С по-строгите санкции за отсъствия от училище решаваме тежки проблеми, свързани с поколения неграмотност

Спиране на детските надбавки за ученик при пет неизвинени отсъствия от училище за един месец и на дете в задължителна предучилищна подготовка при три дни необосновано отсъствие предложи ГЕРБ и с това предизвика дебат, в който се чуха крайни мнения - от предложение за спиране не само на детските, а на всички социални помощи, до становища, че така държавата удря бедните семейства и че едно дете може да натрупа пет неизвинени отсъствия само от закъснения за първия час сутрин.

Каква цел всъщност се стремят да постигнат властите с тази мярка? По този въпрос разговаряме със зам.-министъра на образованието Деница Сачева.

Каква цел си поставяте с въвеждането на по-строг режим за получаване на детски надбавки, зам.-министър Сачева? Предвижда се те да бъдат спирани за 1 г. при 5 неизвинени отсъствия на ученик за месец, респективно - при 3 дни неоправдано отсъствие от задължителна предучилищна група. Сега при същия брой отсъствия помощта се спираше, но за 1 месец.

Обвързването на социални помощи с ходенето на училище и към момента съществува. Сигурно много пъти сте чували, че в България се гледа с добро око на държави, в които има „твърда ръка“ по отношение посещаването на училище, като Германия и Швейцария. Строгостта на държавата не би трябвало да ни изненадва и не разбирам защо има такъв огромен обществен отзвук за нещо, което би следвало да бъде неин твърд ангажимент: всяко българско дете да има поне основно образование, за да може да се реализира, да упражнява своите права, да получи работа.

Имаме почти 1100 екипа в цялата страна, които са направили повече от 220 хил. физически обхода на адреси, за да търсят деца, които трябва да бъдат върнати в клас или записани за първи път в детска градина или училище. В рамките на това огромно усилие получихме различни предложения как да подпомогнем процеса на включване на децата в училище и да работим по превенция на отпадането. На много срещи по места винаги се е поставял въпросът за санкциите. Най-острите проблеми за педагогическата гилдия са свързани със санкциите към безотговорни родители. Екипите с учители и социални работници извършват къртовска работа, правят многократни посещения, разговарят, работят с родителите, детето се записва и примерно втория срок – през март, април – отпада, защото родителите му тръгват с него за сезонна работа или предпочитат то да гледа по-малките си братчета и сестричета, да върши полска работа, да се занимава с билкарство, гъбарство, дървосекачество и др. Така усилията на всички екипи са напразни. Детето остава неграмотно и само задълбочаваме порочния кръг на неграмотност и бедност.

Имаме множество подкрепящи мерки - социалните помощи могат да се изплащат в натура по предложение на директорите и учителите, могат да се заплащат под формата на такса за детската градина. Стартираме и два големи, системни проекта – единият е на стойност 130 милиона лева, в подкрепа на средните училища и гимназиите, с възможности за допълнително изучаване на български език, за закупуване на учебни пособия и материали за децата, за занимания по интереси, за работа с родителите. Вторият, за 82 млн. лева, е насочен към детските градини и по него децата от социално слаби семейства ще могат да получават помощ чрез директно заплащане на таксата за детска градина.

С целия този диапазон от мерки искаме да решим тежки проблеми, свързани с поколения неграмотност и бедност, поколения на живот, зависим от социални помощи.

Заедно с подкрепящите мерки сме предложили и санкциониращи. Трябва да има по-силни санкции, така че хората да знаят, че не могат да използват децата си за доходи, не могат да ги правят зависими, като останат неграмотни и влязат в същия порочен кръг. Какво ще се случи с децата до 18 г., които в момента са инструмент за доход на родителите си? Ще повторят същия модел, а най-вероятно и ще го задълбочат.

Как се спряхте на 5 отсъствия? Няма ли, както казва Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“, да се изкриви целта – да спрете помощта не за отпаднало дете, а за някое, което просто се успива закъснява за първия час? Пет неизвинени отсъствия могат да се натрупат бързо.

Не мисля, че от всички 90 хил. учители в България можем да намерим такива, които да мислят толкова негативно и толкова в ущърб на децата. Дори да има някъде някое изключение, то наистина сигурно е минималното. Ако общувате редовно с учители, ще видите, че учителите по правило са най-добронамерените, най-толерантните, най-подкрепящите. Те много добре разбират своята отговорност. Учителите са една от гилдиите, които винаги работят с талантите, не със зависимостите и слабостите на децата. По тази причина не мисля, че ще се стигне до такива драстични случаи.

Има много възможности за отсъствие по уважителни причини - извинителна бележка от родителя; участие в състезания; посещение на културно мероприятие, има наистина огромна възможност във всеки случай да се подходи в интерес на детето.

Трудно е да се говори универсално решение за цялата система от 2400 училища, 90 хил. учители и 800 хил. ученици, но се стремим да дадем богат инструментариум. Там, където е нужна подкрепа, тя да е налице, да са осигурени финансовите възможности за нея и законовата уредба. От друга страна, имаме драстични случаи, при които няма как да се мине без санкции и за които те наистина биха имали възпитателен ефект.

Подготвяте и нова методика, според която да има възможност парите от спрените помощи пак да се връщат към детето. Бихте ли разяснили какъв ще е механизмът?

Миналата учебна година, когато сме върнали в училищата около 4 млн. лева от санкции, парите можеха да се използват за обща и допълнителна подкрепа за всички ученици. След промените ще е възможно сумата за конкретното дете да се насочи отново към него – за закупуване на необходимото, за да ходи на училище.

Кога ще влезе в сила всичко това? От есента на 2019 г. за учебната 2019/2020 ли?

Зависи какви текстове ще приеме окончателно Народното събрание. Ще бъде в сила или от септември 2019, или от януари 2020.

Ако детето не се върне на училище, как ще бъдат изразходвани парите?

За останалите деца, за обща и допълнителна подкрепа.

Децата трябва да ходят на училище. Парите, които даваме като данъкоплатци, за да имаме грамотно население, хора, които работят, развиват се, учат и създават в тази държава, трябва да бъдат изразходвани ефективно. Нямаме сметка да даваме милиарди за социални помощи и да поддържаме стотици хиляди хора да живеят на социални помощи.

Искам да кажа и нещо друго, с което доста се спекулира. Много хора казват, че искаме да ударим бедните, което не е вярно. Ние говорим за безотговорните родители. Предложенията за промени сега не са емоционални, чрез които да нагнетяваме напрежение, а са родени от работата на терен.

Колко деца и ученици всъщност касае тази промяна? Не всички родители получават детски, тъй като има подоходен критерий за отпускането на надбавките.

Помощите в България са много и разнообразни. Спрели сме се на семейните помощи за деца, защото те най-логично биха могли да бъдат обвързани с ходенето на училище. По-трудно е, бих казала невъзможно, да обвържеш помощите за отопление - много от ползващите ги са възрастни хора, повечето от които – самотни. Много семейни помощи също са свързани с бременност, с раждане на дете. Държа да обясня това, защото има изключително крайни хора, които казват, че всички помощи трябва да се спрат.

Визирате предложенията за промени на БСП?

Да, включително. Това е популизъм и невежество. Няма как да спреш помощта на дядо на 70 г., който отдавна няма деца в учебна възраст, защото детето му не ходи на училище; няма как да спреш помощта на бременна жена, защото детето ѝ още не е родено. Има помощи за отглеждане на близнаци, за осиновяване, които са обвързани с други фактори, а не с това дали детето ходи на училище.

Спрели сме се върху семейните помощи за деца, защото това е най-масовият вид помощи. Те се получават, забележете, от 402 481 семейства или от 625 060 средномесечен брой деца през 2017 г. Изплатената сума за 2017 г. е 309 317 415 лева. Прави изключително странно впечатление фактът, че в образователната система имаме около 800 хил. деца и средномесечният брой деца, които получават семейни помощи, е 626 060.

Стана ли ясно колко са реално отпадналите от училище деца и колко са в чужбина?

За момента сме получили потвърждение от „Гранична полиция“ и МВР, че 87 хил. деца са извън страната. Издирваме между 50 и 60 хил. деца, които би трябвало да са в клас, но не са. От тях около 19 хил. сме намерили, но родителите им са отказали да ги пуснат на училище.

Как се работи с тях?

Там е най-трудно. Реално точно за тези родители вероятно ще бъдат насочени санкциите. Не бива да приемаме насериозно откази с мотива „детето плаче“, които обаче са факт.

Как санкциите ви ще бъдат насочени към семействата на тези около 19 хил. при положение, че те и сега не получават детски, щом децата им не ходят на училище? И сегашната система предвижда механизъм за прекратяване на надбавките, а не просто за спирането им за 1 месец.

Тепърва предстои анализ на случаите с откази на семействата да пуснат децата на училище. Трябва да видим какво се крие зад тях, дали получават помощи, или не.

Освен външната миграция, има сериозен проблем с получаването на помощи от чужбина. Водим разговори с Германия, където ако работиш по трудов договор, получаваш детски, независимо дали детето живее там, или не. Едно семейство с 200 евро месечна помощ за дете от Германия може и да няма мотивация да го пусне на училище тук – то вече се е превърнало в инструмент за печелене на пари.

Как ще решите проблема?

Обсъждаме няколко предложения с посолството. Вероятно ще вървим към двустранен проект между България и една от федералните провинции на Германия като възможност да проследим какво реално се случва.

Трябва да започнем да говорим и за уважение на правата на всички български граждани, които са съвестни данъкоплатци и с отговорност и мисъл плащат своите данъци, именно за да поддържат основно системите на социалното благосъстояние, на образованието и на здравеопазването. Затова тези системи трябва да произвеждат резултатите, които се очакват от тях.

Казвате, че предлагате стимули, не само санкции. Защо тогава омбудсманът Мая Манолова ви критикува в становището си по законопроекта, като твърди, че само санкционирате и че спирането на детските надбавки ще има обратен ефект: родителят ще принуди детето да работи, за да изкара спрените пари?

Това не е вярно. Не е вярно, че няма стимули. Първо, имаме работата на екипите, работата им със семействата; дали сме възможност те да получават помощи в натура, както и тя да се изплаща под формата на такса за детската градина. Имаме национална програма „Заедно за всяко дете“, имаме програми през Центъра за образователна интеграция на етническите малцинства. Всяка година се дават по около 1 милион лева за различни проекти и програми, насочени към училищата, към семействата, към децата. Вече казах и за новите проекти, по единия около 200 хил. ученици ще получат подкрепа, вторият предвижда обхващането на 50 хил. деца.

Отделно от това има проекти по Швейцарската програма за детските градини, насочени към уязвими групи; предстои да се отворят по Норвежкото сътрудничество, които отново са насочени за тези деца. Подготвя се нова операция по линия на оперативната програма, която ще бъде подкрепа за достъп до висшето образование на ученици от уязвими групи. Може би около 20 милиона ще бъдат дадени там. Така че за какво говорим?

Реално погледнато, в момента очевидно има тенденция за продължаваща политическа спекулация за проблемите, свързани със социалните помощи. Добрата новина е, че, рано или късно, и този балон ще се спука, защото все повече и повече хората искат да виждат реални резултати.

Ние първи повдигнахме този въпрос на европейско ниво. Ние сме първите, които търсим сътрудничество и партньорство, първите, които говорят за правото на децата на образование, което да бъде издигнато като едно от правата на гражданите в ЕС, като правото на свободно движение. Защото ако ЕС иска да бъде конкурентен, да се развива на гребена на вълната на иновациите – правото на образование трябва е абсолютно задължително. То трябва да е едно от основните права, които да спояват ЕС.

Определено смятам, че популистичното говорене е безсмислено, просто задълбочава проблема. Каня всички, които искат да работят тежка, трудна, черна работа в екипите, заедно с нас в МОН, със социалните работници, с хората от полицията и особено с общините.

Добре, но не може само с помощи да се справите с този проблем. Едно дете трябва доста да наваксва, ако две години е отсъствало от училище и вкъщи дори не се говори български език, нали?

Разбира се. Точно затова в тези проекти има допълнителна работа за ограмотяване по български език. Гледаме на мерките за детските градини като на ключови и стратегически за пресичане на този проблем, защото колкото по-рано обхванем децата в детски градини, колкото повече се работи с тях, за да могат те да говорят български език и да могат да получават съответно необходимите общи, социални и емоционални знания и умения, толкова по-добре те ще се вграждат след това и в училище.