Вълшебник с четка вместо магическа пръчица (галерия)
Вчера в националната галерия "Квадрат 500" бе открита изложбата "Илюстрации за деца: Най-доброто от Италия", която включва в себе си повече от 60 оригинални илюстрации на 18 от най-добрите и титулувани съвременни художници на детски книги от Ботуша.
Експозицията, която може да се види до 25 юли в зала 19 на музея, намираща се в подземието на "Квадрат"-а, пристига със съдействието на Италианския културен институт, Агенцията за подпомагане и интернационализация на италианските предприятия в чужбина и Панаира на детската книга в Болоня.
Именно по време на тазгодишното издание в Болоня награди получават всички илюстратори, чиято изложба бива представена първо в Мадрид и Берлин, а сега в София. След българската столица илюстрациите заминават на посещение в Пекин.
„Независимо дали се доверяват на минимализма на знака, на емоционалния заряд на цвета или на комбинацията от няколко умело балансирани елемента, илюстраторите са способни да предизвикат изумление и да променят възгледите на читателя, карайки го не само да гледа, но и да вижда. Чрез техните творби се стремим да допринесем за обогатяването на културната панорама на България, която обръща специално внимание както на четенето, така и на децата", заявяват от организаторите.
По време на откриването на изложбата присъства и Н. Пр. посланика на Италия в България - Марко Контичели, който заяви, че се радва, че родината ни е едва третата страна в света, в която гостуват рисунките и изрази задоволството си от подема на италианската литература в последно време.
Само за миналата година броят на изданията в страната е нараснал с 15%, като 1/3 от тях са били именно детски книги, като същевременно с това се увеличава и износът на италианска литература за чужбина.
Според него детските книжки, които вървят неизменно ръка за ръка с илюстрациите, играят изключително важна роля за възпитанието на децата и израстването им в качествени хора, заради което трябва да се набляга на добрата детска литература.
Специален гост на откриването бе и Алесандро Сана, един от наградените илюстратори, който представи творбите си пред публиката. Той ще остане у нас за няколко дни, през които ще води творческа лаборатория за български илюстратори, както и специална работилничка за деца под наслов "Трилогия на знака: сърце, дом, корем".
OFFNews се срещна със Сана, за да му зададе няколко въпроса за неговото творчество и илюстрациите като цяло.
За пръв път сте в България, как Ви се струва?
Много интересно, доста ми харесва в Източна Европа.
Забелязах, че нещата, които представяте, са в синята гама, специално за творбата ли решихте да рисувате така, или сте в такъв период?
Не, не съм - става дума за избор на цвят, който използвах конкретно за тази книга, която говори за имигранти. Цялото действие се развива в морето, затова реших илюстрациите да са изключително и само в синьо.
Една от графичните книги на Сана: "Мързеливата река. Пътешествие по По" ("Fiume lento. Un viaggio lungo il Po"). Снимка: OFFNews. 
Една от графичните книги на Сана: "Мързеливата река. Пътешествие по По" ("Fiume lento. Un viaggio lungo il Po"). Снимка: OFFNews.
Как вземате решение илюстрациите да са в определена гама, в определен стил, докато рисувате различните книги?
Зависи от случая, понякога работата ми е поръчвана – получавам книга от писателя и трябва да направя илюстрациите, след като я прочета. Но предпочитам другият тип случаи, при които аз поставям началото на проекти, които развивам във времето, и след това ги представям на различните издателства, за да ме публикуват. В много случаи става дума за книги без думи, само с илюстрации.
Те са без текст, просто мои илюстрации, които разказват някаква история. Например книгата ми за река По, която е само с илюстрации, разказва за четирите сезона на реката.
Има ли случаи, при които харесвате някоя история, да речем, „Малкият принц“, и да отидете при някой издател с примерни рисунки, предлагайки да направите ново издание?
Не, рядко работя с класически текстове, но ако се заема, ги правя по изцяло мой начин. Например, направил съм Дон Кихот по съвсем различен вариант, както и имам своя версия на Пинокио - „Пинокио преди Пинокио“. В нея се разказва за това как преди да стане парче дърво, той е бил първо клонка.
Нещата Ви изглеждат като картини, готови да се закачат на стената, не са като повечето илюстрации, които са пряко свързани с текста.
Да, преди да стана илюстратор съм бил художник, така че те могат да имат собствен живот.
"Пинокио преди Пинокио" ("Pinocchio prima di Pinocchio") на Алесандро Сана. Снимка: OFFNews.
"Пинокио преди Пинокио" ("Pinocchio prima di Pinocchio") на Алесандро Сана. Снимка: OFFNews.
Книгите само с илюстрации, които показахте, не съм ги засичал често, особено в България – популярни ли са в Италия, или и там са новост?
Не, не са популярни, това е нишов пазар, трудно се продават.
Какъв жанр се водят?
Обичам да не определям какво точно са, може да са графичен роман, може да са книга с картини на художник, да са илюстрации, по-скоро нещо средно между всичко.
Хубавото е, че са интернационални, нямат текст в тях и така всеки може да ги разбере. Къде може да ги намерим?
Те са издадени в различни страни, например тази за реката По я има в Щатите, Китай, Чехия, Испания. Пинокио ще излезе също в САЩ. Но може в „Амазон“ да се намерят.
Забелязал съм при анимацията например, че някои детски се правят така, че да се харесат и на деца, и на възрастни. Подобно е и с много от илюстрациите, изложени днес. Нарочно ли се постига този ефект, или така Ви идва отвътре?
Моят подход е рисунката да се хареса на всички възрасти, за да могат да са интересни книгите както на деца, така и на големи. Не се опитвам да рисувам само за малки или само за големи.
Една от графичните книги на Сана: "Мързеливата река. Пътешествие по По" ("Fiume lento. Un viaggio lungo il Po"). Снимка: OFFNews. 
Една от графичните книги на Сана: "Мързеливата река. Пътешествие по По" ("Fiume lento. Un viaggio lungo il Po"). Снимка: OFFNews.
Мислили ли сте за фентъзи илюстрации, те са близки до детските книжки като Пинокио?
Не, не са в моя интерес. Истина е, че са близки, но предпочитам да не дефинирам толкова нещата. Фентъзито е с доста ясни граници и определения. За мен нещо фантастично може да е и просто синьо петно – то може да е вода, небе и какво ли още не.
Защо решихте да се занимавате с илюстрации, вместо с класическа художническа дейност?
Защото книгата ми се струва по-демократична. Достъпна е до повече хора.
Може би и това, че илюстраторите са художници с работа.
И това е вярно.