Режисьорът Александър Чобанов: Християнският свят иска диалог, но мюсюлманският го прекъсва

Режисьорът Александър Чобанов работи и живее в Париж от 1989 г. Учил и специализирал е в Рим, Лондон и Москва. В Париж има частна театрална компания. През последните дни няма френски гражданин, който да не следи постоянно новините, разказва Чобанов пред OFFNews.bg. С него разговаряме за реакциите във френското общество след нападението над редакцията на сатирично списание „Шарли ебдо”.

Ще се промени ли френското общество след нападението срещу "Шарли ебдо"?

За всички нас, които защитаваме стойностите на Републиката - свобода на печата и демокрация, това е едно голямо посегателство срещу демокрацията. Във френската преса вече се появи едно такова сравнение: представете си през XVIII век да убият Виктор Юго и Балзак, представете си някой да отиде и да ги убие, представете си какво ще се случи с културата, представете си какво се случва с една държава, в която действителност стойностите започват оттам.

Мисля, че ще има последствия. Според мен последствията ще бъдат в една такава тотално демократична форма на възмущение в пресата, между хората. Мисля си, че ще има тежки моменти и за мюсюлманството във Франция и във всички държави, защото ще има едно леко повишаване на вниманието и на напрежението между мюсюлманите и християните, неминуемо ще има такъв отзвук. Особено във Франция, която е държавата на демокрацията и свободата на всяка една религия е пълна и се дава изцяло. Това е просто един много, много тежък момент за Републиката и за всички нас.

Интелектуалният диалог, който ще се възстанови и който ще започне оттук нататък, ще бъде малко по-различен, ще бъде малко по-агресивен. Той не може да не бъде агресивен след този атентат. Надявам се демократичният диалог да успокои духовете и да няма големи последствия. Свободата на печата и словото тук е абсолютна форма на комуникация и се надявам това да успокои духовете. Но си мисля, че ще има напрежение за известен период от време. То действително съществува, като виждаме какво става по света с тези крайни мюсюлмански терористи, с тероризма в света.

Какъв трябва да е интелектуалният отговор на подобен терористичен акт? Какъв може да е по-дълбинният прочит на събитието?

Всички ние, автори, режисьори, продуценти в киното, всеки по един или по друг начин ще даде своя отпечатък и своето време да поднесе едно цвете, както правят в момента всички хора. Те излизат на площада и отиват до мястото на трагедията, за да запалят една свещ. Всички ние в момента сме "Шарли", носим името на списанието, всички ние по един или друг начин ще дадем своята солидарност в този труден момент за демокрацията и за Републиката.

Реакцията е възмущение. Хората не искат да повярват, че днес, в ХХI век това може да се случи. Свидетели сме на най-нечовешкия акт, който може да съществува днес. Това просто е наразбираемо във Франция, където наистина и мюсюлманите, и християните, и евреите, всички националности и религии живеят в пълна демокрация, в свобода, братство и равенство.

Реакцията на всички мои колеги от света на киното и на театъра е понякога крайна, когато си говорим между нас. Защото просто в един момент си казваме: трябва да се сложи край на тази форма, в която ние искаме да водим диалог, а от другата страна няма никакъв отговор. Общо взето това се получава днес в двата свята на християните и мюсюлманите - от едната страна има едно разбиране, има една интелигентност, едно желание за разговор и диалог, има лаичност, която дава възможност на всички по един и същ начин да бъдем заедно и да не влизаме в конфликти, обаче от другата страна като че ли диалогът се прекъсва и има само реакции. И реакциите понякога са крайни, като тази вчера, която е невъзможно да се възприеме и разбере от нашето общество.

Виждам как се организира Франция, какво е посланието в национален мащаб - от Президента, от Републиката, от нас, артистите, които сме събрани като едно голямо цяло, и от журналистите. Има едно тотално възмущение и мисля, че това ще окаже някакво влияние във взаимоотношенията между хората и между религиите.