Русинова, през месец октомври стартирахте кампанията „Мисията е възможна“, свързана с деинституционализацията на деца. Какви цели си поставяте с нея?

Кампанията е нова инициатива и е част от последния етап на най-значимата реформа през последните десет години, а именно затварянето на всички институции за деца в България и преминаването от т.нар. институционална грижа към грижа в семейна или близка до семейната среда. Това е най-дългата, успешна, сложна и трудна реформа в социалната сфера. Първо, защото има много заинтересовани страни, които се занимават с изпълнението на реформата. Второ, защото съчетава много сложна комбинация от европейски фондове и бюджетни средства. Но най-вече, защото голяма част от съдбите на децата зависят от успехите на тази реформа и всеки един провал на едно дете би означавал и провал на реформата.

Към момента 84% от всички институции за деца са затворени, а броят на децата, изведени от тях, е намалял с 90% от 2010 г. досега. С последния етап на реформата около 680 деца трябва да бъдат изведени от институциите – това са децата от 0 до 3 години и от незатворените Домове за деца, лишени от родителски грижи.

Услугата „Приемна грижа“ е много успешна. От старта на прилагането й до момента близо 4060 деца са преминали през приемни семейства. Към момента в приемни семейства са около 2000 деца.

Независимо от усърдната работа на многото специалисти, които работят с децата ежедневно - социални работници, психолози, педагози, специалисти в училище, рехабилитатори, екипите на общините, екипите на НПО, работата на МТСП и АСП, ако няма обществена нагласа, ако няма подкрепа от обществото, децата трудно ще имат различно бъдеще. Затова стартирахме тази кампания - за да покажем, че мисията ни е възможна, че ако от ранна възраст работим с децата и им създадем пълноценна среда, която всички изграждаме за собствените си деца – семейство, образование, грижа и възпитание, те ще бъдат пълноценни граждани на това общество.

Каква е основната разлика между старите институции и новите социални услуги, които се изграждат?

Разликите са много. Например, децата от услугите посещават училище заедно с останалите деца – това е от огромно значение за качеството на образователния процес. Важни са и добрите битови условия, в които живеят. За разлика от старите институции, къщичките, в които са настанени в момента, са в жилищни квартали. Децата са със свободен режим и имат възможност да бъдат посещавани от съседи, които им помагат. Но има и случаи, в които съседите не са толкова добронамерени. Затова стартирахме тази кампания - за да покажем, че няма различни деца. Единствено грижата ни трябва да бъде различна, за да посрещнем нуждите и потребностите им по възможно най-смисления начин и да ги подкрепим. Друго важно нещо е, че живеейки заедно, и с помощта на социалните работници, децата от социалните услуги се учат на самостоятелен живот и на овластяване. Това е и основната разлика между прехода от социалистическа политика към политиката, която търси овластяване на всеки отделен човек, така че да се изградят умения и качества и той да може да се реализира сам. По време на кампанията ще разкажем различни истории на деца, сбъднали своите мечти. По този начин останалите деца ще бъдат мотивирани, но и ще покажем, че не трябва да има разлика в начина, по който отглеждаме децата, защото те нямат вина, че са останали без семейства, или живеят извън семейната си среда.

Колко нови социални услуги ще бъдат разкрити?

До момента са разкрити 614 функциониращи социални услуги. Голямата разлика, освен новата грижа в новите къщички е, че 50% от новоразкритите услуги са услуги в общността. Обръща се повече внимание на превенцията и на начините, по които може да се преодолее един риск от изоставяне. Разкриват се нови дневни и седмични центрове за деца с увреждания, които да подпомагат родителите. Предстои да бъдат изградени още 112 нови услуги за 5454 потребители - семейства, деца, младежи, които живеят в Наблюдавани или Преходни жилища.

Има ли отворени процедури по програма „Развитие на човешките ресурси“, които да са част от реформата по деинституционализация и да са насочени към неправителствените организации?

Ние много разчитаме на неправителствения сектор като двигател на иновативни идеи да ни помогнат да създадем по-добри и по-качествени услуги. В момента отворена за кандидатстване е процедурата „Социално включване в общността“, която е насочена именно към НПО сектора. Бюджетът на процедурата е 5 млн. лв. Кандидатите могат да подават проекти до 21 януари 2019 г. По тази процедура се дава възможност на НПО заедно с общините да разработят проекти за развиване на социални услуги, които до момента не са покрити от държавно делегираните дейности. Не са добре развити голяма част от специализираните услуги, които изискват по-специфична подготовка и работа на екипите, работещи с жертви на насилие и трафик. Затова по тази процедура ще могат да се финансират и изградят съпътстващи услуги, които са в унисон с разглеждани в Народното събрание промени в Наказателния кодекс, свързани с домашното насилие. Друг изключително важен акцент в тази процедура е възможността за осигуряване на заетост на хора с увреждания или членове на семейството, които са зависими от грижите за друг член от семейството.

Професията на социалния работник е тежка и недооценена. Срещате ли проблеми с намирането на квалифицирани кадри?

Липсата на кадри е проблем във всяка сфера, включително и в социалната. Възнагражденията в социалната сфера са изключително ниски, на границата на минималната работна заплата. Работата е изключително тежка, предполага много добра експертност и професионализъм. За социалната работа е необходимо човек да има мотивация и сърце.

По отношение на заплащането предприемаме редица стъпки. В Бюджет 2019 има заложени 30 млн. повече за социални услуги. За някои от най-тежките услуги, които изискват 24-часова грижа, има увеличение на стандарта. С ръста на минималната работна заплата и с увеличението на заплатите в бюджетната сфера, ще се повишат и заплатите в социалния сектор. Голямата реформа, която предстои в социалната сфера, е Законът за социалните услуги, който беше приет от Министерски съвет. Това е изцяло нов закон, който за първи път прави разликата между социалната подкрепа, която трябва да получи един човек, който има ниски доходи със социалните помощи и начина, по който държавата го подпомага, за да компенсира ниските доходи с развиването на социалните услуги. Не е задължително този, който ползва услуга, да има ниски доходи или да е беден. Една отделна част от закона регламентира квалификацията, с която ще се въведе доста по-добър ред за квалификация на социалните работници и ще ги мотивира повече да работят в социалната сфера.

Една от косвените цели на „Мисията е възможна“ е да се даде по-голяма популярност на работата в социалната сфера и да се привлекат повече млади хора към социалната работа.

Определят Бюджет 2019 като „социален бюджет“. Съгласни ли сте с това определение?

Считам, че бюджетът за следващата година наистина е социален, защото около 730 млн. лв. е увеличението на бюджета ни за следващата година, разпределени в няколко важни сфери: Общо около 430 млн. лв. са средствата за хората с увреждания; 150 млн. лв. за новия Закон за хората с увреждания и Закона за личната помощ; 40 млн. лв. допълнително за енергийни помощи; увеличение на пенсиите с 5.7% от 1 юли 2019 г. за 2 млн. пенсионери; увеличение на минималната работна заплата; увеличение с 10% на заплатите в бюджетната сфера.

Приемането на двата нови закона и Бюджет 2019 решават ли проблемите на майките на деца с увреждания? Изпълнени ли са исканията им, за които те протестират от месеци?

Това е една от най-сложните теми в последните месеци. На практика, ангажиментите, които поехме с подписване на споразумението между протестиращите майки от една страна и от друга от социалния и финансовия министър, както и от омбудсмана, почти са изпълнени. На второ четене в пленарна зала е приет и Законът за хората с увреждания. Очаква се да бъде приет на второ четене в пленарна зала и Законът за личната помощ.

Ангажиментът на социалното министерство е изцяло да се трансформира системата, която подкрепя хората с увреждания, защото, въпреки че през 2012 г. България е ратифицирала Конвенцията за правата на хората с увреждания и многото стъпки, предприети в тази посока, все още хората с увреждания не се чувстват пълноценни в обществото ни. Една от темите, върху които продължаваме да работим, е доста ниската заетост на хората с увреждания. С колегите от Министерство на здравеопазването ще продължим да работим и по отношение на реформата на медицинската експертиза, и на експертизата, която оценява до каква степен един човек с увреждания е трудоспособен и каква работа би могъл да работи.

Тези 150 млн. лв., които се дават допълнително чрез новия Закон за хората с увреждания и Закона за личната помощ, за какво точно ще отидат? Имаше коментари, че по-голямата част от парите са предназначени за изграждане на достъпна среда?

Не бих казала, че средствата са предназначени за това. Реформата със Закона за хората с уврежданията е предимно в промяна на начина, по който се компенсират доходите на хората с увреждания, т.нар. интеграционни добавки. За първи път те се обвързват с линията на бедност и ще зависят като процент от нея ежегодно. Най-значително се повишават компенсациите при хората с най-висока степен на увреждане. Въвеждат се по-добри механизми за контрол на всички институции, които работят с хората с увреждания. Предоставя се възможност за преходен период, в който ще се създаде изцяло нова Държавна агенция за хората с увреждания, която по нов начин ще организира индивидуална оценка на хората с увреждания. Предстои допълване и надграждане и на Регистъра на хората с увреждания.

Новите закони решават или задълбочават проблемите с бюрокрацията?

Законът за социалните услуги намалява бюрокрацията и улеснява достъпа до социални услуги. В него за първи път се регламентират т.нар. общодостъпни услуги. За тях отпадат направленията. Облекчават се и доставчиците на социални услуги – независимо дали се предоставят услуги за възрастни или деца, те ще се лицензират на едно и също място. Голямата реформа е в начина, по който ще се финансират услугите - с новия Закон за социалните услуги се финансират дейностите, а не мястото, в което се провеждат. За първи път ще се даде възможност и за въвеждането на т.нар. допълващи стандарти.

Какви събития предстои да инициирате, като част от кампанията „Мисията е възможна“?

На 8 декември един голям дамски екип, включващ председателя на Народното събрание, кмета на София, жени – посланички и децата от 2-ро СУ в София и деца – ползватели на услуги на територията на Столична община, ще изработим картички по повод предстоящите празници. На 10 декември, съвместно с район „Студентски“, организираме детски коледен концерт.