Петър Ценков: Разбрах, че "Дакар" е най-сложното състезание в света
Единственият българин, завършил митичното рали „Дакар” Петър Ценков даде обширно интервю за OffNews.bg.
Пилотът е роден на 21 май 1963 г. в София. Завършил е Френската гимназия, а след това ТУ и УНСС – специалност „Международни отношения”. Управител е на компанията ”Cargo Air”.
Женен е и има четирима синове. Кара ATВ Can-Am Renegade 800 и се състезава от 2008 г. Записал е победи на състезания в Гърция, рали „Баха Саксония”, „Бреслау” и др. Постига световен рекорд, като изминава 1000 км за 24 часа по навигация в „24 часа на Атина”. Преди дни Петър спечели първо място в своя клас на рали „Мароко”, което беше последната му проверка преди „Дакар 2012”.
- Г-н Ценков, какви са вашите впечатления от рали „Мароко”?
- Тази година състезанието беше много по-сложно, с по-голяма конкуренция. В нашия клас, в категорията за четириколки с 4х4 задвижване, двама от пилотите не успяха да завършат, не им издържаха двигателите. Етапите бяха по-дълги – първият беше над 600 км. Теренът беше коренно различен, в сравнение с миналото издание. Имаше повече каменисти участъци, преминаваха се големи хребети. Моят съотборник Младен Вачков за първи път разбра какво значи да се кара по камъни цял етап, при което всичко по АТВ-то се разпада. Вече има нов стандарт GPS-и, с което карахме за първи път в Мароко. Те са по-малки, с цветен дисплей, от тях е отделен ритрака. Устройството е свързано със сентинела, който те предупреждава за идващо возило. Та новите позициониращи системи имат и нови стойки за закрепване. От каменните участъци те се разбиха – отидоха техните шарнири и тампони. По средата на етапа всички състезатели трябваше да ги връзваме със „свински опашки”, за да останат на място.
- И този път не мина без проблеми?
- Да, за съжаление. Още в първия ден ми гръмна ауспуховата система – основната тръба се разцепи. Изгорелите газове отиваха към резервоара и започнаха да топят системите за помпане на въздух. След това спуках гума.Изпробвах за това състезание мусове, както при мотоциклетите. Намерихме производител в Съединените щати, който да прави такива за 12-цолови гуми и поръчахме. Но се оказаха слаби. Гумата стана на парцали след гръмването. После пък рамата ми направо се разцепи за пореден път. Същият проблем имах и на състезанието в Албания, и на "Бреслау".
- Доволен ли сте от класирането?
- Да. Първо съм щастлив, че и двамата с Младен успяхме да завършим и след това, че имаме добър резултат. Имаме две етапни победи в Мароко, като изпреварихме победителя общо при АТВ-тата Дмитри Павлов от Русия в пустинните етапи. Той е много сериозен състезател – на „Дакар” ще кара камион. Доволен съм, че го победихме, защото неговата машина беше отлично подготвена и беше доста по-лека от нашите. Развихме и отборната ни тактика, която е сложна при тези условия, особено за втория пилот.
- Смятате ли, че това беше добра генерална репетиция за „Дакар 2012”?
- Абсолютно. По-добра не можехме да измислим. В Мароко се кара по терените на старото състезание „Дакар” и има всичко – камъни, пясък, планински преходи. Предпоследния ден преминахме проход с надморска височина от 2500 м. Той е изсечен направо в скалата. Освен това сработихме уредите с новата навигация.
- Какво ви накара да създадете български отбор за Южна Америка?
- Това е много важно за всеки пилот – да има тим, който да го обслужва. Иначе си винаги на гости. На „Дакар” се предлагат масово такива услуги, включително и създаване на машини. Ако нямаме български отбор, няма кой да подготви АТВ-тата. Това трябва да го направи някой в чужбина, а това освен всичко друго е и много скъпо. В нашия тим машината се подготвя по индивидуалните особености и изисквания на състезателя. Важен момент е и асистирането на машината. Ако механикът, не е участвал при създаването й, ще му трябва повече време, за да я разучи и може да допусне грешка. Отборът пести и от времето на пилота. Тази година се надявам да спим на легла в нашия камион, а не на палатка, което също си е едно удобство. По-добре е и за резервните части и гумите, които носим със себе си. Покривът на камиона ни, чийто фургон е с дължина 7 метра, е покрит с два реда гуми за машините.
- Коя беше най-ценната поука от дебюта ви на „Дакар”?
- Разбрах, че това е най-сложното състезание в света. Трябва да го преживее човек, за да разбере за какво става въпрос. Важно е да се знае, че „Дакар” започва много преди старта на ралито. Той започва с началото на подготовката. Затова за мен състезанието през 2012-а е започнало още от април. Всичко, което правя е част от организацията – дали ще са лекарства или сателитен телефон, няма значение. Тренировъчният режим също е от значение. В края на краищата това е спортно състезание и трябва да поддържаш форма. Аз самият като съм в режим поне три пъти седмично бягам по 10 км за издръжливост Трябва да се борим с дехидратирането. Един от нашите спонсори – Devin, ни даде тяхната напитка Start, която възстановява отлично водно-солевия баланс на тялото.
- Как разучавате новото трасе на ралито?
- Само през интернет. Мисля, че седем месеца преди състезанието, ако някой ме види в района на „Дакар”, могат да ме дисквалифицират. Гледах наскоро филм във форума на Offroad-Bulgaria за Перуанските Анди. Етиен Лавин и екипът му правеха маршрута. Догодина последните четири етапа, които ще са в Перу, силно ще се доближат до африканските, заради много меките дюни. За щастие нашите АТВ-та се справят успешно с дюните. Добре е някой да ти разкаже какво те чака в следващия етап. Между другото това го пише в роуд бука, който ти дават всяка вечер. Но трябва време, за да го прочетеш и запомниш. Тази година преди един етап не го направих внимателно и бях облечен неподходящо за преминаването на проход на височина от 5500 метра. Такъв студ не съм брал никога през живота си.
- С какво са по-добри новите Can-Am?
- С много неща. Първо, ние сме си ги подготвили изцяло тук. Renegade 800 е с най-малко екстри. Избрахме го не само заради цената. Миналата година видях, че е голяма грешка да се използва модел със серво на кормилото, защото по-скоро пречи в такива състезания. Без него АТВ-то става и с десетина килограма по-леко. По-добро при новите машини е и правилното тунинговане на рамата. Усилили сме я така, че да се получи машина за състезания. След поуките от миналото участие, сме сменили всички възможни лагери, променили сме изцяло кормилната уредба. Обърнахме специално внимание и на диференциалите и скоростната кутия. Двигателят е стабилен – „Ротакс”.
- Какво очаквате като класиране от „Дакар 2012”?
- Иска ми се да сме имали правилна концепция и да сме направили правилните неща. Дано не сме пропуснали пак нещо. Ако всичко е наред и си караме с нормалния ритъм с Младен и нямаме технически или физически проблеми, очаквам по-добро класиране в генералното. Тази година трябваше да съм в шестицата, ако не бяха двете счупвания. Така че ще гоня място сред първите шест при АТВ-тата.
- С какъв екип ще потеглите за Аржентина?
- Механик на отбора е Димитър Ортаков, наричан Омбрето. Той е известен конструктор и прави състезателни автомобили. Руслан ще бъде шофьор на камиона ни. Той и Руси Русев сами си платиха таксите. Стоян Драев от Шумен отново ще бъде в журналистическия джип, каран от Руси. Това сме – с пилотите общо шест човека. Потегляме на 27 декември. На 28-и си получаваме машините, на пристанище, северно от Буенос Айрес. Оттам трябва да се придвижим 550 км до Мар дел Плата, където трябва да минем технически прегледи преди старта на 1 януари 2012 година. Финалът в Лима е на 15 януари. Нашият камион тръгна още на 9 ноември.
- Доволен ли сте от сезона след „Дакар”?
- За първи път карах на „Бреслау” и с Младен Вачков завършихме първи и втори. Състезанието е известно с тежките си участъци за преодоляване – най-вече големи водни препятствие. За наша радост обаче годината беше сушава – в края на септември не беше валяло от два месеци и в България, и в Румъния. Рали „Бреслау” има много по-различен дух от всички останали състезания. Пилотите са много дружелюбни и спокойни. Няма борба за секунди и минути. Допадна ми и комбинацията между равнините на Добруджа и Карпатите.
- Кой е бил най-трудният ви момент като състезател?
- Безспорно това беше 12-ият ден на „Дакар 2011”. Получих повредата в кормилната уредба сутринта. Бях на 200 км от последната контрола и на 180 от следващата. Никъде не се виждаше населено място. После разбрах, че в този участък не минава и камионът – метла, който прибира закъсалите. Аварията се случи в аржентинската пампа - безкрайна нагъната повърхност с храсти и нищо друго. Като капак сателитният ми телефон беше останал без батерия. Нямаше кой да ми помогне. Трябваше да викам неволята и поправих сам машината. Но драмата продължи, защото трябваше да карам цялата нощ със скорост от 70 км/ч, за да завърша етапа. В тази нощ беше заложено завършването ми в ралито. Радвам се, че превъзмогнах всичко и успях.
- Как се финансира едно такова начинание?
- Това си е един цял бизнес. Не е лъжица за всяка уста. Аз например не мога да отида във Формула 1 – там финансите са много различни. Но за „Дакар” горе-долу ми е ясно как стоят нещата. Това беше една от причините да имаме отбор. Да имаме дългосрочна програма, за да знаем какви средства ще имаме, на кои спонсори ще можем да разчитаме. За в бъдеще имам идея към състава за 2013 година да се присъедини един мотоциклет и един автомобил. А аз да стана тим мениджър.
- Как се намерихте с Младен Вачков?
- Видяхме се на моето първо състезание в Дълбок дол през 2009 година. Той също участваше там. От миналата година сме карали заедно в доста състезания и се разбираме перфектно.
- Имате четирима сина. Ще чуем ли скоро за пилот Ценков-младши?
- Едва ли. Караха известно време АТВ-та, но после пораснаха. Не проявяват желание. Не ги карам насила, знам, че това е един доста опасен спорт.
- Колко често влизате във форума на Offroad-Bulgaria?
Всеки ден. Коментирам различни теми с колегите, информирам се за случващото се, не само в моторните спортове, но и по света изобщо.