Рей Романо за жестоката музикална индустрия, Скорсезе и плоския си задник
На 15 февруари по HBO и HBO GO се състоя премиерата на новия сериал на Мик Джагър, Мартин Скорсезе и Терънс Уинтър - "Винил".
Поредицата разказва за силно наркотизирания свят на музикалния бизнес в Ню Йорк през 70-те, времето, когато са се родили някои от най-обичаните и известни групи.
В него виждаме изпълнения със секс и наркотици музикален бизнес в зората на пънка, диското и хип-хопа през очите на музикалния продуцент Ричи Финестра, изигран от Боби Канавали. За това му помагат още Рей Романо ("Всички обичат Реймънд") в ролята на Зак Янкович, Оливия Уайлд, позната като “13” от сериала “Д-р Хаус”, синът на Мик Джагър - Джеймс, и купища класически и нови рок парчета.
Всяка седмица – 2 дни преди излизането на новия епизод, саундтракът в него ще има самостоятелна премиера. Сред имената, които спомагат за това, са Иги Поп, Крис Корнел, Джеси Джей, Чарли Уилсън, Royal Boold, Charli XCX, и The Arcs.
Първият епизод на "Винил" може да гледате безплатно в онлайн платформата на HBO - Go.
Преди това обаче надникнете за кулисите на снимачния процес през погледа на един от най-обичаните комици на нашето съвремие - Рей Романо, в интервю, което HBO България предостави ексклузивно на OFFNews.
Знам, че сте израснали в Куинс, прекарвахте ли много време в Манхатъна на "Винил"?
Докато пораствах, не, но когато започнах да се занимавам със стендъп комедия, когато бях 20-годишен, всяка нощ бях там. А преди да стана комедиант, разнасях матраци в Манхатън с един камион - доставял съм на всяка улица там.
Но историята във "Винил" се развива в ерата преди това. През 70-те години израснах в Куинс и музиката беше част от живота ми, в момента айподът ми е пълен със седемдесетарски парчета - жена ми ги ненавижда.
Като оставим настрана любовта Ви към музиката, кое те накара да изиграеш Зак в сериала?
На първо място, Мартин Скорсезе. На второ, персонажът на Зак е много интересен, това не се разбира в първия епизод, но животът му е пълен с гадости. Той има жена и деца, което също не става ясно в пилотната серия. Но бракът му е лишен от любов, което придава една трагичност на персонажа.
Да, той иска да е като Боби Канавали, иска да е човекът, но дълбоко в себе си знае, че не може да бъде и не е - но не го признава открито. Опитва се да е успешен, но все нещо не му достига. Много е тъжно, но и забавно.
Колко запознат беше със света на музиката, когато беше млад?
Не знаех какво се случва зад кулисите на рок индустрията, ако това искаш да кажеш. Бях просто едно хлапе в Куинс. Но самата музика ми оказа огромно влияние, защото тогава бях на 16 и 17 години - тогава се влюбих за пръв път, минах през юношеството, случиха ми се толкова много неща. И музиката, която свързвам с тези моменти, е именно 70-тарския рок.
Помня, че когато едно гадже скъса с мен и ми разби сърцето, ми се слушаха само тъжни песни, защото отговаряха на настроението ми. После започнах да тренирам, като си пусках касетките с музика и не спирах да тренирам, докато не ги превъртя. На Форест хилс има тенис корт, където веднъж свириха Бийтълс, Дъ Ху, и с другите деца се опитвахме да се промъкнем.
Ясно си спомням, че на Дъ Ху аз не успях да се промъкна, но брат ми влезе и се наложи да скалъпя нещо, за да не се изложа, и излъгах, че все пак гледах концерта. Той обаче ме попита какво стана накрая на шоуто, и предположих, че Пийт Тауншед си е разбил китарата или нещо такова, но това не беше така, и брат ми ме хвана.
Преди да започнеш снимките във "Винил", проучи ли музикалния бизнес малко повече?
Има една книга - "Наемни убийци" ("Hit Men"), която Марти ни даде, всъщност той ни даде няколко книги, които да ни помогнат да разберем всичките герои в сериала. Ние не влизаме в ролята на точно определен човек, ами на даден типаж хора. По време на сериите споменаваме конкретни реално съществуващи лица, като например Дейвид Гефън, но ролите ни са събирателни, не са базирани на една личност.
Изненада ли се от нещо, което откри, по време на проучванията си за ролята?
Изненадах се колко безпощадно е било всичко, как хората, които са преуспели, са били безскрупулни. Сега може да е същото, кой знае? Но е малко обезсърчаващо да знаеш, че точно те са преуспели.
Друго, което ме изненада, бе фактът колко несправедливи са били към музикантите. Някои творци не са виждали и стотинка от труда си. В пилотния епизод обясняват за какво говоря - докато парите ти стигнат до теб, всеки си е резнал някакво парче за себе си.
Какво е усещането да те режисира Мартин Скорсезе?
Беше страхотно. В началото беше притеснително, защото това е той все пак. После обаче с Боби Канавали и още двама репетирахме в хотелската стая на Скорсезе и... аз съм свикнал да си изговарям репликите, като вмъквам от време на време нещо от себе си, да импровизирам.
Първият път, когато вкарах своя реплика, не знаех как ще реагира. Но той го прие и дори ме накара да я кажа пред камерата. А аз му викам: "Ще го направя, щом искаш". "Да, да, да, искам", ми отвърна. Тогава разбрах, че той държи да си казваш репликите, както трябва, но и да си освободен. Освен това е много ентусиазиран - говори за всякакви неща, а когато ти кажеш нещо, каквото и да е, той веднага споменава някой филм, свързан с темата. Винаги има някой филм на ум, без значение за какво говорите. Ще вземе да ти разправя за някоя лента от 50-те години, а на следващия ден ще завариш ДВД с въпросния филм на масичката в гримьорната си.
Снимачният процес на пилотния епизод много е приличал на филмов, ако съм разбрал правилно?
Да, отне ни 6 дълги седмици. Първият ден заснехме сцената, в която говорим с германците. Намирахме се в клуб "Експлорърс" в Манхатън. Германците седят на единия край на масата, а на другия е Боби, а над тях виси кранът с камерата, или както там го наричат. По едно време, когато свърши заснемането на сцената и кранът се отдръпна, Канавали вика: "Момчета, осъзнавате ли, че снимаме класическа сцена на Скорсезе?"
На същата маса седяха и две огромни слонски бивни. Една от тях падна, докато снимахме, и се счупи. Оказа се, че Теодор Рузвелт (бел.прев. - американски президент) я е подарил на заведението. Събраха парчетата ѝ и обещаха да я възстановят.
Това е доста драматична роля за вас, нарочно ли търсехте толкова тежък персонаж?
Както казах, в първия епизод персонажът не е драматичен, но колкото по-напред в историята отиваме, толкова по-зле става. И да, търсех си нещо, не точно тежка роля, но нещо по-сериозно. Не, че не обичам да правя комедии, но просто не си търсех отявлена комедия.
Ако някой ме бе поканил да се снимам в "Последният ергенски запой" или нещо такова, щях да го направя. Но аз лично исках нещо с дълбочина и до някаква степен напрежение. Работих по "Мъже на средна възраст" ("Men of a Certain Age"), "Родителство" ("Parenthood"), както и по няколко независими филма. Но повечето хора ще са ме гледали за последно във "Всички обичат Реймънд" и сега във "Винил". И това ще е сериозна промяна за тях.
Имате доста 70-тарски вид в сериала, с косата, брадата и всичко останало.
Да, слава Богу, че са си мои. Защото имаше пичове, на които им се наложи да прекарат доста време в гримьорните. Аз просто си пуснах коса. През последните 20 години зрителите все ме гледат леко пипнат. Тук обаче ставах, вземах си душ и хайде на работа. Пусках си косата и готово, паснах си доста лесно. Трима души обаче ми казаха, че след като са изгледали пилотния епизод, е трябвало да превъртят, за да ме огледат хубаво дали съм бил аз. Което е добре, предполагам.
Как се чувствахте в крещящите костюми, които трябваше да носите за снимките?
В ежедневието си не обичам да се издокарвам, слагам тениска и джинси и това е. Но героят ми е съвсем различен. Той носи предимно сака и панталони чарлстон. А аз имам най-плоския задник в цялата филмова индустрия. И за съжаление, това не е разкриване на сюжета, а предупреждение - имам гола сцена.
В епизод седем. Така че ако ме знаете само от "Всички обичат Реймънд", не гледайте седми епизод. Наистина съм плосък. Боби Канавали обаче ми вика: "Това са 70-те, мъжете по онова време не са тренирали, предполага се, че трябва да изглеждаш точно по начина, по който си сега. Предполагам, че това е комплимент, знам ли.
Атмосферата на сериала е за една разпадаща се империя. Смяташ ли, че сега е същото, че има някаква доза страх и параноя относно всичко, което сме постигнали, и колко тленно е то?
През 70-те нещата са били доста объркани, много хора са се опитвали да разберат какво се случва, така че в това отношение времето сега си прилича с преди години. Ако вземем музиката например, електрическата музика тепърва е изплувала. Сега е същото, мисля, че съществуват страхотни артисти и предстои да чуем невероятна музика в бъдеще, въпреки че времето е размирно.