Племенницата на Стефан Данаилов: Толкова ли страшен, намръщен и груб беше Ламбо? (интервю)

Паметник на Стефан Данаилов. Хубава идея, но дали и реализацията ѝ е толкова сполучлива? Преди дни племенницата му, режисьорката Росица Обрешкова - която дълги години му беше асистент в НАТФИЗ и се грижеше за "Мастъра", както го наричаха с обич студентите му, до последния му дъх - написа в мрежата:

"Толкова ли страшен, намръщен и груб беше Стефан Данаилов? Или искате да има “страшни очи”? Та това лице все още е способно да влюбва от екрана, все още вълнува в чернобели блянове. Лице без възраст, лице с историята на няколко поколения. А градината на Ламбо искахме да направим такава, в която той би приседнал, би запалил цигара. Защото, ако не знаете, той обожаваше цветя!"

Тя е видяла идейния проект по телевизията.

В края на годината се навършват 5 години откакто ни напусна любимият актьор на не едно поколение Стефан Данаилов. В този момент негови близки подемат инициатива да бъде направен паметник на Ламбо в София, неговият приятел Вежди Рашидов прави проекта. Обстановката се нагнетява обаче, защото те искат паметникът да е в Градската градина, а по темата срещат отпор от Общинския съвет. Така обаче тези дрязги вече изглеждат много особено, защото са на гърба на големия актьор, посмъртно. А племенницата му започна и разговора за това какъв все пак да е този паметник.

Искра Ангелова: Прочетох възмущението ти от проекта за паметник на чичо ти, големият български актьор Стефан Данаилов - защо според теб проектът не е подходящ, не изразява неговата личност, не би му харесал?

Росица Обрешкова:

Най-важното, което е необходимо, за да има паметен знак за Стефан Данаилов, е той да не буди раздори и разделение, а вече и мястото, и видът събудиха негодувание. Иска ми се и да е направен с вкус, Мастъра беше изключителен естет. Струва ми се непосилно да вкамениш лицето на актьор, особено неговото, което носеше неустоим чар и топлина, но това е мое мнение. Убедена съм, че хората ще са благодарни, ако се научим да помним подобаващо и елегантно.

Каква е била първоначалната идея за някакъв знак в негова памет?

Има градина, която е именувана на него, но признавам, все още работим по проекта. Опитвам се да го видя през неговите очи, мъчително отговорно е.

Всички негови студенти и колеги бяха влюбени в него, можеш ли да опишеш що за човек беше Стефан Данаилов? Аз не познавам някой, който да не го обичаше истински.

Да го опиша е непосилно, но думата с която го свързвам е светлина. Топла светлина.

Как би искала да бъде запомнен Стефан? Вие бяхте много близки и ти се грижеше за него до смъртта му.

Ще ми се, когато хората си спомнят за него, да виждат актьора, учителя, човека. Не мисля, че и политикът Данаилов ги разочарова, но у нас хората се увличат да мразят.

Той беше с леви убеждения и не им измени - какво мислеше през последните години за политиката в България?

Не го радваше случващото се в българската политика. Ядосваше се, опитваше да внесе спокойствие и здрав разум, но уви. За него левите убеждения бяха свързани с емпатията, с човечността.

Виждам те на митинги срещу войната в Украйна, срещу Путин - как еволюира ти самата и какво според теб се случи на изборите у нас?

Сърцето ми кърви от случващото се в Украйна и съм ужасена от режима в Москва. Трудно ми е да споря със социалисти, които ме убеждават, че НАТО воюва с Русия. И как нападаш ядрена държава? Като артисти сме длъжни да демистифицираме, да оборваме през истории. Миналата година с Рима Зюбина, великолепна украинска актриса, представихме на фестивала “Сцена на кръстопът” пиесата “Моята Тара” на Люда Тимошенко. Едва се овладях, докато я четохме. Тази година колеги ще представят “Финист-Ясният сокол” на Светлана Петрийчук. Знаеш, тя и режисьорката Женя Беркович очакват своите присъди за тероризъм. Но трябва да не спираме. Войната се превръща в досадна политическа дъвка, а тя продължава да е напълно реална. Увлякох се...

Питаш ме за изборите, изглежда не е здравословно да мразим политиците толкова. Трябва да се научим да ги наказваме чрез гласуване, а не като им се фръцнем и си останем на дивана. Позволихме да си купят обратно властта. Излезе им евтино.

С какво най-вече ще го запомниш, твоя чичо, Мастъра?

Ще запомня уроците на Мастъра. Повечето ще преподам на моите студенти, а някои по-специални - как да мислиш “буржоазно” и да си поръчваш любими храни - ще ги прилагам, за да се радвам на живота както умееше Стефан Данаилов.

Искате да знаете повече?

Пред Народния театър - именно тук други близки на обичания актьор искат да бъде поставен неговия паметник, но не на същото мнение са общински съветници както и независимият експертно-художествен съвет. Според тях по този начин ще бъде нарушен историческият облик на София, пише nova.bg.

Малко след смъртта на Ламбо майката на сина му започва да събира подписка за изграждането на негов паметник. Ирен Кривошиева е категорична, че мястото за монумента, определено в проекта, е до Народния театър, парламента и до НАТФИЗ. Но желанието ѝ няма да бъде изпълнено. След две обсъждания в рамките на година независими експерти взели единодушно решение, че Народният театър не е мястото пред което да бъде издигнат паметникът на големия актьор.

"Нямаме нищо против да има паметник на Стефан Данаилов, просто не искаме да се пренасищат, претрупват пространствата по центъра, които трябва по някакъв начин да съхраним през годините", подчертава проф. Георги Янков, председател на Експертно-художествения съвет.

Едно от обясненията му е, че градската градина също е паметник на културата и ако се препълни с бюстове и скулптури, ще се наруши историческия ѝ облик.

Експертно-художественият съвет предлага паметникът на Стефан Данаилов да бъде в градина, близо до мястото, където е живял. Намира се до Софийската духовна семинария и е на 30 минути от Народния театър, пише в. "24 часа".

"Той е живял там, тук е творил, тук е обичал и всъщност това е значимото за него място. Един човек остава зад себе си това, което е сътворил. Да, хранил се е, спал е в тази къща. Колко хора, освен живущите и то на възраст, защото не могат да се придвижват до други места, биха посетили тази градинка? Целта е младото поколение да минава и да вижда по някакъв начин този човек. Дори да попитат - кой е този? Ще им кажат "той това направи, така направи" - това е паметта за него", смята Ирен Кривошиева.

Мирослав Боршош, председател на Комисията по образование, култура и наука споделя, че не му се иска паметта на Стефан Данаилов, толкова уважаван от всички ни човек и актьор, да бъде и политизирана. Затова ще подкрепи в СОС създаването на монумент.

Въпреки различията и несъгласията експерти и политици са убедени - паметник трябва да бъде поставен. Какъв да е той обаче?