Собственикът на терминал в Одеса Андрей Ставницер: Турски военни кораби да ескортират зърното през Черно море

Андрей Ставницер е съсобственик на групата терминали ТИС (Трансинвестсервиз), една от най-големите стивидорни компании в Украйна (стивидорните компании се занимават със складиране, спедиция, преброяване или агентски услуги на територията на пристанището, б. р.). Компанията е оператор на пристанище „Южний“ в Одеса, а 39-годишният Ставницер е в списъка на Форбс на стоте най-богати украинци. Заради войната украинските пристанища в Черно море са блокирани, износът по вода е невъзможен. В интервю за Current Time Андрей Ставницер говори за своите пет хиляди служители, за къщата си близо до Киев, окупирана от руски войници, и доброволчество.

- Как изглежда едно блокирано пристанище? Защо е невъзможно да се прави бизнес сега?

- Блокираното пристанище изглежда гадно. Това е голямо инфраструктурно съоръжение, което бръмчи като фабрика, фабрика или команден пункт, но сега там е абсолютно тихо. Само чайки и врани. Пет хиляди наши служители си седят вкъщи и се надяват на по-добри времена.

- А защо да не може да се прави бизнес?

– Черно море е блокирано. Има мини и руски кораби, които още не са заминали в известната на всички посока. Всички украински пристанища спряха практически от втория и третия ден на войната. Говорим за 80 блокирани в украински пристанища кораби. Някои от тях са празни, други са натоварени. Членовете на екипажите са разпръснати по целия свят. Това по същество са кораби-призраци, които днес не могат да излязат от Украйна в Черно море.

- Тоест, тъй като Черно море е минирано, дори корабът да напусне пристанището, той просто може да не достигне точката, към която се е насочил?

- Този пазар е устроен по такъв начин, че корабособствениците трябва да имат застраховка, преди да отплават. Обикновено това са големи международни застрахователни компании. Никой от тях днес няма да подпише с Украйна възможността за експлоатация на флота в Черно море.

- Какъв беше оборотът ви преди година?

- ТИС е най-голямото пристанище в Украйна измежду частните и обществените, второ или трето по големина на Черно море. Ние надхвърляхме равнището от 40 милиона тона различни товари годишно. От тях около 15 милиона тона са зърнени товари, които са заминаваха от Украйна по целия свят и на практика изхранваха света.

- В началото казахте, че сега служителите чакат. Какво се случва с тях, може ли да разкажете?

- Някои са пуснати в престой, някои просто получават заплата, някои се наложи да съкратим. За съжаление, ние прахосваме, изгаряме нашите ресурси, тези останки, които имахме. Докато можем, плащаме на хората. Но нашият буфер свършва. След няколко седмици изобщо няма да можем да плащаме на хората. И това е огромен проблем, защото това са пет хиляди наши служители, които като цяло разчитат на нас.

– В скорошно интервю за Financial Times казахте, че украинската икономика просто няма да се справи без морските пристанища. Можете ли да обясните защо?

- Да, това е много проста математика. Украйна изнася около 60 милиона тона зърно годишно. Ние сме втората по големина страна производител и износител на зърно след САЩ. Между другото, веднага след нас идва ЕС, всички страни заедно взети. Така че днес около 30 милиона тона зърно лежат в Украйна в складове, в силози. Този товар днес не се изнася от Украйна. Тридесет милиона тона зърно са около 15 милиарда долара валутни приходи, това е колосален удар за украинската икономика, за украинските фермери. Само благодарение на факта, че миналата година нашите фермери имаха доста „тлъста“ година, успяха да спестят малко пари, сега могат да продължат да сеят. Това са смели хора, които провеждат сеитбената кампания по време на бомбардировките. Приятел съм с много от тях, изпращат ми снимки на ракети, отломки, неизбухнали ракети или огромни ями в полетата, които обработват.

– Има достатъчно доказателства, че руските военни изнасят зърно от Украйна. Страхувате ли се, че вашите товарни кораби и вашето пристанище, вашият терминал може да бъдат превзети по същия начин?

– Разбира се, имам такива опасения. Надявам се, че Украйна ще се справи, имаме много силна армия и няма да се стигне до превземането на Одеса. Помагаме на Николаев с всички сили. Одеса е в тила. Затова всички се надяваме, че няма да има завземане на Юга, на Одеса и Николаев.

- Правилно ли разбирам - докато върви войната, изобщо не може да се говори да заработят морските пристанища?

- Не, не съвсем. Има прецеденти търговските кораби да бъдат ескортирани от военни кораби. Такъв беше случаят в Сомалия и в други горещи точки. Мисля, че това е реалистичният вариант. Ако например турски военни кораби биха могли да ескортират нашите търговски кораби, Украйна може да продължи да изнася и храни света. Без украинско зърно страдат почти 500 милиона души по света, предимно в Африка. Днес няма кой да замени това количество зърно. В същото време Русия изнася зърното, откраднато в Украйна, Русия изнася собствено зърно, Русия изнася петрол. Тези кораби минават днес през Босфора, през Турция. Това, разбира се, е недопустимо. Тези, които купуват този товар, спонсорират войната на Русия срещу Украйна.

- Ако Турция например се съгласи да ескортира украински търговски кораби, нужни ли са гаранции за сигурност от страна на Русия?

- Трудно ми е да кажа как трябва да бъде организирано това. Според мен определено трябва да стане с участието на ООН. Един вид хуманитарен коридор, който позволява преминаването на тези кораби. Застрахователните компании разполагат с достатъчно гаранции за сигурност, за да издават и подписват застраховки. Естествено, ще бъде много по-скъпо от застраховката в мирно време. Но това ще позволи тези 30 милиона тона да бъдат изнесени от Украйна и да се освободи място за съхранение на новата реколта. Ако това не се случи, тогава милиони тонове зърно просто ще изгният в нивите и складовете. Това се нарича глобална или много голяма продоволствена криза. Украйна не е предвидена за дългосрочно складиране на зърно, Украйна произвежда зърно и веднага го продава. Нашата инфраструктура е проектирана да гарантира, че зърното е бързооборотно.

– Какво правят украинските предприемачи сега?

- Истински добрите бизнесмени се обединиха и помагат на страната в този труден момент. Някои се занимават с хуманитарна дейност, някои с военния комисариат, някой с вътрешно разселените лица. Всички разбират, че ако не се обединим сега, лесно можем да изгубим държавата. Хората, които сега се бият с автомат в ръцете, трябва да видят в нашето лице най-силната подкрепа, мотивация и тил.

Лично аз се обединих с фирми като Розетка, Нова поща, Фози. Заедно се занимаваме с хуманитарни товари, внасяме стотици и хиляди тонове хуманитарни товари от цял свят в Украйна, опитваме се да помагаме на хора, които са в беда. Аз самият често пътувам из Украйна. Сега виждаме, че обемът на хуманитарната помощ от физически лица и от корпорации намалява. За съжаление ООН, УНИЦЕФ, Световната хранителна програма, USAID набират скорост много бавно и не изпълняват достатъчно своята функция. Досега обемите на хуманитарните товари, които те докарват в Украйна, са просто мизерни.

– В момента в чужбина ли сте? Имате ли специално разрешение?

- Да, имам определено разрешение. Освен това имам четири деца. Занимавам се с хуманитарни товари, така че проблем няма. Често придружавам хуманитарните ни конвои. Наскоро имаше случай в Лвов в нашето депо за хуманитарна помощ – буквално на 500 метра от нас две ракети уцелиха петролна база. Използвайки случая, искам да кажа на всички, които се занимават с доброволческа и хуманитарна дейност в Украйна: „Момчета, вие сте героични хора. Това, което издържате и преживявате, как рискувате живота си, е просто феноменално и много ви благодаря за това!"

- Какво става с къщата ви близо до Киев? Напомнете какво всъщност се случи?

- На 5 март колона от руски войски се приближи до село Березовка, което е близо до Киев по Житомирското шосе, където се намира къщата ми, която току-що завърших, охраната ми беше там. Вързали охранителите и ги разпитвали няколко часа, проверявали им телефоните, проверявали ги за татуировки, били са ги. Но с това не е приключило всичко. Съблекли ги и ги пуснали в гората така, казали им „Ако оцелеш – оцелееш.“

Охраната ми е стигнала до къщата два дни по-късно, някак си се свързаха с нас. И тогава видях на камерите за видеонаблюдение, че руснаците мъкнат военна техника към обекта ми, че събират плячката от цялото село в дома ми. Намира се точно в покрайнините на селото. Оказа се, че е много удобно да бият оттам по Киев. В един момент на моя територия имаше дванадесет единици различна руска военна техника, включително „Град“ и „Торнадо“, някаква радарна техника, бронетранспортьори.

Тогава моите охранители се свързаха с въоръжените сили на Украйна и ги уведомиха за случващото се. Нашите доблестни воини много скоро бомбардираха цялото това оборудване. Тогава руснаците се оттеглиха, а нашите взеха цялото въоръжение, което можеше да бъде възстановено. Надявам се сега всички тези "Град" и "Торнадо" да вървят в обратната посока. А къщата ми е в мизерно състояние. Дълго време не можехме да влезем вътре, защото имаше мини и капани. Основните ни сили, бяха в Буча и Ирпен, а в Украйна няма частни сапьори, така че бяха ни нужни две-три седмици. Сега се опитваме да оценим щетите.

Игор Сверюгин, Current time

Превод: Красимир Крумов