"Путин е като хищник, готов да ни изяде при първа възможност"

Александър Вондра, една от най-ярките фигури в дисидентския живот на Чехия, дойде в България по покана на Софийския дискусионен форум и участва в дискусията на тема "Наследство на тоталитаризма. Влияние на системата в чувствителните сектори на обществения живот”.

Вондра е изпълнявал длъжностите на зам.-министър на външните работи на Чехия, външен министър, вицепремиер по европейските въпроси и министър на отбраната.

В интервю за OFFNews след дискусията в Софийския университет чехът, оттеглил се от политическата сцена през 2012 година, описа Владимир Путин метафорично като „хищник“ и заяви, че Русия се опитва да построи отново империя.

Ето какво още каза Александър Вондра:

Доколко заплахата, която идва от Кремъл, е реална за България и Чехия? Хората трябва ли да се страхуват от нещо?

Мисля, че има сериозни причини за притеснение. Просто защото сред българите, както и сред множество чехи все още има позитивно мислене за Русия. В чешкото обещество, в миналото, имаше хора, които се опитаха да балансират Германия с Русия и Изтока. Разбира се, тези чехи получиха уроците си след 1948 г. с настъпването на комунизма. Така те се освободиха от илюзиите си.

В България, следвайки пътя на логиката, Русия играе сериозна роля в историята ви, подпомагайки освобождението на страната от Османско владичество. Вероятно в България и респективно в Чехия, на Русия не се гледа толкова негативно, колкото например в Полша, Естония, Латвия или Литва.

Разбира се, руснаците знаят това и навлизат по интелигентен начин, служейки си с пропаганда. Много са активни и в интернет. Не мисля, че никой не трябва да има каквито и да е било илюзии за Путин. Русия набира скорост, опитва се да построи отново империя. Вече няма нищо общо с комунизма, а по-скоро конструиране на класически авторитарен режим.

Не си правите илюзии - за тези, които например вярват, че Владимир Путин осигурява защитата ни от декадентския Запад. Не трябва да искаме помощ от Путин, защото той не желае да ни помогне, тук става въпрос за сила. Той е като хищник, който ще ни изяде, когато получи възможност. Не трябва да му я даваме.

Кои са сферите в обществото, в които комунизмът е жив и днес?

Трудно е да се оттървеш от комунизма. Той е още в корените на институциите, на полицията, министерствата, различни организации. Не е въпрос на дни, месеца или на няколко години. В сфери като образование, правосъдие, ако има две генерации от учители, съдии, адвокати, израснали по времето на тоталитаризма, е трудно след това да промениш начина на мислене. Трудно да обучиш нови хора. Изисква време. Нуждаем се от две нови генерации, родени по времето на свобода. Имаме една, трябва ни още една.

Защо днес в Чехия Комунистическата партия на Бохемия и Моравия има немалко политическо влияние?

Това е много добър въпрос. Често ми го задават и в родината ми. Истината е, че в Чехия все още има комунисти. Въпросът е защо партия като тази получава шанс да бъде в парламента. И в другите държави има такива партии. Те са подобни на предшествениците си, но със сменени имена, но ние поне знаем кои са те. Никой не иска да влиза в коалиция с тази чешка партия, т.е. те са някакси в парламента, но изолирани. Не е хубаво, защото те ограничават свободата за действия в парламента. Те са постоянна опозиция. Странно е. Може би ни трябват още няколко години. Със сигурност този факт не е нещо, с което се гордеем.

Напоследък в България често се говори за румънския опит за борбата с корупцията във висшите етажи на властта. Кажете ни обаче какъв е чешкият опит за борба с корупцията?

Вижте, корупцията в Европа расте от Север на Юг и от Запад към Изток. Чехите сме някъде в средата. Вярвам, че нивото на корупция в нашето общество е еднакво с това в Австрия. Проблемът беше, че в миналото, когато израствахме, икономиката беше в перфектно състояние, никой не обръщаше толкова внимание на корупцията. Беше игнорирана като проблем. Когато имаш проблем и той бива игнориран от обществото, той се разпространява като болест.

В един момент, когато икономическата криза настъпи за две години корупцията стана тема номер едно. Ние преминахме от една крайност към друга. Първата крайност - хората игнорираха същинския проблем корупция, а сега втората крайност - сякаш го виждат навсякъде. Истината е някъде по средата, както винаги. Най-голямата интензивност на дебата относно корупция сякаш вече отмина. Някои хора бяха правилно изпратени в затвора. Решението е: когато имаш такъв проблем, трябва да го разрешаваш – легално. Не трябва да го игнорираш, не трябва да тръгваш по пътя на френската революция, а по-скоро по пътя на американската.

Всъщност наследихме ли нещо хубаво от комунизма, което е полезно за обществата ни днес?

Не съм комунист, така че няма... вижте това е нашият опит, каквото и да означава. Сега оценяваме свободата. Бих искал да вярвам, че сме по-имунизирани срещу риска от загуба на свободата отново. Не знам, може и да греша. Това, което не харесвам в Запада, е разпространението на тези вярвания, например, че не можем да пушим навсякъде, защото е нездравословно. Може би трябва да се даде шанс на хората да решат какво е добро за тях и какво не е добро за тях. Има тенденция на Запад срещу социализма, не комунизма, а социализма. Мисля, че трябва да внимаваме относно това. И нека се надяваме, че хората, живяли по времето на комунизма, практически имат опит и знаят какво означава да загубиш свободата. Те трябва да са готови да я пазят.