Таня Михайлова: Нямаме право да изпуснем нито едно дете по пътя на образованието

Госпожо Михайлова, какви са мотивите на Министерство на образованието и науката за въвеждането на задължително предучилищно обучение и за 4-годишните деца? Родители критикуват решението, а специалисти ни убеждават в ползите от него. Моля, разяснете.

Говорим за предучилищно образование, но е много важно да подчертаем, че 4-годишните ще бъдат задължително в детска градина, в група, която съответства на тяхната възраст. Знаете, че педагогическите взаимодействия в градините се използват различни методи, които увличат децата.

Подчертавам, че не говорим за училище – децата няма да бъдат принуждавани да правят неща, които са несвойствени, нехарактерни и надхвърлят възможностите на тяхната възраст. Не бива да има никакво притеснение.

Смисълът малките да бъдат по-отрано в детската градина е в ползите върху развитието им от общуването с деца и от заниманията, които организират учителите.

Възрастта от 2 до 5 г. се характеризира с най-забележимите промени в развитието на детето. При 4-годишните започват първите въпроси, любопитството към света, към теб самия, осъзнаването за собствените особености, усещането, че можеш да бъдеш личност. Изследвания в много страни доказват ползите от детската градина за развитието на децата след това и за самостоятелната им реализация в живота. Преди този етап се минава през училищното образование. Децата, посещавали градина, имат изградени навици, умения, те са самостоятелни в много отношения и в училище се адаптират много по-бързо към средата, към това да бъдат с различни хора.

Най-вече ние говорим за социализация. Безспорно това е много важно за уязвимите групи - за децата от семейства, в които българският език не е майчин, за да могат след това в училище да усвояват много по-добре и бързо материала. Но то е важно за всички деца - тези, които са посещавали детска градина, имат по-добри резултати в училище. По този начин родителите и ние, като общество, реално инвестираме в децата си.

Детската градина е място, в което всичко се организира съобразно интересите на децата. През последните години в много детски градини се работи по различни методи – ще дам за пример метода „Монтесори“. Бях в Карлово наскоро в две градини, където децата се учат да бъдат самостоятелни, да изпълняват своите отговорности. Детето е вселена, на която трябва да се създадат всички условия, за да покаже своя потенциал, да се развие, да се чувства добре. В детската градина децата се чувстват добре и тя е полезна за тях.

След тази първа задължителна година на предучилищно обучение за 4-годишните какво ще трябва да знае и умее едно дете?

При всички случаи периодът на четвъртата година се свързва с усилена речева активност.

Тоест да говорят български?

Да. Основната задача е те да имат подходящия речников запас, да могат да описват различни предмети - примерно да посочват цвят и големина, различни характеристики, да могат да общуват с другите. Ето защо в тази възраст повечето игри и ситуации са свързани с диалог и задаване на въпроси. Тогава се проявява и интересът на децата към взаимоотношенията и поведението на възрастните, към правилата за поведение. На тази възраст се очаква детето да умее да разказва за себе си, за случки от своя живот. Реално трябва да отразява събитията на всекидневието в такава ритмичност, че да се види, че разбира последователността, в която се случват нещата. Би трябвало да са ориентирани в частите от денонощието, да познават сезоните.

Нещо, на което често не обръщаме достатъчно внимание, когато говорим за ползите е, че в тази възраст се изгражда и имунитетът на децата, а това, за съжаление, се случва чрез преболедуване.

Децата, които посещават детска градина, след това боледуват много по-малко, защото са изградили имунитета си по-рано. Има родители, които не пускат децата си рано в ясла и градина, защото имат възможност да си позволят единият родител да не работи и да гледа детето. Как това се отразява на бъдещия ученик?

Тези деца свикват да общуват само с възрастни в един по-затворен кръг. Тук родителите ще кажат: „Не, ние ги извеждаме, те са на детската площадка, ходят на различни места“. И Вие сигурно сте виждали деца, които се забавляват в моловете, но мисля, че играта навън с връстници е незаменима. Детската градина е място, където децата се научават да общуват, обогатяват речниковия си запас, научават стихотворения, песни. В детската градина се виждат и заложбите на децата, създават се приятелства, учат се на основни взаимоотношения, изграждат своя характер. Това е много полезно, защото се развиват качествата на децата. Качествата на децата се развиват.

Важно да се научат да говорят правилно, да могат да се изказват, да създават приятелства, да си помагат, да се подкрепят. Един характер се възпитава от рано. Като родител мога да кажа, че детската градина помогна на моите деца дори да опознаят чертите на характера си. Детето това не го осъзнава, но след време се оказва, че там то е градило своя характер. Децата ми не са имали после проблеми с адаптацията в училище. Бих казала, че умеят да общуват, че не се притесняват да изкажат мнението си, а това започва от най-малка възраст.

Правилно е да инвестираме в бъдещето си. Нямаме право да изпускаме децата по пътя на ограмотяването, на образованието, на това да им дадем възможности да се реализират в живота. Ние сме отговорно общество и трябва да пресечем процеси, които за нас, като общество, не са добри.

Български семейства се притесняват от ромските деца. Често когато те са повече в една група, българите изтеглят своите деца. Как ще се преборите с това?

Процесите на вторична сегрегация не са желателни за българското образование и за училището. Те понякога се случва и в училище.

Истината е, че децата не правят разлика между това дали са българчета, или са роми. Това го правим ние, възрастните. В детската градина или класната стая има деца, които умеят по-добре да се справят с литература, с рецитиране, с пеене, други – с математиката и това не ги прави по-добри или по-лоши. По същия начин ние не делим децата на роми и българи. В детската градина се полагат изключително много грижи за децата, независимо от каква етническа група са, родителите трябва да се доверят и на децата, и на учителите.

Знаете каква е демографията. Нямаме прираст на деца така, както бихме искали. Нямаме право да изпускаме нито едно дете по пътя на образованието.

В някои големи градове има проблем с местата в градините. Когато включите и 4-годишните, няма ли те съвсем да „отеснеят“? Планирате строежи на детски градини – кога, къде и колко нови да очакваме? Имате ли вече разчетите за догодина?

Има 70 млн. лева от държавния бюджет за следващата година и още толкова са предвидени за по-следваща, които са отделени за строителство и дострояване на градини. Колегите работят по информацията от общините, за да се види къде от какво има нужда. Безспорно - в по-големите градове, а има и малки населени места, в които няма градини. Някои от тях са и с деца от уязвими групи, което прави още по-важно и наложително осигуряването на материална база.

По Механизма за Европейското икономическо пространство има още 13 млн. лева, с които ще бъдат построени още 13 детски градини.

Има два пътя – единият е да се изградят детските градини и през това време децата да чакат, другият е двата процеса да вървят паралелно. Ние, като екип, залагаме на втория подход, който според нас е по-правилният. Записвайки този текст като задължителен, ние всъщност задължаваме държавата и общините да осигурят възможност за тези деца.

През последните години се изградиха нови детски градини, а на някои места се разширяваха, дострояваха, модернизираха, така че този процес върви паралелно с осигуряване на среда, за да може децата да бъдат приети. Що се отнася до пълняемостта на групите, среднодневната посещаемост винаги е много по-ниска от записаните деца в градината. В този смисъл, върви се и към оптимизация на броя деца в детските градини. Това е въпрос и на време, затова говорим и за гратисен период, в който поетапно да се включат децата – там, където има възможност. Тук и ролята на общините е много важна.

На 18 декември омбудсманът Диана Ковачева повдигна въпроса за таксите за детска градина. Тя изпрати препоръки до министър Вълчев, в които призовава за „универсално национално решение“ за отпадането им навсякъде. Възможно ли е да се случи?

Ние и към момента с проекта „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“ предвиждаме поемане на таксите, когато е необходима помощ . Но плащането на такси е обвързано със задължително посещение. И към момента 5- и 6-годишните, които ходят на детска градина в някои градове, плащат единствено и само храната. На този етап това е въпрос на бъдещи разчети, ще се търсят възможности за подкрепа.

Говорим за таксите, но и извън тях в детските градини често се събират пари от родителите за купуването на какво ли не. Моля, кажете как ще се регулира това – то толкова много и с основание дразни родителите.

Така е, и аз, като родител, съм изпадала в ситуации, при които в детската градина са ми искали пари за материали и т.н. Знаете, че има няколко изпратени писма, почти всяка година им напомняме, че образованието е безплатно и нямат право. Друг е въпросът, че примерно има родители, които искат доброволно да съберат средства за нещо – но това е различно. Моето дълбоко убеждение е, че тази практика не трябва да се прилага.

Да, но как да ги спрете? С писма очевидно не става.

Правили сме проверки, дали сме предписания. Но и родителите не трябва да дават пари.

Ако един не даде, а останалите го направят, той е „нарочен“.

Много е важно родителите да знаят какви са техните права и че не са длъжни да дават такива пари. Ако някой има желание, доброволно – да. Но никой не може да те задължи. Родителите трябва да бъдат спокойни и да знаят и отстояват своите права. Опитваме да провокираме разговор в системата за по-активно партньорство между детските градини, училищата и семействата. Трябва да се постигне съгласие между всички за това кое е добро за децата.