Радан Кънев: Който размахва джендъри, е обикновен мошеник

Разговаряме с водача на листата на Демократична България за изборите за Европейски парламент Радан Кънев както за важни вътрешнополитически теми, така и за насрочените за 26 май евроизбори.

Акцентът на кампанията на Демократична България е, че сте алтернатива на ГЕРБ и на БСП. Очевидно българският гласоподавател има нужда от такава алтернатива, а в същото време социологическите проучвания сочат сравнително ниска подкрепа за вас. Защо мислите, че може би не достигате до масовия гласоподавател?

Преди всичко трябва да бъдем реалисти. Ние тръгваме от много тежки изборни загуби преди 2 години. Извънпарламентарна формация сме - ресурсът ни, включително медийният, е повече от скромен. Така че за нас целта на тези избори е именно една първа крачка - аз бих казал, изключително важна, но все пак първа крачка към изграждането на тази алтернатива. За 12 години в активната политика се научих да не очаквам чудеса, да не очаквам революции на едни дадени избори, да съм много търпелив, да градя и мисля. Разбира се не само аз, а всички ние да градим крачка по крачка това, което наистина е важно за стотици хиляди, да не кажа и милиони български избиратели.

Вашите конкуренти в борбата Ви за гласа на десницата, особено на градската - ДБГ и Петър Москов,  не участват в тези избори. Ако не вкарате евродепутат, това ще значи ли, че не сте успели да консолидирате десницата? Какво бихте направили след изборите?

Няма опасност да се случи, първо. Второ, не съм изобщо човекът, който седмица преди изборите, ще разсъждава какво ще стане, ако изборите са неуспешни. Ние се намираме на финалната права на много тежка изборна кампания. Тежка по много причини: веднъж, защото беше много кратка - половината кампания мина в национални празници, а втори път - защото ресурсът, който тези партии, които наричаме БКП-тата в България - ГЕРБ и БСП, е огромен. Вие виждате, че г-н Борисов не слиза от телевизионния екран нито за минута, виждате и какви пари изсипва БСП, че и други по-малки формации, имат неочаквано и, бих казал, неразбираемо скъпи кампании. В тази ситуация ние имаме броени дни точно за обединение за вота център-дясно, на това на демократичната общност, която не желае да управлява ГЕРБ, на хората, които искат да сменят това управление, но през ум не би им минало да пуснат червената бюлетина. Ние сме насочени към тях - ние, бих казал, си помагаме взаимно. И аз вярвам, че тези избиратели ще бъдат обединени на тези избори, което ще даде един сериозен резултат на Демократична България.

Съвсем друг въпрос е, че не става дума за някакви свръхочаквания, става дума за първа крачка. Очевидно втората крачка са местните избори тази есен и тогава в много общини на страната ще е нужно пълно обединение на център-дясното. И като политически партии, и като личности, и като граждански организации, безпартийни хора. Ето, вчера - идвам от Плевен - бях на събрание там. Ние имаме много ясен пример какво трябва да се случи. Демократичната общност може да бъде алтернатива и на ГЕРБ, и на БСП - нещо повече, може да побеждава и да изпрати ГЕРБ и БСП едновременно в опозиция и нещо още по-важно - може, за разлика от БСП и ГЕРБ, да управлява добре един голям град в България, а защо не и цялата страна.

Обаче има и доста критики от дясното пространство, че имате по-либерален характер отколкото биха искали те - отдалечили сте се от християндемократичните ценности, на които е основана партията. Смятате ли, че като цяло по-либералната политика има почва в България?

За мен това е част от пропагандата на ГЕРБ и на разединените патриоти. Много е характерно, че две формации, които са на власт - в момента, управляващи - с премиер и вицепремиер и с министри, насочват огромна част от пропагандата си не срещу БСП, не срещу ДПС, а конкретно срещу Демократична България. Защо? Защото именно това появяване на същинска демократична център дясна политическа алтернатива - то ги плаши. А те не се страхуват от БСП - те се захранват взаимно, ГЕРБ и БСП. Но разгръщат тази кампания срещу Демократична България, която аз нямам никакъв проблем да оборя, защото да се твърди, че днешните проблеми са някакъв либерално-консервативен конфликт - че това, което предстои да се решава в Европа или България, попада в либерално-консервативен конфликт, е супер житейски несериозно.

Големият въпрос дали Европа да върви към обединение или към разпад... Краен национализъм и едни идеи от 19 век, които ни връщат във времето на Първата световна война, които са политически абсурд. Независимо дали говорим за икономика, за световните търговски войни, които се водят в момента, за мигрантската заплаха, за заплахата, която режимите в Кремъл и в Анкара представляват в момента за Европа - всички тези решения, могат да бъдат единствено общи. И по този въпрос - хората, които ни обвиняват, че сме леви, са просто антиевропейци. Няма нищо различно между програмата на ЕНП от това, което ние предлагаме по тези теми.

А другата любима тема - много я обичам, с джендъра. Гледах един клип за джендъра от някой от разединените патриоти - ами, няма такова нещо в Европа. Семейната политика, наследствената политика, въпросите на пола са изцяло национален политически въпрос - въпросът е вътрешнозаконодателен, така трябва да бъде. Това е разумно, защото обществата са много различни по този въпрос. И който размахва джендъри на път за Европейския парламент, е обикновен мошеник. Между другото, случаят Щрахе в Австрия е много показателен - той показва нещо, което би трябвало отдавна да знаем, ако следим политиката, и то е, че всеки европейски краен националист рано или късно е разобличил себе си като обикновен политически мошеник, който злоупотребява с естествени страхове или емоции на хората.

Да, според вас това е чисто плод на пропаганда, но всъщност тази критика, която споменах по-рано, идва и от доста бивши гласоподаватели на ДСБ и на тази градска десница. 

Аз виждам партийни активисти, които са избрали друг политически път под слънцето - да вървят по лесния път на национализма. Защото той е лесен - там с лъжи, с обикновена евтина пропаганда можеш да злоупотребяваш с естествената любов на отечеството, към националната традиция, с естествените им страхове от това, което предстои на Европа, защото има тежки решения да се взимат. И национализмът е пътя на злоупотребата с тези чувства, само че той дава нулеви решения. Той много играе на мигрантската карта.

Според Вас това не е ли наложителна тема за обсъждане? 

Тя е наложителна тема и е много важно за всеки българин Дъблинският регламент да бъде отменен, да бъде заменен с регламент, който няма наказателен характер към граничните държави. Но какво направиха същите тези хора, които са във властта вече толкова години? Нищо, защото тяхната пропаганда няма решения. Няма решения, защото те са против единна Европа. А Европа може единствено по силата на единни решения да се пребори.

Другото е тази традиционна част на българския патриотизъм, на всеки патриотизъм - къде е любовта към природата в техните послания? Аз чувам само омраза. Не знам дали има друга държава, на която целият ѝ национален химн да е базиран на любовта към природата. За нас това, че оставяме природата на децата си, е част от родолюбието. Къде са им програмите за българското село? Защото нашите училища стоят затворени, нашите църкви стоят затворени. Бием се по гърди за християнски ценности, но всъщност в Европарламента и в българското правителство представляваме интересите на тези 2-3% от земеделците от България, които дори не живеят на село. Ние им знаем джиповете - те са много хубави, обаче селската църква е затворена. Съвсем друга земеделска политика изисква българският патриотизъм и това много ясно разкрива много от тези хора като лъжепатриоти.

Не смятате ли, че има известни идеологически разминавания между партиите в коалицията и как бихте ги преодолели, ако трябва да гласувате по спорни въпроси в Европарламента?

Много дребни въпроси. Истината е, че основата на европейското, а и на българското център-дясно, винаги е била комбинация от един по-скоро икономически десен либерализъм и от един умерен консерватизъм. Това е, което очаква широкият кръг избиратели в центъра и десницата: свободата, особено личната свобода - медийната свобода, индивидуалните права - подчертавам, никой от нас не защитава колективни права - това е вече радикално лява теза, която няма да срещнете в Демократична България.

Пазарната икономика, свободата на бизнеса от държавен ред, малката, но ефективна държавна администрация - всичко това са теми, които ни обединяват, които не ни разделят, които ни позиционират много ясно там, където бяха мечтите ни през 89-та година - на тези, които помним 89-та година. Това са битките, които още не са спечелени - защитата на българската природа - опозицията в България се роди от защитата на Русе, от съпротивата срещу АЕЦ Белене, от защитата на Рила, от водосборни проекти. Първото голямо опозиционно събитие, седмица преди да падне диктаторът Живков, беше с екологичен характер. В българския консерватизъм винаги е имало подчертан екологичен момент, така че аз бих казал, че идеологическите ни различия са дребни и по-скоро градивни. Ако искаш да печелиш, ако искаш да управляваш, ако искаш да създаваш мнозинства, то неизбежно при теб има хора с ненапълно еднакви възгледи. Играли сме го това с еднаквите възгледи, максимумът е 3% с перфектна кампания. Това не е работещо. Ако германските християндемократи се целеха в идеологическа еднородност - те щяха да са една малка партия, или по-скоро няколко малки партии.

Колко малки са тези различия, при положение, че членове на Зелено движение изявиха подкрепа за пакета Макрон, който, според мен, Вие бихте били против. В същото време те може би биха подкрепили идея като тази на Сергей Станишев, който предложи няколко милиарден фонд за преминаване към зелена енергия. 

Нека започнем с пакета Макрон, защото аз обиколих вече на практика два пъти страната в момента, в който бях номиниран за водач на листата, и в самата кампания. И много усилено разговарях с представители, основно на малкия бизнес в различни български градове по този въпрос. Изобщо не е толкова еднозначно настроението, както политици, свързани с мега транспортни фирми, го представят. Това е много двупластов въпрос. И аз веднага давам пример: има един основен елемент от пакет Мобилност, който е неприемлив за България, и това е задължението камионите и шофьорите периодично да се връщат в държавата си, дори това да значи празен курс. Това противоречи на основите правила на конкуренцията, на философията на единния пазар. Всички други норми, които се предвиждат, са в интерес на българските шофьори - бих казал, са в интерес и на българския малък транспортен бизнес, в противовес с мега бизнеса.

И веднага давам пример: защо никой не предложи в толкова години, в които се обсъжда пакет Мобилност, никой не предложи България да вдигне рязко осигурителния праг на шофьорите в международния транспорт? Национален интерес ли е да се осигуряват на 600 или на 700 лева, национален интерес ли е да се пенсионират на под 300 лева пенсия? Знаят ли голяма част от тези хора изобщо в какъв капан са хванати? Това ли защитаваме ние? По същество една измама на гърба на шофьорите на техните страни? Така че не - и тук няма да намерите особена разлика. Тук проблемът е много прост - голяма част от представителите на ГЕРБ, на БСП и на разединените ни патриоти просто са свързани финансово с най-едрия транспортен бизнес, който пък е в ръцете на ДПС в България традиционно. Тук има много различни гледни точки и няма да намерите в рамките на Демократична България разлика.

По отношение на климатичните политики, разлики може да има, това е безспорно. Но искам да подчертая, че нашата програма - нашите представители в листата на Зелено движение излизат със съвсем други приоритети на тези европейски избори. Това са приоритетите, свързани със земеделското стопанство, с дребното фермерство, със семейното фермерство, с оцеляването, или по-скоро възраждането, защото то за оцеляване е трудно да се говори на българското село, като място, в което действително живеят хора и семейства, а не просто се оре земя. За достъпа на българските граждани до чиста и здравословна земеделска продукция, който е възможен, но се възпрепятства от властта в момента - това са теми, по които не само всички в Демократична България - но, вярвам, всички български граждани са напълно единни.

Все пак идеологическите различия много си проличаха от факта, че Вие сте част от ЕНП, а вторият в листата Стефан Тафров се обяви категорично против това, спомена за членство в АЛДЕ. Това не е ли голямо разминаване?

Първо, Стефан изобщо не се е обявил категорично срещу ЕНП. Участвахме в десетки срещи с него по страната, многократно отговаряхме на тези въпроси. Членството на наши представители в европейска политическа група ще бъде политическо решение на коалицията. То ще покаже единственото и здравостта на коалицията. Самият г-н Тафров многократно каза, че неговите убеждения - и това е безспорен факт, който може да се провери - са убежденията на ЕНП. Те са програмата на ЕНП. Неговата лична история до голяма степен обяснява това нещо - той е човекът, който има много ясни десни и семейни, лични политически корени. Класически СДС-ар по кариера. Той е част от политическото ни семейство, а проблемът Орбан го имаме всички. Нещо повече - проблемът Борисов го имаме всички. Ние не си затваряме очите.

А що се отнася до Орбан - аз мисля, че неговата раздяла настъпи в рамките на тази кампания. Той няма да бъде част от групата на ЕНП в този Европарламент. А що се отнася до Борисов - той ще стои, докато не получи алтернатива. Тук е един много важен момент отново. Ние видяхме двете лица на ЕНП миналата седмица - едното лице на ЕНП, Себастиан Курц, който като видя, че неговите псевдопатриотични партньори в правителството са обикновени крадци, първо ги изхвърли от кабинета и второ, свика избори. Дори не опита да изгражда някакви други мнозинства. Каза: "Аз направих грешка, че ги взех тези хора в правителството, аз съм излъгал, аз трябва да пробвам отново доверието на своите съграждани на избори". И другото лице на ЕНП е Борисов, който каза: "Това не е мой проблем, това, че крадат коалиционните ни партньори, това, че техният ключов представител е в ареста за търговия с паспорти, че върху тях тегне обвинение, че тази търговия с паспорти е партийна политика и партийно финансиране - не ме интересува, това не е мой проблем".

Но лицето на ЕНП, което представлява Курц, е огромно мнозинство в ЕНП. И, вярвайте ми, аз ще бъда част от това мнозинство. Докато такива балкански хайдуци, каквито се опитват да се правят на десни, като Никола Груeвски например в Македония - те са голямо малцинство. Знаете ли, на конгреса на ЕНП като ги видиш кой ходи с охрана и кой ходи без, и веднага разбираш, че тези без охрана сме повече.

И все пак е странно, че Стефан Тафров изповядва ценностите на ЕНП, пък говореше за членство в АЛДЕ...

Много остро реагираме всички срещу АЛДЕ. 

По-скоро говорим, че е бил готов да се асоциира с тях по идеологическо линии, иначе е ясен проблемът с ДПС...

Очертава се г-н Пеевски да бъде евродепутат от АЛДЕ, това е много голямо петно върху европейския либерализъм, което прави невъзможно коментирането на АЛДЕ в България. Бих казал, за съжаление, защото на европейско ниво те са една от градивните проевропейски партии.

В едно интервю споменавате, че ще се радвате да сте част от една променяща се ЕНП. Какво бихте искали да се промени в партията и в политиките ѝ към момента?

Аз не само ще се радвам, аз ще работя активно за една променяща се ЕНП. Първо, тази политическа всеядност, тази търпимост към корупцията е много голяма опасност за всички европейски партии - но мен, като член на ЕНП, ме вълнува моето политическо семейство. Защото това показва, че много хора в Западна Европа и в ЕНП гледат на Източна Европа като на периферен придатък, където може, просто защото ти носят гласове, да отглеждаш корумпирани режими. Но това ще рефлектира върху доверието в самия център на Европа и ще трябва да се промени.

Естествено, бих искал да видя ЕНП по-ясно позиционирана по отношение на Европейския проект. С по-малко общи думи, с по-ясни и категорични политики за единна Европа, които включват на първо място по-голяма роля на Европейския парламент. Постепенното превръщане на Европейския парламент в истински законодателен орган, защото по много поводи, например, изборът за европейски главен прокурор - видяхме, че Европейският парламент като представител на гражданите, а не на партиите и администрациите, има значително по-активна политика за защита на обществения интерес, отколкото националните правителства.

И тук искам да отхвърля един шаблон, който много замърсява българското политическо пространство - не, евродепутатите не са бюрократи. Аз не се кандидатирам за бюрократ - бюрократ е човек, който е назначен; представител в ЕП е обратното - човек, който е избран от живи хора, при това - почти навсякъде с преференция, т.е. той не може и без преференции да стане такъв. Това е политик. Бюрократите се излъчват от националните правителства. Те са продукт на нашата собствени бюрокрации и администрации и твърде често те са спирачка пред обединението на Европа. Това трябва да ни е ясно. 

Досега не сте изразявали мнение по теми, които набират скорост в Европейския парламент, като например тези за общоевропейска минимална заплата и данъчна хармонизация. Какво е мнението Ви по тези въпроси?

Имаме много ясна позиция, партийна позиция: друг пример, че ние идеологически сме изчистили противоречията и сме стигнали до много ясни позиции. Ние сме противници на европейска данъчна хармонизация - не приемаме минимален европейски размер на данъка, смятаме, че това ще намали на този етап от развитието и на България, и на Европа като цяло, нашата конкурентоспособност. България е привлекателна с ниска данъци, отблъскваща е с корупцията си. Ние трябва да запазим ниските данъци и  да се отървем от корупцията.

По същия начин, идеите за европейска минимална заплата са по-скоро в сферата на популизма в момента. Но дали това, което се предлага от Тимерманс, аз видях формулата му - то няма да доведе до промяна на българската заплата? На масата е неговото предложение, което означава да си остане същата минимална заплата, но дава възможност на БСП да си лъжат избирателите, че Европа ще им вдигне минималната заплата. Ами не - няма. Няма как тези въпроси да се решат на общоевропейско ниво, защото за съжаление разликите са огромни. И тези разлики трябва да бъдат преодолени по два начина - единият начин е с разумно използване на европейските фондове, а не кражба, като не просто да се изкорени корупцията. Това е много важно, но отделно трябва да се излезе от манталитета на усвояването и да започнем да говорим за инвестиране - да се спре партийната свръхцентрализация и да видим добри примери на държави, които са преодолели тежки регионални дисбаланси.

Аз идвам от голяма обиколка в Северна България и видимо е с просто око, че тя продължава да изостава. Не само не настига, но ножицата се отваря. Нали европейските пари са за това - веднъж за преодоляване на регионалните неравенства вътре в нашето общество и втори път за намаляване на неравенството, на дисбаланса между нас и средното в Европа като цяло. И като не си постигнат европейските пари тази цел, ние трябва да помислим какво е сбъркано. И аз веднага мога да кажа - сбъркано е планирането в България. Няма никакви страховити евробюрократи, които да ни пречат в това отношение. Италия има 21 регионални оперативни програми. И с тяхна помощ бавно, трудно, но все пак преодолява дисбаланса между Севера и Юга. Най-вече задържа хората в Юга, постига този ефект на възраждане на селските райони, на повсеместен туризъм. Южна Италия вече няма район, който да не е свръхтуристически - постоянно се посещава от чужденци, постоянно се харчат пари. Това задържа семействата в техните градове и села. Има го добрия пример, но не се използва.

И другото - за да говорим за догонване и като доходи, и като изобщо качество на живот, защото хората не бягат само заради заплатите. Хората заминават на Запад заради отношението на администрацията, заради чистотата в градовете, заради чистотата на въздуха, заради качеството на образованието, преди всичко заради достъпността и качеството на здравеопазването. Всичко това е качество на живот, доходите са един, може би най-важният, но един от елементите, защото човек като се разболее тежко, колкото и по-високи да са му доходите, ако няма добра здравна система, те не помагат нищо. Ако няма солидарна здравна система, никога не можеш да си платиш лечението. Не е въпросът дали ще ти се увеличи два пъти заплатата.

България трябва да се интегрира адекватно в това, което наричаме първата скорост на ЕС. Много приказваме за Европа на две скорости, браним се от това Европа да се раздели на две скорости, но двете скорости са житейски факт. Те не са някакво решение на Европейския парламент, или на Съвета, или на Комисията. Те са, че едните страни са в Шенген и Еврозоната, а други не са. А ние трябва да предприемем и нашите вътрешни мерки и нашите дипломатически офанзиви, за да влезем в тези два формата. Ние не сме пълноценна част от единния пазар - нашият бизнес далеч не използва всички възможности на единния пазар за забогатяване на собствените ни граждани и докато не паднат шенгенските бариери, докато не падне валутната бариера, това ще продължава да е така.

Ами енергийният съюз? Ами общите отбранителни проекти? Нашият военно-промишлен комплекс в момента преживя едно кратко възраждане, илюзорно, 90% заради Сирийската гражданска война с продажба на съветска техника от 70-те години. Това ли е бъдещето? Искрено се надяваме, че няма да има такива конфликти скоро и наблизо. Бъдещето на българския военно-промишлен комплекс е като част от общата отбранителна икономика на Европа. Ние не сме предложили нито един проект, нито един проект по общите отбранителни политики. А други държави, източноевропейски, са предложили десетки и вече развиват бизнес в тази рамка. Но ние се крием. Това всичко е ясно защо е - то е заради зависимостите и инфилтрациите на руски и турски служби в българската политика.

А бихте ли подкрепили идеята за общоевропейска армия? Как мислите, че това би се отразило на отношенията ни с Америка, която вече недоволства и изрази позиция наскоро, че има застъпване и припокриване между НАТО и тези планове?

Общи европейски отбранителни сили е една добра идея. Но тя не може да се осъществи в близките години, за нея трябва да се работи. Трябва обаче да си даваме сметка какви функции биха имали такива сили. Аз бих казал, че функции по гранична охрана, по овладяване на микро конфликти по периферията на Европейския съюз може да има и може да бъде изключително полезна в това отношение. Но на този етап да си мислим, че европейската отбрана може да бъде достатъчна гаранция срещу пряка външна инвазия е несериозно.

Трябва да си даваме сметка, че гаранция срещу същинска агресия, срещу същински военни действия е НАТО. Съответно, както и да се развива общата европейска отбрана, на която съм голям привърженик, то трябва да е ясно, че тя трябва да е съгласувана и дори елемент от общата отбрана на НАТО. Като деликатно включва участието на държави, които са неутрални, защото има няколко неутрални европейски държави, така че те не могат да бъдат част от НАТО. Борисов веднъж каза: "Общата европейска отбрана ще е част от НАТО". Не е толкова просто. Светът по принцип не е толкова прост колкото той си го представя, но това е друг въпрос.

В заключение може би да кажете за вашите гласоподаватели, защо трябва да гласуват доверие точно на Вас и Демократична България?

Защото има алтернатива. Защото е ясно, че не можем да търпим повече обединението на ГЕРБ, ДПС и фалшивите патриоти. Аз виждам тази крайна нетърпимост в хората докато обикалям страната, в София пък е особено видима. Ясно е, че БСП не е решение. За да излезем от този порочен кръг, за да не стоим пред невъзможен избор, да се разкъсваме между злини, сред които няма по-малка, а са еднакви, трябва да дадем силно начало на трети път, на нов път, на алтернатива и на ГЕРБ, и на БСП. Както казах, ясно е, че не играем за първото място. Само че като тръгнеш да изкачваш един планински връх, знаеш, че няма да си горе за час. Знаеш, че няма да си горе за 5 минути. А има дори тоя първия половин час, дето ти се струва, че ще умреш всеки момент, особено такива пушачи като мен, в които казваш: края аз никога не мога да стигна. После обаче ти се отварят гърдите, идват ти силите, качва ти се адреналинът и изведнъж забравяш, че раницата ти е на гърба.

Ние трябва да минем през този много тежък етап, в който се намираме - той минава през представителство там, където ни е мястото. И като казвам "ни е мястото" - не моето, не на Стефан, а на нашите избиратели. Хората, които са зад нас в момента, те задължително трябва да бъдат представени в Европейския парламент. Това може да стане само от Демократична България - само ние споделяме техния възглед за единна Европа. Така че номер 13 едновременно означава представителство сега в Европа и означава начало на пътя към същински реформи, през властта. Пътят към победа може да не е къс, но ако не тръгнеш, е вечен. 

Евроизбори 2019