Василена Чернева, основател на Нюрнбергски чуждоезиков институт : Въпрос на съвест е да помогна на всеки мой сънародник

Едно красиво момиче разбива клишетата за младото поколение, българите в чужбина и липсата на смисъл.

Тя не само постига целите си и изгражда сама живота си, но и едновременно успява да учи, работи, създава, помага и да дарява своите време, сили и познания.

Тя е преводач, предприемач, иноватор, доброволец, мечтател.

Тя е Василена Чернева и е само 22 години.

Василена живее в Германия от 4 години и е основател е на първия български дигитален чуждоезиков институт – Nürnberger Fremdspracheninstitut (Нюрнбергски чуждоезиков институт), който предлага дистанционно обучение на десет езика, както и 4 програмни.

В иновативния метод на обучение, който Василена е разработила, се включват доказани професионалисти, учители, филолози и IT-специалисти. Процесът на обучение е дигитализиран и може да се провежда от и до всяка точка на света. В курса на обучение Василена е включила не само изучаването на немския език и граматика, а и цяла интеграционна част – изучават се основните немски закони, опознават се важни институции, правата и задълженията на гражданите. Освен, че помага на новодошлите си сънародниците, Василена участва в благотворителни акции за деца с тежки заболявания.

Какъв бе животът Ви в България преди заминаването и откъде дойде влечението към немския език?

Животът ми в България бе изпълнен с много щастие, любов и подкрепа от моето семейство, както и от моите близки и приятели. Като ученичка обичах да си поставям високи цели и да се състезавам със самата себе си, да се стремя да надмина своите собствени постижения от предходната гoдина - да се класирам добре на различни олимпиади, да участвам на различни турнири, от математически до такива по художествена гимнастика. Целта ми беше да се запозная с хора, развиващи се професионално в най-различни области и от различни култури. Благодарение на това имам много приятели от цяла България, Германия и Европа.

Влечението към немския език дойде от Гимназията с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“, където учех. Още в десети клас спечелих заедно с още 7 талантливи българи националния турнир, организиран от немското министерство на културата и от националната агенция за европейски проекти за ученици в Германия (PAD – Pädagogischer Austauschdienst: Nationale Agentur für EU-Programme im Schulbereich). Всички ние имахме шанса лятото на 2013-та година да бъдем част от невероятната програма PAD и да посетим прекрасни немски градове – Берлин, Мюнхен, Франкфурт, Хамбург, Ведел, Нюрнберг, Кьолн, Бон и други. Разгледахме университетите, живота и условията, ако заминем да учим в Германия. Може би най-невероятното лято, което някога съм имала – с много приятели от над 90 нации обикаляхме градове из цяла Германия и разглеждахме места, за които само бяхме мечтали или чели.

В следващите години като ученичка продължих да кандидатствам за различни проекти в Германия – спечелих с авторско стихотворение на немски „Bayern-Wettbewerb“, както и краткото обучение, предоставено от „Viadrina Schnupperstudium“.

Чрез различните турнири и множеството пътувания в Германия имах възможността да разгледам какви са предимствата и недостатъците на това да си студент в Германия. За себе си реших, че няма да е лесно, но ако не пробвам, цял живот ще съжалявам, че не съм била достатъчно смела.

Колко трудни бяха първите месеци в Германия?

Като всеки новодошъл и за мен намирането на първа работа в Германия се оказа предизвикателство. 2015-та година още със заминаването си спечелих стипендия за успехи и отличия – „Deutschlandstipendium“, което ми позволи да отделя време и да се огледам какво бих могла да работя. Започнах като координатор и организатор на събития. В свободното си време помагах на българи доброволно и напълно безплатно в различни институции (община, банки, здравни каси, бюро по труда и др.) като преводач. Правех го, защото знаех, че да напуснеш България не е лесно, а хората, на които помагах, трябваше да се борят с многобройно повече проблеми, заради това, че не владеят езика. Скоро след това започнах да работя в реномирана немска софтуерна компания. Имах шанса да науча много неща за работата в екип и комуникация с клиенти. В софтуерната компания работата ми беше свързана с много контакти – благодарение на това, че говорех 4 езика гладко – немски, английски, руски и български, и същевременно умеех да програмирам на езиците Java и C. Моят ръководител често ме взимаше на преговори с големи компании и имах честта да превеждам на различни езици нашите продукти. За повечето симултанни преводачи нашите софтуерни продукти бяха слабо място, защото за добър превод в тази тематика се изискват много знания за различните програмни езици.

Посредством работата в софтуерната компания забелязах, че моите социални умения, както и това да създавам, да развивам продукт и да го представям на клиента на много езици, са много ценени. На 20 години осъзнах, че желая да създам не само свой продукт, а и своя компания. Реших, че е време да работя над своите мечти и да се посветя на това, което умея най-добре – да помагам на хора и фирми посредством владеенето ми на много езици и посредством познаването на много култури.

Докато работех и се издържах сама, беше от голямо значение да съм много организирана и критична към себе си. За да успея да работя и успешно да полагам изпити по информатика се изискваше да планирам отлично своя бюджет. Научих се да нося отговорност за себе си и да вярвам, че ще се справя с всички предизвикателства.

Скоро ще завърша специалността, която преди няколко години избрах – Wirtschaftsinformatik. Специалността, която е комбинация между информатика и икономика, толкова ми хареса, че впрегнах всички мои качества, положих усилия и те бяха възнаградени – класирах се в ТОП 20 студенти по информатика за 2015-та, 2016-та и 2017-та година от над 320 студенти. Бях наградена от президента на университета на церемония в националния музей в Нюрнберг и получавах стипендия за високи постижения.

На 01.01.2018 започнах да развивам моята инициатива „Да научим немски ЗАЕДНО!“. Започнах да спестявам пари за стартов капитал на бъдещата фирма, да изчислявам очакваните разходи и приходи, да провеждам интервюта за работа, да сформирам екип. Поетапно започнах да събирам необходимите документи за основаването на чуждоезиков институт в Германия, както и да придобивам допълнителни квалификации, за да имам необходимите права да преподавам немски език. Оказа се предизвикателство и трябваше да докажа на всички, че зная как да се боря и да преследвам мечтите си.Трябваше да се явявам на комисии, пред които да представям учебника си и да работя върху маркетинг стратегията във фирмата.

За кратък период трябваше да бъда автор на учебник, дясната ръка на график дизайнер, директор маркетинг и продажби, съветник на нашия директор социални медии, да се грижа за своята репутация, да водя курсове по немски и интеграция, да помагам на българи с безплатни консултации, както и да осигуря добри контакти за института – счетоводител, адвокатска кантора, нотариус и др. Още средата на 2018-та се наложи да поема организацията на множество процеси – от печатницата на учебниците, до планирането на нашия предстоящ празник на Института с близо 1500 гости не само от Германия, но света. Разбрах, че човек расте със своите отговорности – от 22-годишна студентка се превърнах в отговорен работодател и започнах да търся хора с опит, работещи в най-разнородни браншове, за да направим института толкова уникален, колкото е днес.

Коя е най-голямата трудност при усвояването на чужд език според Вас?

Смея да твърдя, че психологическата бариера в нас самите е най-голямото предизвикателство. Да надвием гласа, който ни дава различни оправдания – „Много е сложен този език, а аз нямам талант за езици!“, „Като отида в държавата, ще си мълча, за да не ми се подиграват местните колко смешно говоря.“, "Как ще се науча? Та аз не съм вече на 20!“.

Когато учим език от голямо значение е да подберем учител, в когото имаме вяра. Сходно е с начина, по който избираме при кой лекар да отидем. Няма ли доверие между лекар и пациент, лечението често не е толкова успешно, колкото когато има симпатия и доверие между тях. Няма ли го доверието между учител и курсист, начинаещият често се разочарова и решава, че няма качества да научи дадения език.

Разработили сте иновативен и изключително интересен метод на обучение. Кое е най-ценното, което курсистите Ви получават?

Най-ценното нещо, което получават моите курсисти е да вярват в себе си, както умението да се справят самостоятелно с немската бюрокрация, да се интегрират успешно в обществото и на немския трудов пазар.

Учебникът е част от интеграционната и езикова програма на Нюрнбергския чуждоезиков институт, а уроците се провеждат онлайн. Курсовете са специално разработени за работещи хора или майки с деца, имаме и вечерни занятия, 18-21:30 ч.

Основната цел е успешната интеграция и социализация на курсистите посредством:

1. Научаването на немски език (ниво В2, 6000 думи, вербална комуникация с хора, владеещи немски като роден език, сертификат за завършен курс по немски в НЧИ).

2. Опознаването на закони, задължения и права на граждани в Германия.

3. Намирането на работа и квартира.

4. Намирането на немскоговорящи приятели.

5. Изграждането на мрежа от контакти.

За курсистите, които живеят в Германия, интеграционната част е от голямо значение. В нея развиваме уменията на курсистите сами да се справят с немската бюрокрация – запознаваме се с най-важните немски институции и с около 25 документа, с които всеки новодошъл се сблъсква. Учим как се попълват и как се води добра писмена комуникация с институциите, колегите и приятелите ни. В курса са включени 30 урока по 90 минути. Правим изпити поетапно, за да преценим напредъка на учащите се.

След 25-ия урок предвиждаме време за активно упражняване на немски език в разговори - диалози на теми, които са неизменна част от ежедневието в Германия (напр. тема “здраве” - термин при лекар, зъбобол, кръвно налягане и др.); упражняване на граматиката, за да се изглади и ускори говоренето. По желание на курсиста осигуряваме и разговор с германец или германка. Целта е да се привикне към немския акцент и диалект. Ако финалният изпит бъде успешно положен, курсистът получава сертификат за завършен езиков и интеграционен курс по немски език.

Какво Ви вдъхнови да основете първия български дигитален чуждоезиков институт? От кого получихте най-голяма подкрепа?

Идеята дойде от ежедневието в студентския ми живот и прекараните часове във влака. Налагаше се да пътувам рано всяка сутрин към съседния град, за да бъда навреме за първата лекция. Искаше ми се да инвестирам това време в други по-продуктивни неща. Това се промени, когато започнах да гледам лекциите онлайн и разбрах, че този метод е много по-удобен като ми спестява времето. Посредством моята практика като помощник-учителка на доброволческа база в център за изучаване на немски, имах шанса да се срещна с множество чужденци, които имат нужда от помощ в изучаването на езика. Поставих си за цел да разуча силните и слабите страни на това, което на курсистите беше предложено.

Ето и моите изводи:

Силни страни:

Осъзнаването от необходимостта чужденците да бъдат интегрирани.

Осъзнаването, че интеграцията без език, е много трудна.

Осъзнаването, че за интеграцията са необходими социализация, немскоговорящи контакти и приятели.

Курсове в множество градове.

Слаби страни:

Курсовете са предимно събота и неделя. Те не са подходящи за работещи хора.

Твърде големи групи.

Твърде много нации, подходът трябва да подбере спрямо културата и нацията.

Курсисти на различни нива на владеене на езика. Начинаещите се демотивират и още от началото подхождат към курса с нежелание. Тези, които са по-напред пък познават добре материала, който се изучава и губят време в повторения.

Повечето курсове се водят от учители с немски роден език, затова курсистите често изпитват затруднения да задават въпроси и не могат да разберат почти нищо от граматиката

За работещи хора курсовете са на сравнително висока цена.

В случай, че курсистът се разболее, не се предлага безплатна замяна.

Прекалено шумно е в класовете, обучението е неефективно, а курсистите често не могат да се концентрират добре

Липса на достатъчно интеграционни уроци, които целенасочено показват разликите между Германия и конкретната страна, от която произхожда курсиста.

Необходимост от вечерни курсове.

Невъзможността курсистът да посещава курсове, ако не е в голям град. В малките населени места, често не се предлагат курсове. В най-добрия случай курсистът трябва да пътува около 30 мин. до съседното по-голямо населено място.

Учителят е с немски роден език често изпитва затруднения при обясненията на курсистите и те се чувстват принудени да учат наизуст.

Учебниците често не следват най-добрата последователност за изграждане на логическите връзки, които са основополагащи за разбирането на граматиката.

Учебниците са само на немски език, което ограничава начинаещите.

Кое Ви мотивира да подкрепяте идващите в Германия чужденци?

Мотивацията идва от усилията и трудностите, с които аз сама съм се сблъскала и от факта, че на мен нямаше кой да помогне. Дойдох в Германия сама, имах познати, но доста малко и трябваше да разчитам единствено и само на себе си да се интегрирам и социализирам. Зная отлично какво е да се почувстваш в безизходица, безсънни нощи в размишления без да знаеш към кого да се обърнеш за помощ, било то и платена. Аз не познавах законите, задълженията и правата на гражданите в страната. Когато си представя какво е за повечето мои курсисти да живееш в Герамания без да познаваш дори езика, съвестта ме кара да помогна в трудна ситуация на всеки мой сънародник, потърсил помощта ми.

Имате ли обратна връзка от хората, на които сте помогнали? Споделят ли с Вас радостта от реализацията си и какви трудности най-често срещат?

Както и в посланията на вътрешната корица на учебника съм писала, мои „бивши“ курсисти няма. Да живееш в Германия и да започнеш да изграждаш всичко от самите основи, не е предизвикателство, което се преодолява за 3-4 месеца. Появяват се нови документи, квартири, работа, автомобил, близък има нужда от помощ. Изисква се постоянство и борба с всекидневно появяващите се затруднения. С много мои курсисти заедно се учим къде и как да търсим работа, как да напишем професионално форматирани кандидатури за работа и CV-та, как да се подготвим за интервюто за работа, как да преценим, ако ни предложат договор, дали и до каква степен условията са добри, както и как да преговаряме за по-изгодни за нас условия.

Над 30% от хората по време или след края на курса сменят работата с нова, в която се изисква да знаят немски на сравнително добро ниво. Споделят често, че отнема време да свикнат с новата обстановка и че първите седмици на новата позиция все още чувстват лека неувереност в общуването, както и сериозна психологическа умора, свързана с факта, че комуникацията и работата по 8 часа на ден се извършва единствено и само на немски. Повечето преодоляват успешно тази временна фаза, което ме кара като техен учител да се гордея с тях. За мен няма нищо по-прекрасно, когато науча, че курсът и наученото в него е помогнало на моите курсисти да поставят нова фаза в своя живот и да се интегрират успешно на немския трудов пазар.

Занимавате се и с благотворителност. Разкажете за подкрепените от Вас инициативи, сред които е организацията „KlinikClowns“.

Идеята дойде от моя приятелка – детенцето и на 7 години беше болно от много коварна болест, лекарите я подготвяха психически, че се опасяват от най-лошото. Казваха че всяка операция носи сериозен риск за живота му. Но тя не се предаде – стараеше се да разсее детето, което изобщо не знаеше какво всъщност се случва. Всеки уикенд тя го забавляваше по много интересен начин. В болницата през уикенда идваха на посещение така наречените клоуни. Събираха в голяма болнична стая по 15-20 деца или минаваха по различните стаи и ги разсмиваха с шеги, правеха всичко възможно малчуганите да се смеят.

Реших след края на шоуто да заговоря клоуните – да се запозная с тях и с това което правят. Мислех, че са от някой театър. Оказа се, че са хора като мен, а през седмицата имат съвсем друга професия. През уикенда се организират и доброволно посещават детските отделения, в които децата трябва да се борят за живота си. Целта е смехотерапия – според думите на лекарите смехотерапията, рязкото увеличаване на позитивните хормони (ендорфин, серотонин и др.) преди или след тежка операция повишават шансовете детето да преодолее тежката интервенция в по-добро състояние, което е решаващо дали и в какво състояние ще оцелее. Разбрах, че тези непознати хора спасяват човешки животи и съдби, доброволно и в своето свободно време. Това, което тези непознати хора правят, ме трогна и реших да ги подкрепя с това, което мога.

Детето на моята приятелка, противно на лекарските очаквания, оцеля операцията. Сега е здрав третокласник. Още ходят редовно в болницата – не за лечение, а за да видят клоуните и да вдъхнат кураж на децата за борба.

На 15.06.2019 година ще имаме празник на Института – проектът беше стартиран на 01.01.2018-та, празнуваме година и половина от създаването му. Празникът ще бъде в зала с прекрасна акустика, 1500 гости, 25-30 медии от цял свят, над 30 директори или собственици на немски фирми, за които аз съм работела като симултанен преводач, целият екип на института – събран от 10 държави от цяла Европа. Очакваме българи от цяла Германия и България. Празникът ще бъде с програма, ще чуем немския и българския химн, за нашата публика ще танцуват професионални танцьори. Ще приканим нашите гости да донесат някое домашно приготвено ястие, типично за съответната култура. Всички пари, събрани от закупуването на тези вкусотии, както и определен процент от печалбата на института за март и април ще бъдат дарени на клоуните.

Как си почивате? Колко често се прибирате в България?

Обичам да спортувам – често рано преди работа тичам или след това ходя в местната фитнес зала и се отдавам на моя най-любим спорт, художествената гимнастика. Няколко пъти в годината излизам за около седмица в отпуск, старая се да запазя баланса между кариерата и семейството, доколкото е възможно. България е моята най-любима дестинация – няма друго море, което да носи уханието на моето детство и няма нищо по-ценно от това, да прекарам време с моето семейство, близки, роднини и приятели. Прибирам се веднъж или два пъти в годината, в зависимост от това, до каква степен се чувствам комфортно да оставя отговорността за Института на друг.

Бихте ли се върнали окончателно в родината си?

Обичам България безкрайно. Близките ми и природата там ще ми липсват винаги. Но изградих своя живота си в Германия и тук се чувствам най-защитена. Познавам езика и законите, имам дом и работа, широк кръг от контакти и приятели и най-важното – чувствам се безкрайно щастлива. Борбата си заслужаваше. В България нямаше опция да открия чуждоезиков институт – няма толкова много чужденци, нямаше да срещна и опозная толкова култури и качествени кадри. Германия застана зад мен като призна Института и ми даде шанс да помогна на много чужденци да се интегрират на немския трудов пазар. Работим с курсисти от 14 държави.

Какво съветвате всички, които са планували живот и работа в чужбина?

Да се подготвят психически, че и в Германия парите се печелят с много труд и усилия. Забелязвам, че доста мои сънародници пристигат неподготвени и едва късно осъзнават факта, че без немски език са зависими от чуждата помощ. Липсата на език ограничава и възможностите за работа – за много българи с висше образование е психологически и физически стрес да заменят работа на бюро и да работят като шофьор, доставчик на стоки и др., които са далеч под техните квалификации в България. Съветът ми е да отделят няколко месеца – да научат езика, да се запознаят предварително с основните документи, с които ще се сблъскат още първата година в Германия. Съветвам да обърнат внимание на законите, правата и задълженията в страната, за да избегнат съответните глоби заради непознаването на порядките в държавата.