''Става дума за доверие'' - психологът Никола Йорданов обяснява защо застраховката трябва да стане засигуровка

Застрахователната компания ДЗИ предприе една на пръв поглед странна, но също така и много любопитна инициатива за промяна на думите "застраховка" със "засигуровка" и "застраховане" със "засигуряване". Причината е да се избегне коренът на думата "страх" със "сигурност", както е в англоезичния свят. OFFNews разговаря с психолога Никола Йорданов за лексикалните и смисловите аспекти на подобна промяна.

- Безспорно инициативата на ДЗИ за промяна на думата "застраховка" със "засигуровка" е доста интересна. Аз се сещам и за удачни лексикални промени, например - трен с влак, но и за някои които претърпяват провал като замяната на думата кибрит с драсни пални клечица. В този смисъл какви са шансовете на една нова дума като засигуровка да се окаже жизнена?

- Шансовете са добри. Особено, ако популярни личности започнат да я използват и в ежедневието и при изяви в медии. Езикът непрекъснато се развива. Веднъж заради навлизане на чуждици, които нямат аналог в нашия език. Друг път заради новопоявила се мода. Понякога това са “негативни” и “пробив на ниска култура” изрази като умалителните (биричка, парички) или “всеки сам си преценя.” Друг път са израз на осъзнато ново отношение. Все повече хората казват “светли празници” за Коледа и Великден, а “веселите празници” остават за Нова година и някои други “светски” дати.

Бих искал и да отбележа, че не бива да се подвеждаме от краткосрочната употреба. Няма смисъл да чакаме краткосрочни резултати. Но налагането на думата в документи, които “стоят пред очите ни,” неминуемо ще доведе до “попиване смисъла” на новия термин от все повече хора. Трайното присъствие на “засигуряване” в рекламни материали - сайтове, видео реклами, брошури, оферти и т.н. - със сигурност ще окаже влияние. И рано или късно думата ще получи разпознаваемост и легитимност.

- В случая не говорим за просто лексикална промяна, нали?

- По-скоро става дума за промяна в нагласите. Има едно популярно изказване, че българинът най- го е страх “да не настине и да не се мине.” Ако погледнем изследванията на културата, ще видим, че мнозинството българи все още са в модуса на “оцеляване,” за разлика от скандинавците, които са в модуса на самоактуализация - постигане на пълния потенциал на индивида, групата и обществото. Добрата новина е, че културата се променя - най-вече, понеже наистина живеем във времена на голяма свобода и много възможности. Особено младите хора в България - пътуващи, знаещи езици, с добро образование - но и други, в по-зряла възраст, осъзнават и използват възможностите на времето, в което живеем.

Така че не - не е просто лексикална промяна и белег за развиваща се култура.

- Разбираемо е, че застрахователното дружество иска да избяга от думата "страх" и да акцентира върху "сигурност", както е коренът на думата на английски, немски и френски, но какво променя това реално?

- Променя посоката на мислене и свърза акта на “засигуряване” с позитивни ценности - сигурност за близките, а не със страховете ни - “да не дава Господ.” Критична роля в новите отношения между застрахователи и клиенти ще/ играе доверието. Застрахователните компании, както и банките, университетите, съдилищата, са консервативни институции. Техният успех зависи от доверието, което създават и поддържат. Забавни, игриви и предизвикателни е подходящо за газирани напитки и приложение на телефона “за свободното време.”

Когато ден след ден застрахователите не само казват, но и показват, че носят повече сигурност в живота на клиентите си, тогава думата ще придобие и популярност, и легитимност и ще е белега на нови социални отношения.

- Можем ли изобщо да избягаме от страховете си?

Не, не можем да избягаме от страховете си. Единственият начин е да ги погледнем в очите и да изберем стратегия какво да правим. В терапията има една сравнително проста и доста ефикасна техника. “Представи си най-лошия вариант! Какво става след това? какво ще правиш? Какво ще се случи с близките ти?” Веднъж приели, че е възможно да се озовем в такава ситуация, ние започваме да мислим позитивно, да търсим варианти за изход от ситуацията или поне за компенсиране на най-лошите й аспекти. Например, “няма да ми стигнат парите за най-важното - образованието на дъщерите ми или за лечението на близък човек.” Започвам да мисля какво мога да направя сега - предварително - за да съм подготвен. В идеалния вариант разговарям за това и с най-близките - тези, които ще са най-засегнати или на тях ще разчитам най-много.

Приемането на реалността е първата крачка към зрелостта. “няма страшно, “все някак ще се оправим,” “то не се знае какво ще стане така или иначе” са изрази на “магическото мислене,” което предполага, че ние сме люшкани от много по-силни от нас събития и нищо не можем да направим. А реално - винаги имаме избор. Ние винаги можем да изберем как да постъпим, дори и в една невъзможно трудна, опасна или непосилна ситуация. Колкото по-рано приеме, че рано или късно ще се изправим пред такива ситуации и ще се наложи да вземаме решение, толкова по-рано ще започнем да се подготвяме и да увеличим шансовете си за успех. Също като ученето за изпит - много по-лесно е, когато още през семестъра учиш и си водиш записки, а като дойде сесията отделяш поне 5 дни в учене. Няма как предния ден да вземеш конспекта за пръв път и да се явиш подготвен.

Дългосрочното мислене е друга характеристика на успешните култури. “Засигуряването” винаги е проява на дългосрочно мислене и оттам - по-висока социална култура.