В музиката няма преки пътища - пианистът Симеон Гошев пред OFFNews
Младият български пианист Симеон Гошев живее във Виена. Той е роден през 1990 г. в Благоевград. Лауреат е на множество национални и международни конкурси по пиано. Носител е на голямата награда на конкурса „Бьозендорфер“ във Виена през 2019 г., втора награда на международния конкурс „Панчо Владигеров“ в Шумен през 2019г., две награди от конкурса „Леош Яначек“ в Бърно, Чехия, през 2017г. и много други.
Младият български пианист завършва музикалното си образование с отличие в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена, където учи при световноизвестни пианисти като Щефан Владар, Олег Майсенберг и Лилия Зилберщайн. От октомври 2021г. Симеон Гошев е част от елитния преподавателски екип на клавирната катедра на университета.
Симеон Гошев концертира активно в цяла Европа не само като солист, но и с множество оркестри и камерни ансамбли. Реализирал е записи за БНР, БНТ, Австрийското национално радио и Баварското радио. От 2020г. той е артист на световноизвестната марка пиана Bösendorfer.
Симеон, има две букви „Б“ в твоя живот. „Б“ като Благоевград (твоя роден град) и „Б“ като „Бьозендорфер“ – ти печелиш конкурс на престижната марка за рояли и пиана и си тяхно, така да се каже, рекламно лице. Какъв е пътят от Благоевград до Бьозендорфер?
Пътят от Благоевград до „Бьозендорфер“ при всички положения е много дълъг и нелесен. Поне при мен така се случиха нещата, мисля, че и при всеки музикант, който е постигнал някакви успехи, съдбата е подобна. Просто в музиката няма преки пътища.
Доколкото разбирам днес (01.02.2023) за теб в зала България пристига специален роял, изпратен за предстоящия в неделя концерт...
Да, това е специален жест от фирма „Бьозендорфер“, които се съгласиха да изпратят роял от последната им серия. Това на практика е най-големият концертен роял, който компанията произвежда в момента.
Впрочем тук е моментът да кажем за нашите читатели, че ти си лауреат на конкурса „Бьозендорфер“ от 2019 г. и си тяхно рекламно лице. За това именно ти имаш привилегията да свириш на специалните инструменти на тази изключително престижна марка.
Да, всъщност нашето сътрудничество с компанията „Бьозендорфер“ започна именно след спечелването на конкурса през 2019 година. От тогава сътрудничеството между мен и компанията се развива. Те имат много високо мнение за моите артистични способности, а аз – за техните музикални инструменти. Това е една марка, която, въпреки богатата си история, продължава да се развива и да навлиза в бъдещето – с нови технологии, с експерименти понякога, но инструментите са наистина невероятни.
Добре де, това значи ли, че ти не можеш да се докосваш до други марки рояли – например до „Стейнуей“, до „Блютнер“...
Всъщност нашето споразумение с „Бьозендорфер“ не е толкова обвързващо. Аз имам право да свиря на какъвто пожелая инструмент, а тяхната молба е - ако има възможност и ако има техен роял в концертната зала, да избера него. Като те са готови за по-големи концерти (какъвто е случая тази неделя, 05.02.2023 година) да доставят техен инструмент.
Ще те върна отново в началото на пътя. В България сякаш не се научихме да уважаваме труда на музиканта. Ето, гледам сега много млади и изключително талантливи музиканти от България, покоряват световните сцени. Радвам се на твоите успехи, радвам се на успехите на една Лия Петрова например. Но е хубаво да обясним защо има нещо сбъркано в тая басня за щуреца негодник, който цяло лято си свири, и мравката, която е готиният персонаж. Сякаш още от деца ни учат да не уважаваме труда на музикантите и на хората на изкуството...
Има нещо такова. И да, може би в България е малко по-силно заложено в нас. Но моите впечатления (с уточнението, че все пак отдавна не живея в България) са, че сравнително малко хора се занимават с музика, освен тези, които са решили да я превърнат в своя професия. Докато в Австрия, където живея и преподавам, ми прави впечатление, че музикалното образование и свиренето на музикален инструмент е част от общото образование. Има много хора, които свирят само заради удоволствието от това да създаваш музика...
... ей така, не защото си решил да ставаш музикант, а просто за да се обогатиш...
Да, да се обогатиш. И това от друга страна води до възпитание на публиките, защото има много любители-музиканти, които отиват наистина да се насладят на музиката.
В неделя предстои твой концерт със Софийска Филхармония под палката на маестро Боян Виденов. Ти ще изпълниш първия клавирен концерт на Лудвиг ван Бетовен. Преди няколко години, отново в България с Радиосимфониците, ти свири и 4 концерт от Бетовен. Това добавя трето „Б“ в живота ти (Бетовен), но моят въпрос е имаш ли амбицията да изпълниш и петте бетовенови клавирни концерта?
Всъщност това е голяма мечта за мен – да направя интегрално изпълнение на всички концерти от Бетовен. Те всички са шедьоври. Всеки един от концертите е много различен, уникален. Така, както е всъщност всяко едно произведение на Бетовен.
Програмата на концерта ви е много сериозна. Освен концерта за пиано номер Софийска фулхармония ще изпълни е Симфония номер 3 „Ероика“, която Бетовен е посветил първоначално на Наполеон, но после, разочарован от него е скъсал първия лист и посвещава симфонията си на „Един много велик човек“ – романтичен идеал. Но моят въпрос към теб е в контекста на силата на музиката. Знам, че докторантурата ти е върху Стравински, а Стравински има твърде „мракобесно‘ отношение към „интерпретацията“, в „Хроники на моят живот“ той напълно отрича интерпретацията и се отнася към изпълнителите само като към хора, които не бива да влагат нищо от себе си, а трябва да спазят точно авторовите указания...
Тук искам да вметна, че покрай писането на докторската ми дисертация се запознах с доста неща, писани за Стравински и от Стравински. Всъщност самият Стравински много често напълно си противоречи...
Съгласен, ако проследим тезите на „Хрониките“, писана в ранният му период и късната „Диалози с Робърт Крафт“, то изглежда все едно са писани от двама различни хора, които се мразят...
Така е, за това в случая със Стравински не бива да вземаме всяка негова теза за окончателна. Както и ти казваш той сам си противоречи често, по една и съща тема той изказва две коренно различни мнения в различни периоди на живота си, което според мен не бива да бъде укорявано, защото един човек се променя, един творец се развива.
А и Стравински, подобно на Пикасо, е творец – хамелеон. И двамата минават през различни периоди, които често се отричат взаимно един друг – импресионизъм и неокласицизъм например...
Така е, но да се върнем към въпроса каква е ролята на изпълнителя, на интерпретатора. Според мен тя е от изключителна важност, защото най-малкото без един интерпретатор ние не можем да достигнем до написаната музика. Никой не сяда на дивана в хола да чете партитури и да си представя как звучи оркестъра.
Всъщност може, но хората, които можем да четем партитури така, сме малко...
Да, така е. Това, което намираме в партитурите на великите композитори – без значение дали Бах, Бетовен, Хендел – те са вложили вътре мисли, чувства и идеи, които са, малко или много универсални. Те са също толкова валидни в наше време, колкото са били и преди стотици години. И нашата роля на интерпретатори в момента е много важна, за да можем да успеем мислите и идеите, заложени в произведенията да пренесем в нашето време и да ги представим на нашата публика. Днес хората живеят по съвсем различен начин. Но ги вълнуват същите вечни теми, които са ги вълнували и предните векове.
Баща ти е композитор – професор Йордан Гошев. Не си ли се изкушавал и ти да седнеш пред нотния лист?
Да, имал съм такива изкушения, но от една страна респектът към това, което е написал и продължава да пише баща ми е прекалено голям и може би това е някаква спирачка при мен. От друга страна, честно казано в момента не намирам време. А аз, ако искам да се занимавам с нещо, трябва да го направя както трябва... Тоест, липсва ми време, което да инвестирам в писането на музика.
Свириш ли съвременна музика? Питам те, защото ми се струва, че в българското музикално образование все по-рядко намира място музиката, писана след 1900 година, което е пагубно...
Музиката на 20 век неизменно присъства в моите програми. Винаги откривам нови композитори, нови произведения, които ме грабват. Може би това се дължи на факта, че баща ми е композитор и от най-ранна детска възраст не съм свирил само Бах и Моцарт, но и Барток, както и произведения на баща ми. На практика съм се запознал със съвременната музика на много ранна детска възраст и за мен тя е била част от цялата музика – наравно с класиката, барока, романтизма... Жалко е, че рядко се изпълнява съвременна музика в концертните програми, защото си мисля, че първо – има страхотна съвременна музика и второ - 20 век а изключително разнообразен.
На практика на старта на 20 век за 20 години се развиват огромно количество стилове – импресионизъм, експресионизъм, постромантизъм, сюрреализъм, веризъм, неокласицизъм...
Може би това, което спира отчасти музикантите да изпълняват съвременна музика е, че те не я разбират, че не я чувстват близка. Но да, малко или много има разлика в музикалната образователна система в България и Австрия например именно по отношение на съвременната музика. В Австрия обаче също я има тази предпазливост от включването на модерни произведения в концертни програми. За сметка на това обаче има много специализирани фестивали, на които съвременната музика е приоритет.
Концерта ти със Софийска Филхармония е в неделя, 05.02 в Зала България. Какво да очакваме от теб след това (любимият въпрос за творческите планове). И в частност – имаш ли планирани концерти в България през 2023?
Имам планирани няколко концерта в България през 2023. Например през април ще свиря като солист на оркестъра на камерната опера в родния ми Благоевград. Там ще изпълня отново първи концерт от Бетовен. През май ме очакват два много сериозни концерта в България. Ще изсвиря Втори клавирен концерт от Сергей Прокофиев като солист на оркестъра на Симфониета Враца под палката на маестро Христо Павлов. След това със същия концерт ще бъда солист и в Пазарджик, където ще свиря под палката на маестро Григор Паликаров. Извън България веднага след концерта в неделя ми предстои рецитална програма, която ще изпълня в Полша, Норвегия, в Австрия ще имам концерт в Залцбург.