Станишев: БСП не трябва да влиза в коалиция с ДПС

Г-н Станишев, как ще коментирате изборния резултат в Америка? Тръмп спечели изборите, въпреки очакванията на повечето анализатори.

Радикалният популизъм, досега набиращ сили в Стария свят, направи пробив и в Новия. Победата на Тръмп бе точно толкова неочаквана, колкото и победата на „Брекзит“ във Великобритания. Перспективите са същите: оттук нататък никой не знае какво ще се случва. Американските медии говорят за „хлътване в бездната“, повтаряйки британските си колеги от лятото.
Причините за тези победи обаче не са тайна. Става дума за съчетание от два фактора, които напоследък обръщат обществените настроения. Първият: след избухването на световната финансова криза хората се чувстват предадени от своите представители, които не само допуснаха това да се случи, но и впоследствие не предприеха сериозни мерки кризата да не се повтаря в бъдеще.

Вторият фактор е цената, която обикновените хора плащат за разгула на неолиберализма – на идеологията, според която единствено „пазарът“ определя как да живеят хората. Тази цена е: загуба на сигурни работни места, липса на перспектива, както и неравенство, което е толкова фрапантно, че подкопава солидарността и оттук – стабилността на самите общества. Съчетанието между тези два фактора дава, като резултат, следното. Обикновените хора настояват за решителни, извънредни действия и затова издигат лидери, които „не са част от системата“ – не са ги предавали, не са отговорни за несигурността и за неравенството. Политиците от традиционните партии за пореден път подцениха силата на отчаянието и затова постоянно са изненадвани от успехите на популизма.

Как ще промени света изборната победа на Тръмп?

Никой не знае отсега накъде ще отидат нещата в Америка. Обществото в САЩ е дълбоко разделено. Всъщност, Хилъри Клинтън спечели народния вот, но избирателната система, измислена през 18 век за тринадесетте тогавашни щата, поднесе победата на Тръмп.

Затова тези, които говорят за бунт на “народа срещу елита”, би трябвало да се замислят – към кого причисляват над половината американци. Огромен брой хора се страхуват от намеренията на Тръмп – относно ревизия на “Обамакеър”, което означава лишаване от достъп до здравеопазване на десетки милиони американци; относно миграцията, което потенциално може да засегне десетки хиляди българи; от нов изолационизъм на Америка в един глобализиран свят; от агресивната му риторика спрямо Китай и Иран. Положителното е – един по-сдържан и прагматичен тон към Русия и желанието за реална борба с “Ислямска държава” и тероризма като световна заплаха. Какво обаче ще последва – никой не знае.

Какво вещае това за Европа и за България?

Това незнание само по себе си е нещо лошо, защото означава липса на увереност в бъдещето. Сред демократичните страни има стъписване, което на свой ред окуражава популистите и радикалите из целия свят. В най-лошия сценарий победата на популизма в Америка ще засили популистите в Европа, а това по дефиниция заплашва нейното единство и сигурността й.
За България това няма как да е добре. Вероятно влизаме в период на увеличаващи се рискове и следователно – на увеличаваща се отговорност от страна на държавниците да не допуснат тези рискове да се превърнат в кризи и катастрофи. Конкретно в България популизмът, процъфтяващ с идването на ГЕРБ, но заразителен за всички, трябва да бъде спрян и да бъде заместен от сериозни, отговорни политики – и вляво, и вдясно, и в центъра.

БСП спечели първата си изборна победа след парламентарния вот през 2005 година. Очаквахте ли този резултат и какви са причините за него?

Още преди началото на кампанията прогнозирах, че ген. Радев има всички шансове да победи кандидата на ГЕРБ. Бях наясно, че от няколко месеца насам българският народ се обръща против самодоволството, липсата на реални политики и злоупотребата с публичните ресурси от управляващите. Освен това, българинът трудно понася неравенството и крещящата несправедливост, а именно това му беше наложено от феодалния модел на власт, граден от ГЕРБ: всеки сектор на икономиката да е подчинен на някой олигарх или картел; всяко населено място да си има местен феодал, на когото всички да се подчиняват. Съгласете се, че това е обидно. И хората се обидиха. Като добавим към всичко това и факта, че институциите и правосъдието не работят и всичко се „дава“ отгоре – имаме резултата, който имаме.

Резултатът на Румен Радев е 973 408 гласа – малко по-нисък от резултата на Ивайло Калфин и Стефан Данаилов през 2011 година – 974 300 гласа. Но този път тези близо милион гласа стигнаха, за да стане БСП първа политическа сила. Всъщност дали БСП спечели изборите или по-скоро ГЕРБ ги загуби?

ГЕРБ загуби по причините, които посочих. Управляващите не успяха да убедят дори твърдите си доскоро привърженици.
Но и БСП спечели, тъй като намери солиден, вдъхващ доверие кандидат и го подкрепи с активна кампания като мобилизира целия си потенциал. Срещу партийния кандидат, който ще следва волята на премиера, БСП издигна човек с независимо мислене, който може да бъде контратежест в тотално монополизираната властова система.

Хората го оцениха и затова Радев успя да привлече дори гласове, които не са на левицата. За пореден път БСП се показа като партия, която умее да мисли и действа нестандартно и да създава обществени каузи. Така и през 2011 г., ако не бяха манипулациите и фалшификациите, президентът и вицепрезидентът щяха да се казват Ивайло Калфин и Стефан Данаилов. Разликата е пет години живот. През това време ГЕРБ тежко се износиха и изтощиха обществено. Силата им е рязко намалена.

В тази ситуация виждам и нещо, което като че ли се изпуска при коментарите. Не на последно място избирателите възнаградиха БСП, че тя пое риска решително да скъса с хора, свързани с миналото, като Георги Първанов, например.

Въпреки това, БСП спечели електората на АБВ, който подкрепи ген. Радев в президентската битка. В момента цели структури на АБВ се връщат в БСП, без нужда от политически брокери. Защото БСП избра верния ход – вместо да сглобява формални коалиции, без достоверна обща кауза, тя потърси съюз с хората. Така тя даде заявка, че има амбицията да се превърне в партия на бъдещето.

Намирате ли общи нюанси в кампанията, която вие водихте през 2013 за парламентарни избори, когато БСП обедини протестния вот и в сегашната кампания за президент?

Тогава, разбира се, ситуацията беше много по-бурна. Имаше масови протести и то не само в София; хора се самозапалваха от отчаяние. На този фон предложих перспективата за успокояване на обстановката и за излизане от кризата. Онова, което тогава увлече хората внезапно, днес е вече устойчиво обществено настроение: феодалният, дори бих казал главатарският модел на управление, налаган от ГЕРБ, е отхвърлен от обществото. В тази ситуация има възможност БСП да се позиционира като партия, предлагаща едно нормално бъдеще: управление чрез институции, с правила, в полза на всички, вместо властване на “вождове на кланове”, които се договарят помежду си за сметка на обществения интерес.

Това ли е началото на края на Борисов и очаквате ли премиера да подаде оставка, както обеща?

Като партия ГЕРБ се държи на три стълба – харизмата на лидера; властта като източник за мощни клиентелски мрежи от зависимости; мита за непобедимост като инструмент за мотивация и страх да се гласува за тях. Една загуба ще е тежка за тях, защото руши фундамента им. В този смисъл опитът при слаба кандидатура да мобилизира “своите” чрез заплаха за оставка доведе до обратен резултат и мобилизира протестния вот. Очаквам, че в понеделник премиерът ще подаде оставка.

Защо БСП не поиска оставката на Борисов – това не е ли странно, след като той самият заяви, че ще я подаде още в нощта на изборите, ако Цецка Цачева загуби първи тур? Вие искате ли предсрочни избори или се страхувате от тях?

Макар да е още нов лидер, Корнелия Нинова е достатъчно опитен политик, за да знае, че когато си в кампания – мислиш само за кампанията. Отлагаш всичко друго за след нея, защото самият резултат от кампанията създава нова ситуация: или ти увеличава възможностите, или ги намалява. А възможностите ти ще бъдат увеличени само тогава, когато не си отклоняваш вниманието от самата кампания до края й. Иначе социалистите няма защо да се страхуват от избори именно сега, когато България се обръща срещу ГЕРБ и търси aлтернатива.

Генерал Радев се превърна в сериозен политически фактор и в лице на промяната. И да се го кажем честно – БСП трудно преглътна неговата номинация за президент. Не бил достатъчно ляв, не бил достатъчно русофил. Но той се оказа печеливша карта и успя да спечели подкрепата и на хора, извън традиционно левия спектър. Неговата номинация не беше ли всъщност онова „отваряне“ на БСП, за каквото вие винаги говорите, че е нужно?

За разлика от много хора в политиката, аз се опитвам да се уча и от своите грешки и от грешките на другите. Никога няма да забравя как СДС отиде в историята в момента, в който се затвори към обществото – отказа да го чува. Сините си бяха станали самодостатъчни. Затова отпаднаха от политиката, освобождавайки място за ГЕРБ като новият носител на дясното. Винаги съм се борил срещу подобни опасни тенденции в БСП. Мога да припомня, че през 2013 г. 60 от 83-та народни представители от левицата за първи път влязоха в парламента. От тях много хора бяха извън партията. България няма полза от това БСП да се капсулира и на нейно място да дойде някакъв ляв ГЕРБ. Националният интерес диктува поне вляво да имаме отворена, модерна партия, гледаща към бъдещето, способна да привлича не само гласове, но и кадри „отвън“. Кандидатурата на генерал Радев е крачка точно в тази посока. Бих се радвал съвсем искрено, ако с подобна своя политика БСП успее да помогне и на десницата да преодолее периода на своите клишета – нелепо е през 2016 г. да имаш за основен мотивиращ лозунг антикомунизма. Обществото се нуждае от сериозни политически визии и платформи – и отляво, и отдясно. От отговорно, интелигентно обсъждане и дори сблъсък на виждания за бъдещето – как да се съживи икономиката, как държавата да защити тези, които имат нужда от подкрепа и грижа, как да спасим нацията ни от изчезване, какво е е мястото ни в нестабилния съвременен свят и как да защитим нашата сигурност. Липсата на такива политически дебати открива необятни полета за див популизъм, който играе със страховете на хората, но не предлага истински решения, а води до поредно разочарование.

Румен Радев президент е равно на България вън от НАТО и ЕС. Така ли е?

Това е точно толкова вярно, колкото са верни други заклинания на ГЕРБ от последните дни: че, видите ли, Радев ще спре парите за Бургас, ще прекрати санирането на жилища, че едва ли не ще отказва финансиране от ЕС. Това е някаква истерия, която показва безпомощното състояние, в което се намират управляващите в момента. Отгоре на всичко, ще доведе точно до обратния резултат като реакция на хората. Мисля, че бъдещият президент нееднократно и достатъчно категорично потвърди принадлежността на България към структурите на модерния свят, като ЕС и НАТО. Както и посочи очевидното: че е необходимо България да засили своята роля в тези структури, да произвежда, а не само да следва политики.

Поздравихте Радев и Йотова за резултата. Казахте, че БСП може не само да спечели президентските избори, но има и има историческия шанс да промени начина, по който се управлява България, да „затвори старите болезнени страници и да отвори пътя към нови партньорства“. Как да разчетем тези думи?

Поздравих и лидера на партията Корнелия Нинова. Тя лично пое много рискове и те се оказаха оправдани.

Една болезнена страница вече е затворена. Няма коалиция между БСП и нейното минало. Минавали сме през такава коалиция и винаги сме плащали изключително болезнена цена. Знам, за какво говоря, защото и аз я платих лично.
Към онзи момент ситуацията го налагаше. През 2005 г. България имаше нужда от мощно мнозинство, което да прокара всички необходими реформи и законопроекти, за да осигури членствато на страната в ЕС. И резултатът е налице. През 2013 г. трябваше да изпълним основния си ангажимент в кампанията – да извадим страната от ръцете на ГЕРБ и полицейщината. А само нашите гласове не стигаха за това.

Днес обаче ситуацията е друга. БСП не е осъдена на такива коалиции, особено сега, когато виждаме прилив на доверие към нея като алтернатива на модела на договорките. Тя няма нужда от коалиционни договорки от типа „стари и болезнени“, след които да влиза в реанимация.

БСП не трябва да влиза в следващо управление с ДПС. И смятам, че няма да го направи. Това нееднозначно заяви и Корнелия Нинова. Предстои ни парламент, по-шарен дори от сегашния. Ако на този фон имаме най-голямата парламентарна група, ще сме в по-добра позиция да избягваме всякакви капани, не само този. И ако наблегнем на политиките, а не на сметките, ще можем да формираме принципни, а не конюнктурни коалиции.

Радетел съм на отварянето на БСП и твърдя, че ако партията наистина се отвори към модерните, прогресивни, работещи, създаващи хора – тя ще постигне доверие и успех. Бъдещето е на партньорства с гражданите – особено в сегашната ситуация, в която хората са гневни на неравенството, главатарството, бедността, връщането на експлоатацията, на несигурността. Това са все въпроси, по които социалистите винаги са имали силните отговори. Ще печелим – и не само в България – когато станем повече социалисти и по-малко „играчи“.

Вие сте лидерът на БСП, участвал в две управления с ДПС. И двата пъти тези управления завършиха катастрофално за социалистите. Какво бихте посъветвали Корнелия Нинова сега?

Ако Корнелия ме попита, ще й кажа: прави онова, което вече направи в тази кампания. Привличането на подкрепа с честни и добри политики, с достойни кандидати дава по-трайни и по-достойни резултати, отколкото договарянето между партийни върхушки.

От пресконференциите в нощта на изборите стана ясно, че на втори тур ДПС ще подкрепи Радев и Йотова. Според Вас, има ли договорка зад кулисите на двете политически централи – подкрепа на втори тур срещу участие във властта, както упорито се опитват да внушават от ГЕРБ?

Мисля, че самата Корнелия Нинова вече даде отговор на този въпрос. Няма договорки, няма сделки за властта зад гърба на хората. Не бива и да има, защото самостоятелната победа на генерал Радев ще даде именно тази възможност, за която стана дума: да печелим, защото сме социалисти, а не – защото сме царете на договорките.

Мислите ли, че БСП действително ще има силата и куража да преконфигурира политическото пространство и да промени порочния олигархично-корпоративен модел на управление, който господства в България от 2009 година насам?

Длъжна е да има тази сила и този кураж. Именно това очакват хората, гласуващи за кандидата на социалистите на президентските избори. Трябва ясно да си даваме сметката, че в момента все още сме припознати по-скоро като инструмент за наказание на управляващите, а не като категорична алтернатива. Приемането на резултата, който ще постигнем в неделя, като резултат за парламентарни избори би било опасна заблуда. Тепърва трябва да се доказваме като ясна и реална алтернатива. Това изисква сложени на масата идеи и план за развитие на страната и последователност в отстояването на идеите. Именно затварянето на старите страници и устремът напред, към бъдещето, са начинът БСП не само да убеди хората, че може да сложи край на безвремието и олигархията, но и наистина да го направи. Защото ще е променила и себе си.