"Травелатор" или как 18-годишен геймър стана наемен убиец в Лас Вегас

Как 18-годишен сръбски тийнейджър бежанец от войната в Югославия се превръща в наемен убиец на сръбската мафия в Ню Йорк?

Това може да разберете в последния филм на известния сръбския режисьор, сценарист и продуцент Душан Милич, представен на София Филм Фест - "Травелатор".

Продукцията е носител на Наградата за иновации на фестивала в Монреал за 2014, както и е номинирана за Grand Prix des Amériques и за наградата „Свободен дух” съответно в Монреал и във Варшава.

Душан Милич разказа пред OFFNews за моралните, религиозни и екзистенциални измерения на филма, за насилието, живота на бежанците в Сърбия и киното на бъдещето.

За какво се разказва „Травелатор”?

Историята е за процеса на умиране на един младеж, чийто живот е бил живот в неравностойно положение в Сърбия, който бива нает от мафията, за да убие някакъв мъж, криещ се в Лас Вегас. Това е краткото описание. Основната идея е за пътя на умиране на юноша, който не е имал нищо в живота си и е искал да извърши...нека го наречем ритуално самоубийство. Той е геймър и чрез видео игрите навлиза в живота. Но истинският живот, не компютърният, е ужасяващ за него, затова той решава да се пожертва за по-голямото благо.

Той всъщност преживява 2 процеса на умиране – моралния и физическия, ако съм прав?

Да, прав сте, защото както си говорехме за този етичен, морален процес на умиране, той не иска да е това, в което се е превърнал заради обкръжението си, заради страната, в която е израснал и отгледан. А физическото умиране е нуждата да се самоубиеш, за да постигнеш нещо повече от живота. Той иска да помогне на майка си, което е само един пласт от историята. По-сложната част се отнася за него самия.

Главният герой - Слав, религиозен човек ли е?

Не мисля, че е, защото религията в „Травелатор” е напълно криворазбрана от него. Той не е религиозен, но има много символи в неговия живот, които ни подвеждат да мислим, че е религиозен. Неговата майка е религиозна и работи в църква, но той не е.

Може би е вярващ, но не религиозен.

Може би, ако така Ви се струва, може би това е вярно. Но според мен той е в състояние на вътрешна борба дали вярва в Бог, или не. Аз смятам, че не вярва.

Защо избрахте Лас Вегас за място на действието?

За мен Лас Вегас има общо с видео игрите. Той прилича на класическото място, в което се развиват видео игрите. Ню Йорк също е подобно място, но исках да превърна Вегас в Новия Йерусалим. В Библията имаш Новия Йерусалим, където ще бъде провъзгласен царят, когато Второто пришествие на Иисус Христос настъпи на Земята. Освен това за мен Лас Вегас е символ на ада. Той е страхотен град, погледнат отвънка, но щом се озовеш вътре в него, разбираш, че е пълен ад. В САЩ го наричат „пропастта на Америка”. Там си подложен на всичките лоши влияния, обстоятелства и лоши неща – всичко лошо от Щатите е концентрирано там.

Както казахте прилича на видео игра – там има знаменитости, римляни, египтяни, светлини, огромни сгради и т.н.

Да, Лас Вегас е напълно различен от останалата част от света с поп културата, която съществува в него.

Не прилича ли градът повече на Вавилон отколкото на Йерусалим?

Заради високите сгради и всичко останало в него ли? Като град? Или по-скоро заради греховността му? Може би, не съм мислил за него по този начин, но е истина, че във филма се появява един вид „вавилонска блудница”. За мен лично обаче Новия Йерусалим е по-важен като внушение, тъй като Слав се прочиства от греховете си във Вегас. Аз също не съм религиозен, въпреки че съм чел Библията няколко пъти, особено Новия завет. Затова Новият Йерусалим и причината главният герой да отиде там станаха по-важни от гледна точка на нуждата му от душевно пречистване. Това е причината да виждам Вегас повече като Новия Йерусалим, но сте прав, нищо чудно да е и Вавилон.

Значи Слав се пречиства чрез страдание?

Това е избавление чрез саможертва, бих казал. Той трябва да се пожертва, трябва да убие вътре в себе си нещото, което не е добро. Може би за да стане по-добър някой ден, в някой друг живот.

Откъде е името „Травелатор”?

Травелаторите са подвижните пътеки. За мен те са символ на това, че когато стъпиш на тези подвижни пътечки, вече няма връщане назад. Когато Слав стъпва върху травелатора, той просто трябва да завърши делото си, не може да се обърне и да тръгне назад. Травелаторът е дума, която съществува в английския, то е като ескалатор, но е хоризонтален, а не вертикален.

Слав идва от бежански лагер в покрайнините на Белград, има ли наистина толкова много хора, които живеят в момента така в Сърбия?

Да, за съжаление 25 г. след началото на войната в бивша Югославия в покрайнините на Белград все още има няколко подобни бежански лагери. Това е поразяващо, ситуацията за хората в тях е безнадеждна, цели семейства живеят там от толкова време. Хората в лагера, които виждате във филма около Слав, са истински бежанци, които живеят там. Те не са просто статисти, на които съм платил да се размотават, аз всъщност им платих, не съм ги ангажирал безплатно за филма, но те са истински бежанци.

Често ли се случва мафията и престъпниците да се възползват от хората в тези лагери и да ги въвличат в криминалния свят, да ги покваряват?

Да, според мен това се случва навсякъде, не само в Сърбия. Има една група силни хора, които корумпират, покваряват тези обикновени момчета, които нямат с какво да живеят, нямат и какво да губят. Просто им казват „направи това за мен, направи онова за мен” и то все лоши неща.

Каква е ролята на екзотичната танцьорка във филма, с която главният герой има афера, нарекохте я „вавилонска блудница”?

Исках да направя така сякаш тя не е истинска, ами е нещо като мираж за Слав. Може би тя никога не е съществувала, може и да е. Но тя е точно „блудница”, придружава го до стаята му само за да му вземе парите, но исках да изглежда сякаш и двамата са водили един и същ живот в нищета и разбират това, щом се зърват. Исках да е явно, че тя разпознава, че в живота на Слав се е случило нещо тъжно, меланхолично, и обратното – може би той също е разпознал един вид тъга в живота й.

Има ли връзка филмът с темата за насилието във видео игрите и стрелбите по училища и др. обществени места? Защото в един момент камерата застава така сякаш Слав е компютърен герой и стреля по хората все едно е в шутър.

Има един филм, който много харесвам, нарича се „Слон” на Гас Ван Сант и спечели „Златна палма” преди може би повече от 10 години. Той разказва за продажбата на оръжия през интернета и за убиването в училищата. Брилянтен филм, много го харесвам, той беше вдъхновение за „Травелатор”. Исках да запазя насилието, да има много насилие като във видео игрите, но не исках да изглежда натуралистично и истинско. Исках да изглежда по начина, по който е в компютърните игри. Когато снимахме филма, нямахме все още камерите GoPro, които в момента са доста популярни и ефикасни. Ако ги имах тогава, сигурно щях да заснема повече подобни кадри, които да приличат на шутър. Защото това беше идеята – той живее като в компютърна игра, а животът му е като друга виртуална реалност. Исках да смеся двете неща.

В „Травелатор” има заснета сцена на истински геймплей от компютърна игра, тя реална ли е?

Не, ние просто направихме тези кадри от видео игра от около 2:30 минути специално за филма. Наех няколко графични дизайнери и те го направиха за мен, работихме заедно няколко месеца.

„Травелатор” е много различен от предишните Ви творби – „Гуча”, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, където сте сценарист, и т.н.

Те са филми, предназначение за по-широка публика, по-комерсиални. Но ако Ви интересува как реших да заснема подобен филм, може би идеята за него стана част от мен. Имах идеята за млад мъж, който е много притиснат от живота. И след това усетих, че искам да направя филм, подобен на „Слон”. Идеята за насилието сред младите накрая стана много очевидна в главата ми. Това е мрачен филм, той е напълно различен от предишните ми, но просто бях в такъв момент от живота си, че исках да създам нещо подобно.

Какво следва сега?

В момента пиша една нискобюджетна черна комедия за бездомни хора, опитващи се да оцелеят по улиците на Белград. Те всички са образовани хора, които обаче заради икономическата криза са изгубили работата си и са се озовали на улицата. Но нещата биват гледани от светлата им страна.

Нещо като кръстоска между „Травелатор” и предишните Ви филми?

Може би, може би.

Какво смятате за развитието на съвременното кино?

За съжаление не мисля, че филм като „Травелатор”, във формата в която е сега или в която филмите са били преди 10 години, ще съществува в бъдещето. Бъдещето е в интернет, може би в различен вид разказвателни форми, по-кратки, или телевизионни, или компютърни сериали. Не знам. Но филми като сегашните – дълги по 2 часа и прожектирани в кината, ще станат както операта днес. Просто ще са предвидени за по-тясна публика, която би прекарала 2 часа в киното, за да гледа дадена история. За всички останали 99% от хората киното ще трябва да промени формата си.

А останалата част от филмовата индустрия ще се превърне във филми за супер герои?

Да, високобюджетни продукции с много специални ефекти, големи звезди и всичко останало, ще струват по 100 милиона долара или повече. Но за всички нас, които оставаме извън този тип проекти, ще се наложи да намерим друг вид форма на представяне на творбите си.

Играете ли видео игри?

Не особено много. Когато бях по-млад, играех със сина си, но с времето все по-малко и по-малко играя.

Шутъри?

Не, ралитa, караме коли.

Може да видите "Травелатор" на 15 март, неделя, в Cinema City Mall of Sofia от 21:30 часа, както и на 17 март, вторник, от 16:00 часа в кино "Люмиер".