Създателката на сериала ''Опасни връзки'': как Мертьой и Валмон се превръщат в злодеи

От 17 март Epic Drama отвежда зрителите в бляскавия — и безмилостен — свят на Париж от XVIII век с „Опасни връзки“, мащабна телевизионна продукция, вдъхновена от класическия роман на Пиер Шодерло дьо Лакло. Но този път историята не започва със скандала — а с неговото зараждане. Как любовта се превръща в стратегия? И кога привързаността отстъпва място на амбицията?

Създадена от Хариет Уорнър („Call the Midwife“), поредицата е предистория на познатия сюжет и проследява младите години на бъдещата маркиза дьо Мертьой и виконт дьо Валмон. Уорнър неведнъж е подчертавала, че я интересува не толкова самата интрига, колкото причините, които превръщат хората в безпощадни играчи — свят, в който влиянието струва повече от морала, а уязвимостта се наказва.

Снимки: Epic Drama

В центъра е Алис Инглерт („Beautiful Creatures“, „Ratched“) като Камий — умна, наблюдателна и лишена от защита млада жена, попаднала в общество със строги правила и малко възможности. Пристигайки в Париж без сигурност и положение, тя бързо научава най-важното: репутацията е валута, тайните са оръжие, а оцеляването изисква контрол. Пътят ѝ от наивност към хладна пресметливост е в сърцевината на сериала.

Никълъс Дентън („Glitch“) влиза в ролята на Паскал Валмон — обеднял аристократ, решен да си върне статута чрез чар, съблазън и добре изчислени ходове. Между него и Камий първоначално има истинска близост, но постепенно връзката им се превръща в съюз, основан на взаимна изгода — началото на опасната динамика, която познаваме от романа.

Скандалната предистория на легендарната драма дебютира на 17 март по Epic Drama – вторник от 23:00 ч.

Специално за OFFNews Хариет Уорнър разказва за създаването на сериала.

- Какво Ви накара да разкажете "Опасни връзки“ като предистория на романа, а не като директна адаптация?

- Беше прекрасен проект, който имах шанс да представя за телевизията. Кристофър Хамптън вече беше адаптирал романа до съвършенство с брилянтния си филм. Имаше съвременни адаптации и аз не исках да гледам на романа по този начин. Запитах се какво ново пространство би могла да заеме тази итерация? И така се замислих как тези двама души, Мертьой и Валмон, стават толкова токсични. Исках пейзаж, където тази токсичност се появява като защита срещу света, в който се опитват да се ориентират. Какъв е техният път на любов, омраза и обсесия. И така, преминаването към „преди романа“ се усещаше като територия, която не бяхме виждали.

- Когато започнахте да оформяте сериала, какъв беше Вашата водеща идея за това кои са Мертьой и Валмон, преди да се превърнат в емблематичните фигури, които публиката познава?

- Бях абсолютно заинтригувана от „писмо 81“ в романа, което ми внуши идеята Мертьой като самосъздадена личност. Това отключи моята интерпретация на романа за телевизията. Исках да видя историята за това как се е появила Мертьой, откъде идва гневът ѝ, какви са бойните линии, които тя е очертала между половете.

Исках също така да я представя в края на сезона като жената, която наистина обитава титлата си на вдовица дьо Мертьой. А за Валмон исках да разкажа пътя до неговата увреда, вместо да представя героя от романа, който по същество изнасилва девственица за удоволствие.

- Тази история е адаптирана многократно. Какво според вас все още „липсваше“ на екрана?

- Исках да изследвам мотивацията за унищожаването на конкретна жена от двама враждуващи любовници. Исках да изградя вселената на тези герои и да се насладя на Париж от 18-ти век, където няма предпазна мрежа и жена без власт или средства трябва да е блестяща, за да оцелее и да процъфтява, и където сексът е валута.

- Как подходихте към тона, балансирайки емоционалната интимност с по-острите, стратегически „игри“ в основата на историята, без да се отклонявате твърде много в мелодрама?

- Останах вярна на същността на това, което наистина вярвах, че представляват героите. Те трябва да оцелеят в света, в който се озовават, и затова актовете на отмъщение и манипулация стават част от тяхната броня, но също така и реакции на непреработена травма от ранния им живот и затова мисля, че действията им винаги са в крайна сметка човешки и истински.

- Коя част от темите на сериала ви се стори най-важна: власт, свобода, репутация, класа, любов, оцеляване или нещо съвсем друго? Как виждате тези идеи като отражение на днешната динамика на властта? 

- Исках да разгледам „предисторията Мертьой“ и „предисторията Валмон“ като герои, хванати в капан и освободени от възприятието и желанието на другите, и мисля, че е възможно да се видят тези идеи, отразени в днешната динамика на властта. Социалните медии и инфлуенсърите са чудесен пример – огромни възможности за преоткриване на себе си, но също така и проекцията и осъждането от наблюдаващия свят и следователно освобождението или ограничението.

- Пътят на Камий от жертва до манипулатор подчертава женската сила в мъжкия свят. Искахте ли тя да резонира с движението #MeToo? Повлияха ли някакви актуални събития на Вашия подход?

- Винаги съм била привличана от теми за злоупотреба с власт в много форми, но особено сексуална. Мисля, че за жените това е част от личната ни история в даден момент. Определено виждах Камий като отмъстителна феминистка сила и това се усеща като Мертьой, от която се нуждаем в момента.

- Как сътрудничеството с режисьори и актьори повлия на сценария? 

- Имахме голям късмет, че сценариите ни бяха готови, когато започна предпродукцията.

Поради ограниченията, свързани с COVID, можехме да използваме Пражката опера само за един период от време, така че една огромна сцена от края на сезона трябваше да бъде заснета едновременно със сцената в самото начало на представлението. Възможността да представим всичко това наведнъж означаваше, че можехме да използваме толкова страхотно място, колкото Пражката опера, където Моцарт е свирил.

Леонора Лонсдейл режисира оперните сцени за началото и края на представлението и се справи феноменално – героите предприемат огромни пътешествия между тези две точки, а тя улови и двете изящно.

Следете новините ни в GoogleNews