OffNews.bg

Стефан Тафров: Президентската битка в САЩ се променя на 180 градуса: тя е прокурорът, той е престъпникът (подкаст)

Как битката за президентския стол в САЩ влияе на България и защо е важно кой ще седне в него? Това беше центърът на разговора с външнополитическия експерт и дипломат Стефан Тафров. Но интервюто ни започна с въпроса наистина ли Европейският съюз е по-слаб, както обичат да повтарят като папагали някои политически коментатори у нас.

"Предизвикателствата пред Европейския съюз са огромни, проблемите пред него – също, но за дълбока криза не може да се говори, докато той не измени на ценностите си, които го правят най-успешният проект в европейската история, основан на свободата, демокрацията, защитата на човешките права," казва Стефан Тафров, включил се е за нашето интервю от морето по Zoom, изглежда спокоен и овладян.

Поканих го да коментираме бурните събития в американския (и не само) политически живот – в последните дни президентът Джо Байдън изгуби част от своите привърженици в следствие на несполучлив телевизионен дебат и няколко ключови грешки на речта (да наречеш Зеленски Путин не е просто игра на подсъзнанието...), последва неуспешният атентат срещу Доналд Тръмп, който мигновено беше използван в кампанията му, а много гласове – включително на авторитетни издания, посъветваха Байдън да се оттегли от надпреварата, за да не изгуби Америка голямата битка за демокрацията. И това се случи.

Стефан Тафров изрази своето възхищение от далновидността на настоящия американски президент, като посочи няколко негови слабости и причини да смятаме, че неговото решение да се оттегли е правилно.

Миналата седмица стана ясно и кой ще е новият кандидат на демократическата партия – не е изненадващо, че това ще е вицепрезидентката на САЩ Камала Харис. Опитахме заедно със Стефан Тафров да направим профил на първата черна жена, кандидат за президент на САЩ. Основен политически проблем на кампанията на Байдън беше, че демократите губят малцинствата, периферията, младите, жените, каза Тафров - сега има голям ентусиазъм около кандидатурата на Харис.

Поговорихме за бурите и в българската политика, (към момента на интервюто Конституционният съд още не беше отменил съдебната реформа). Разбрахме се, че ще продължим да опитваме да бъдем оптимисти.

Стана, както обикновено с такива гости, много интересен разговор.

Гледайте го в подкаста на OFFNews и не забравяйте да се абонирате за още подобни видеа в Youtube канала ни.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    Искате да знаете повече?

Вероятната кампания за президентските избори през 2024 г. между вицепрезидента Камала Харис и бившия президент Доналд Тръмп започва без ясен лидер, според ново проучване на CNN, проведено от SSRS, след като президентът Джо Байдън прекрати кандидатурата си за преизбиране.

Тръмп се ползва с 49% подкрепа сред регистрираните избиратели в цялата страна срещу 46% на Харис - резултат, който е в рамките на грешка в проучването. Това е по-близко съревнование, отколкото установиха предишни проучвания на CNN през тази година за двубоя между Байдън и Тръмп.

Проучването също така показва, че подкрепата за Тръмп сред най-силните му групи поддръжници се запазва стабилна, дори когато опонентът му се е променил: 67% от белите гласоподаватели без образование го подкрепят пред Харис, което е почти идентично с подкрепата на Тръмп, когато срещу му беше Байдън (66%). Той продължава да се ползва с подкрепата на мнозинството мъже (53%, преди - 54%). И той запазва подкрепата на около 9 от всеки 10 републиканци и независими републиканци.

Промяната към положителна подкрепа за Харис сред поддръжниците ѝ идва от групи, които обикновено подкрепят демократите, но бяха смятани за проблемни за кампанията на Байдън. Сред поддръжниците на Харис на възраст под 45 години 43% заявяват, че техният глас е по-скоро в нейна подкрепа, в сравнение с 28% от избирателите на Байдън в тази възрастова група. Сред цветнокожите избиратели, които подкрепят Харис, 57% казват, че гласът им ще отиде за нея, в сравнение с 48% сред цветнокожите избиратели през юни. А 54% от жените, подкрепящи Харис, казват, че вотът им е в нейна подкрепа, в сравнение с 43% от жените, които заявиха подкрепа за Байдън.

...

Стефан Тафров е роден на 11 февруари 1958 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в София и „Журналистика“ в Софийския университет. Владее 6 езика: английски, френски, италиански, испански, полски и руски.
Работи като редактор в списание „Съвременник“, завежда отдел „Външна политика“ на вестник „Демокрация“ и Международния отдел на Съюза на демократичните сили.
През март 2001 г. става първият български посланик, носител на най-високата степен на Ордена на Почетния легион на Франция.

Дипломатическа кариера:

заместник-председател на Бюрото на Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ за 2014 г. от Източноевропейската регионална група;
председател на Трети комитет към ООН, Ню Йорк, занимаващ се със социални, хуманитарни и културни въпроси (от 1 октомври 2013);
постоянен представител в ООН, Ню Йорк (2001 – 2006) и 31 януари 2012 г. – 25 юли 2016 г. Бил е постоянен
представител по време на участието на България в Съвета за сигурност през 2002 и 2003 г.; вкл. и ротационен
президент на Съвета за сигурност през септември 2002 и декември 2003 г.;
посланик във Франция, постоянен представител в ЮНЕСКО, Париж, (февруари 1998 – февруари 2001);посланик във Великобритания и в Република Ирландия;
посланик в Италия и Малта (1992 – 1995);
първи заместник-министър на външните работи (ноември 1991 – май 1992 и февруари 1997 – януари 1998)
съветник по външната политика на президента Желю Желев.


На последните избори 2 в 1 Стефан Тафров се кандидатира за представител в Европейския парламент, но гласовете, преференциите и сложните съотношения между партньорите в ПП-ДБ направиха така, че той остана в България. За което всички можем само да съжаляваме.