Преопаковаме джаза, за да го поднесем на открито - Петър Димитров от A to JazZ пред OFFNews

Да започнем с това – фестивалът A to JazZ ще се проведе в София за 12 път. Неусетно сякаш това, което започна ти през 2011 година се превърна в един от символите на съвременна София. За това искам да те върна в началото – как ти хрумна идеята и фактът, че си възпитаник на Музикалното училище и си гледал Докторска градинка от прозореца ли ти даде идея за първата сцена на фестивала?

Това бяха много романтични времена и с много вдъхновения направихме първия A to JazZ в Докторската градинка. Идеята ми беше да „преопаковаме“ джаза, да го поднесем на открито, в центъра, и именно в един от най-аристократичните райони на София. Красотата и романтиката на градината посрещнаха фестивала и наистина се получи магия, а връзката между музикалното и фестивала наистина съществува. На сцената ни свириха всички пораснали ученици от училището – Мишо Йосифов, Ангел Заберски, Вили Стоянов, Пепи Славов, легендата Емануил Манолов – Бадема (светла му памет, напусна ни по-рано тази година) и много други. Докторската градина беше мястото, където всички ние имахме първите си трепети – музиката, първата целувка, пушкома…

Иначе идеята за самия фестивал се появи именно от идеята да представим джаз музиката по нов, по-привлекателен начин с цел да привлечем младите хора към този жанр и неговите производни. И мисля, че постигнахме целта си и дори отидохме отвъд нея. Привлякохме публика, професионалисти, артисти и голям интерес от чужбина, A to JazZ е в ефира на Mezzo – най-голямата телевизия за класическа и джаз музика в света, правим първия международен шоукейс за уърлд у нас. А най-доброто тепърва предстои.

Не ти ли прави впечатление, че именно софийското музикално училище е генератор на едни от най-добрите джаз музиканти у нас. Ето, например твоята генерация – доктор Михаил Йосифов (колко ми е странно да наричам Мишо така), Велислав Стоянов в момента са едни от големите генератори на джаз музиката и вече са учители на младите джазмени.

Така де, затова и започнахме с тях – и фестивала, и интервюто. Те също имат учители, такъв е животът – никой не се ражда научен. Аз съм по-малък от тях, още не съм доктор и нямам ученици.

Самият ти си тромпетист. Не се ли изкушаваш по време на някой сешън да вземеш тромпета и да изцепиш нещо в 3 октава?

Изкушавам се и миналата година го направих на джемовете ни в „Топлоцентрала“. Беше много смешно, защото едно много младо момче, вероятно от Консерваторията, като слезе от сцената на джем сешъна, аз му поисках тромпета и той реагира доста дръпнато. Оказа се, че нито ме познава, нито ме разпознава, нито дори има представа, че мога да свиря и в този момент Тромбоби се появи и му обясни, че съм тромпетист и съм организатор на фестивала. Та взех аз тромпета, изсвирих му до на четвърта и веднага станахме приятели.

Да се върнем на фестивала- какво си спомняш от първото издание? 2011 година беше славна година, даже аз бях кандидат за вицепрезидент по това време, хахаха. Та помниш ли как се случи всичко – финансирането, организацията. Началото винаги е не просто трудно, а инфарктно.

Няма да забравя как събрахме всички кофи за боклук в квартала, за да ги напълним с отпадъците от публиката – въобще не бяхме помислили за това. И заедно с Волен, Тромбоби, Денис и още други тогава ученици в музикалното – всичките днес утвърдени музиканти, събирахме всякакви боклуци от Докторската, за да я изчистим след събитието. И не само, че помня как се е случило, но и никога няма да го забравя, защото това са най-ценните уроци.

И не си прав – в началото беше най-лесно. Сега всяка следваща година, всяко следващо издание е по-трудно от предишното. Непрекъснато тичаме след фестивала, той е толкова голям, непредсказуем, със свой нрав, свободен, магичен и красив. Както си мислим, че всичко е както преди – няма сравнение година с година, предизвикателствата са навсякъде и винаги различни. Като с децата – малки деца, малки проблеми, казваше баба ми.

Сега отговорността е огромна, желанията ни да сме лидери и пионери в градската фестивална култура, да надграждаме с нови проекти ни водят към качествено нови отговорности и предизвикателства. Едно от тях е скоро да сме фестивал в нулев отпадък и затова въведохме разделното събиране на отпадъците от тази година и фестивални чаши за многократна употреба срещу депозит, с което искаме поетапно да премахнем еднократната пластмаса от A to JazZ.

Правим съвсем нов модул на фестивала – международния шоукейс за уърлд музика, заедно с 14 партньори от Европа, за да превърнем София в разпространител на ново съдържание, вместо да сме само вносители на такова и по този начин да имаме реален културен обмен с други фестивали в Европа. Имаме и още много други инициативи, като музикалната ни конференция A to JazZ Talks, на която сме засегнали темите за кариерно развитие и конкурентоспособност на младите музиканти по пътя им към международната сцена, както и тази за намаляване на отпечатъка на културните събития и фестивалите с панела „Екология на музикалните фестивали“.

След това последваха още много издания. Имаш ли статистика колко изпълнители и банди минаха през твоя фестивал?

За изминалите 11 издания сме представили над 150 артисти, като винаги се придържаме към идеята да каним музиканти, които до момента не са присъствали на българската сцена, с две малки изключения – Кърт Елинг, който гостува в проекта на Бранфорд Марсалис през 2016-та г. и Джон Маклафлин, който през 2022-ра г. направи първия си концерт у нас след 26 годишна пауза…

Тази година очакваме нови имена, които само след година, максимум две ще са на върха – Лакийша Бенджамин, която е изгряваща суперзвезда и се подписвам, че догодина ще вземе поне едно „Грами“, както и италианският китарист Матео Манкусо, който ще покори света съвсем скоро. Билал пък е абсолютна легенда в неосоул музиката, както и Джудит Хил. Имаме страхотна програма и тази година – вече четири дни, започваме в четвъртък със шоукейс програмата. Тоест, само тази година ще имаме 30 концерта!

A to Jazz е феномен, по мое мнение, защото успява не просто да е един джаз фестивал в София, а да възпитава и генерира публики. Знам доста хора, които не са фенове на джаза, но именно покрай този фестивал се докоснаха до джаз музиката. Ти имаш ли подобни наблюдения?

Точно това имах предвид в началото на разговора ни като употребих израза да „преопаковаме“ джаза. Той хич не беше популярен преди 10-12 години. Младите хора и масовата публика като че ли се плашеха от тази дума, но ние настоявахме, че джазът е празник на музиката, на импровизацията и че на нея може дори да се танцува. И ето, че проработи. Ние инвестираме много в привличането на нови публики и на млади хора, на които да им е приятно и „модерно“ да са на събитие с, както се казва, висока художествена стойност. Джазът е именно такова изкуство, а и ние не правим компромис с нищо, за съдържанието да не говорим. Важно е как представяш един продукт, а опаковката на A to JazZ е доста привлекателна за младите градски хора.

Така, освен че възпитаваме публиката в музика, вярвам, че възпитаваме и градска фестивална култура у тях. Както самата ни публика казва „Все едно не сме в България“… Всъщност едно тъжно твърдение, но това е друга тема.

Децата са най-големият ни капитал, затова правим и детските образователни програми A to JazZ KIDS. Днес посрещаме тези 20-годишни хора, които в началото на фестивала бяха на 9 и майките им ги водеха на детските ни концерти, и ето ги днес вече в публиката, в клубовете, в концертните зали. Днес ще посрещнем новите 7-8 годишни деца, които след още 12 години ще са новата пълноценна публика на джаз сцената у нас.

Да не пропускаме най-важното – в София има поне 5-6 нови пространства за джаз музика, създадени от 2017-та г. насам. Значи има публика за тях. Нови и нови джаз фестивали никнат като гъби във всевъзможни точки на страната – значи има публика за тях, модерно им е и искат и те да имат такова събитие. Резултатите са видни и с просто око – има публика.

Как протича организацията на подобно събитие? Хората сигурно не знаят, че това е тежък умствен и физически труд, който започва месеци преди началото и не спира с края на фестивала.

Мога да ви кажа за A to JazZ 2024-та г., за да ви е прясно. Той ще бъде на 4-7 юли и ще започнем конкретна работа по него на 12-ти юли тази година, около 14:00 ч. в нашия офис, със среща на основния екип (15 души), с които ще направим разбор и анализ на случилото се и един човек ще протоколира срещата. На база този протокол изготвяме лист с препоръки за следващата година – къде какво сме сбъркали и какво можем да подобрим. В края на септември почваме същинския букинг, заедно с партньорите ни от балканската мрежа от фестивали, която ние инициирахме и създадохме заедно с Истанбул джаз фестивал, JazzX в Тимишоара, атинския джаз фестивал и един голям чешки фестивал. За да си окрупним пазара и да играем с големите като с големи, и да имаме топ имена в София на поносими цени. Паралелно с това цялата есен е планиране, договаряне на рекламодатели, организиране на шоукейс покана за участие в селекция (тази година получихме 162 заявки от 28 страни, догодина ще са 300), селекция и международно жури, а това е огромен обем от работа и т.н. И ето, че стана март, а неусетно и юли. A to JazZ не спира нито за миг, не е спирал от 12 години.

Сменихте Докторска градинка с Южен парк 2. Кога се случи това и кое го наложи?

Ех, това е част от голямото израстване както на фестивала, така и на Столична община по отношение на културните събития на открито. Докторската ни отесня много бързо - само за 2 издания, и искаха да ни преместят на Паметника на съветската армия (само си го представи). Междувременно през януари 2013-та г. аз бях открил непознатия за мнозина тогава Южен парк 2 и се влюбих в него умопомрачително, просто виждах A to JazZ там, но знаех, че никога няма да ни разрешат да го проведем там, за да не газим тревата…

Тогава Елен Герджиков беше председател на СОС – невероятен почитател на джаза и класическата музика и той се застъпи за идеята, а г-жа Йорданка Фандъкова повярва в моите клетви, че ще пазим парка като очите си, и че това ще е едно от най-знаковите културни събития на София. Аз си спазвам обещанието и до днес и ще го спазвам, докато съм жив, защото обичам всяка една тревичка в този парк! И съм изключително благодарен на кмета за това доверие, което оправдаваме всеки път.

A to JazZ наистина се превърна в това, в което вярвахме, той е една от емблемите на културния живот на столицата и е абсолютно равностоен на големите джаз фестивали в Европа, с голям международен отзвук. И с над 50 000 души публика, на фона на тези верни и до днес 1500, с които започнахме.

Разкажи нещо за тазгодишната програма. Какви са изненадите, кое е задължително да не пропускаме и кое – желателно?

На A to JazZ няма желателни неща, защото това е фестивал, който трябва да се преживее от начало до край. Не можеш да отидеш просто за един концерт, това е едно от най-социалните събития в България, на което можеш да видиш поне 70% от приятелите си. Програмата е може би най-силната до момента, с великолепни артисти и много нова музика. Освен това съпътстващата ни програма – детските събития, професионалната ни конференция A to JazZ Talks, култовите ни джемсешъни, с които посрещаме изгрева, изложбите ни и шоукейсите… какво да пропуснеш от това?

Какви други интересни съпътстващи неща ще има тази година? Разбирам, че ще има шоукейс модул, който ще се случи на 6 юли на основната сцена и на нощната сцена в Топлоцентрала.

Шоукейсите са ново явление за България – през септември миналата година направихме първия такъв у нас по време на Европейската джаз конференция, а днес този за уърлд музика на A to JazZ. Шоукейсите са презентационни концерти, на които музикантите свирят пред професионални букъри, програматори и куратори на фестивали, музикални журналисти и т.н., като целта е да се представят и да бъдат ангажирани за участие най-вече във фестивали.

Това е основна част от кариерното развитие на всеки един музикант и проект, ведно с контактите, които осъществяват по време на събитието. Ние решихме, че това е още една стъпка към излизането на България от сянката на културна провинция на Европа, която развитата индустрия и пазари често заобикаля поради ред причини, и да я сложим на картата вече като разпространител на ново съдържание.

Привличаме 40 ключови делегати от големи фестивали, събития и организации (Sziget, Womex, MetalDays, Tallin Music Week, MMVV и много други), които вече дават съвсем различен статус на София – ние сме развиващ се пазар и той вече е интересен за купувачите. Вярвам, че ако всичко мине успешно, догодина ще имаме два пъти повече артисти и два пъти повече делегати. Истината е, че България е много перспективна, защото е нова, непозната територия за развитие. Ако се държим като големи и окрупним пазара си с балканските страни ще се развием много по-бързо и успешно.

Работиш заедно с Общината в София – фестивалът A to Jazz е част от културния календар на столицата. Имаш ли някакви критики към Столична община, но бъди честен? Например – не е ли добре в дните, в които има концертни прояви до късно, да има и специален, хайде да не е денонощен, но поне по-късен транспорт?

Както и по-горе споменах, усилията ни Столична община да ни повярва, че сме устремени към висок професионализъм и големи международни успехи бяха много големи. В България трудно си вярваме, защото всеки говори каквото си иска, всеки се надува и накрая резултатите не са такива, каквито са ни обещали. Говорихме, писахме, обещавахме, че ще изградим собствен икономически модел, който да ни развива успешно – направихме го, както оправдахме доверието за парка. Сега трябва заедно с институциите да променим и подобрим няколко неща – наредба за културните мероприятия, която липсва със своя категоризация, правила и приоритети за развитие на културния живот, извън „акционните събития и обекти“, каквито са павилионите за сладолед, например. А общината има чудесна стратегия за развитие на културата си, но тези наредби не са пригодени за пълното й разгръщане с ясни правила и дефиниции, за да могат самите институции да работят спокойно заедно с културните оператори, без да се правят компромиси.

Сцената на A to Jazz ще бъде ли отворена и за други стилове, които гравитират около джаза - фюжън, латино, етно?

Да, разбира се. Тя винаги е била отворена, затова и фестивалът се казва A to JazZ – преведено „От А до Джаз“. Уърлд музиката е на фокус, заедно с джаза тази година. Така разширяваме значително жанровото си разнообразие, като си наясно, че уърлд не е „етно“, а музика (рок, поп, джаз, електронна и т.н.), в която се съдържат елементи на някаква традиционна музика и евентуално е изпълнена на оригиналния език на тези елементи. Ще имаме дори рок, фюжън, афро и много други. Можеш да видиш програмата в сайта ни, много е пъстра.

Оттук нататък накъде – предстои ли надграждане на фестивала и мислиш ли вече за A to Jazz 2024?

Както ти споделих преди малко – да, вече знаем датите, имаме стратегия, която разбира се може да се промени на база това, което ще се случи само след две седмици и искаме да надграждаме по отношение качеството на преживяване, зелени инициативи и иновации, с които да дадем още по-добър продукт на публиката. Тя заслужава най-доброто, защото наистина е най-добрата публика – всеки хедлайнер го казва и иска да се върне заради нея. A to JazZ е магия, който се е докоснал до нея, очаква следващото лято с нетърпение, някои хора дори си правят отпуските, съобразявайте датите на фестивала. София е джаз!