С Иванка Гръбчева преди 10 години

Публикуваме един спомен на Деян Енев за кинорежисьорката Иванка Гръбчева, която си отиде днес. Текстът е публикуван през 2003 г във в. "Сега". "Като отидеш на небето, ще ми пишеш ли?" - питала тогава 5-годишната внучка на режисьорката. "Да, редовно", отвърнала бабата. Иванка Гръбчева е режисьор на обичаните филми "Войната на таралежите" по сценарий на братя Мормареви, "Изпити по никое време", "Една калория нежност".

Щастлива съм, че направих филм със заглавие "Една калория нежност" - онова, което е отвъд думите и отвъд мълчанието и което най-много ни липсва в днешния свят, споделя ученичката на Захари Жандов, Въло Радев и Бинка Желязкова.

На приема при президента за националния празник 3 март през 2003 г. запознали Иванка Гръбчева с главния мюфтия и с негов придружител. Придружителят възкликнал: "Г-жо Гръбчева, аз отраснах с вашите филми, а пък дядо мюфтия остаря с тях." Дъщеря й Силвия, с която режисьорката била на приема, възкликнала с ехидна усмивчица: "Мамо, изкараха те столетница!" Дядо мюфтия понечил да защити другаря си. "Ние и на Лили Иванова казваме това", рекъл той. И добавил по-тихо: "Но тя се обижда." "Не, майко - отвърнала Иванка Гръбчева на стрелата на дъщеря си също с чувство за хумор. - Не столетница. А класик."

Голямата ни режисьорка живее от 30 г. в Лозенец, в 80 квадрата апартамент, състоящ се от хол с кухненски бокс, спалня и малък кабинет.

Стените са покрити с ожулена ламперия,

паркетът скърца, неработещата камина служи като склад за празна стъклария, на перваза на единия прозорец има камара от празни кутии бяло "Виктори". От терасата, потънала цялата в ластарите на една дива лоза, които скоро ще се раззеленят, трамваят долу се чува като влак. Тук Иванка Гръбчева е отгледала двете си дъщери, тук е затворила завинаги очите на майка си, известната от антифашистката съпротива Митка Гръбчева. Ако някой срещне на улицата режисьорката и не я познава, ще помисли, че тази прошарена стройна жена със строго излъчване е учителка. Маниерът й на говорене също е строг, категоричен. Едва като се взреш по-продължително в поизбелелите й гълъбови очи, ще забележиш дълбоко скритата нежност и чувствителност, без която професията на режисьора е немислима.

От по-голямата си дъщеря Силвия, която работи като монтажистка в новините на Нова телевизия, Иванка Гръбчева има 5-годишна внучка, Ива. Любимото занимание на двете съименнички е да поливат цветята на терасата. "Бабо, ти обичаш ли ме?", веднъж я попитала малката Ива. "Да, много." "Като отидеш на небето, ще ми пишеш ли?" "Да, редовно", отвърнала бабата,

удивена от метафизичната нагласа

на малкото човече. "Не, ти много забравяш. Затуй аз всеки ден силно ще викам - бабо, обичам те много. За да те подсещам да ми пишеш."

При кръщенето на внучката Ива, след като отец Живко я потопил голичка в сребърния купел, наместо да се разреве като другите малки деца, тя възкликнала: "Боже, боже!" Малката много категорично твърдяла, че е най-големият фен на изкуството на баба си. А след появата й като фон на началните надписи в тв-сериала "Големите игри", никой не можел вече да я разубеди, че не изпълнява там главната роля. По-малката дъщеря, също Ива, в момента е дипломантка по психология в Тюбинген, Германия и съвсем прясна булка.

В този дом са преподали първите си уроци по режисура на младата колежка Захари Жандов и Въло Радев. Част от сериала "Големите игри" между другото е заснет именно тук. По време на снимките жегата била голяма и Калата се шегувал със Стоянка Мутафова: "Стояно, мари, каквато е жега, ако сега някой от нас се изпружи..." На което Стояна отвърнала с присъщата й брилянтна безпардонност:

"Ама па зрители на филма поне ще има фраш!"

От липсата на зрители на филмите си режисьорката Иванка Гръбчева досега не може да се оплаче. Защото, да споменем за по-младите читатели, тя е автор наистина на класически филми като "При никого", награден с наградата "Златен Делфан" на фестивала в Техеран и със Сребърната награда на Московския фестивал през 1975 г., на "Изпити по никое време", получил цели 5 награди, сред които "Златен пелайо" за режисура, на "Хирурзи", получил Сребърен медал за режисура на VII Международен кинофестивал на червенокръстките филми през 1977 г. във Варна; на христоматийния "Войната на таралежите", на "13-та годеница на принца", на "Ева на третия етаж"... Наградите й заемат няколко дълги лавици от библиотеката, но Иванка Гръбчева не живее само със спомени – вчера, на 14 март 2003 г. от 20.30 в зала 1 на НДК в рамките на българската програма на София филм фест бе премиерата на най-новия й филм, "Една калория нежност". Във филма играят Мария Каварджикова, Валентин Ганев, Цветана Манева, младите Дарин Ангелов и Жени Александрова и др.

Домът удивително прилича на стопанката си - същата строгост и превес на духовното, липса на модерен лукс, едно светло и максимално обитаемо място с ярко изразена индивидуалност, с патината на минало величие, но и с дълбоките рани, характерни за всеки почтен творчески път. Иванка Гръбчева

не крие, че е краен индивидуалист

- както всеки творец, вмята с малко извинителна усмивка тя. В невероятно откровеното си интервю пред Миряна Башева от 10 април 1999 г. във в. "Сега" тя казва за майка си: "Миряно, гордея се, че съм дъщеря на Митка Гръбчева. В моите очи тя си остана едно дърто момиче. Страшно я обичам! Одеве казах, че аз съм си бога и царя. Глупости! Тя ме е направила, каквато съм, ако изобщо съм нещо. Тя честно ми казваше какво са мъжете, какво е политиката, какво е битка и смърт..."

Кинорежисьорката признава, че често сънува майка си, такава млада, каквато е на една снимка с нея самата - тогава на възрастта на внучката Ива сега. В сънищата майка й все мълчи, нищо не казва. "За най-важните неща се мълчи - вмята Иванка Гръбчева. - Затова съм щастлива, че направих филм със заглавие "Една калория нежност". Онова, което е отвъд думите. Отвъд мълчанието. И което най-много ни липсва в днешния свят."