Павлина Герина: За раждащата жена акушерката е като майка

Павлина Герина е председател на Алианс на българските акушерки.

Професионалният ѝ опит като акушерка започва през 1992 г. в І АГ „Св. София“, София в отделение за интензивни грижи за новороденото, а после и във ІІ МБАЛ.

Основател на училище за родители „Аз и Супер Мама“.

Статистиките показват драстично намаление на практикуващите акушерска професия в България. На какво се дължи това според Вас?

Има редица причини, но според мен най-голямата е цялостната организация на майчиното и детско здравеопазване в последните 15 години. Системата на клинични пътеки и закриването на женските консултации затвори акушерките в болниците и това ограничи възможностите им за работа. По този начин професията стана непопулярна и интерес да учат за акушерки имат все по-малко момичета.

Друга голяма причина е закриването на много АГ отделения в цялата страна. В малките населени места дори няма акушерски кабинети или ако има, то работи акушер-гинеколог и акушерка не му е необходима.

Потокът към големите градове и клиники респективно наложи разходването на по-голям обем от средства, с които много млади семейства не разполагат. Стандартът на живот в малките населени места и несигурността в утрешния ден спря рязко раждаемостта. Да се роди второ дете стана лукс в много семейства. 
   
Какви са задълженията на акушерката? Омаловажава ли се нейната работа?

Въпросът е много интересен, у нас има тотално разминаване между квалификационната и длъжностна характеристики на акушерките.

Другата страна на въпроса изисква да ви обърна внимание, че акушерката работи в различни отделения и има съответно различни задължения и нива на компетентност.

Акушерките работят не само в родилна зала, те са и в родилни отделения за проследяване на послеродовия период, те са операционни, реанимационни и анестезиология, акушерки са в неонатологичните отделения, в отделенията за патологична бременност и в гинекологичните отделения, акушерки работят в мамологични кабинети, в приемни и консултативни кабинети, в онкологични сектори, в кабинети по репродуктивно здраве, дори в детските ясли са предпочитани заради компетентността им в посока грижа за здравето и психо-емоционалното развитие на детето.

Работите по различни инициативи и събития за възвръщането на доверието към професията. По-близо ли е акушерката до майката и какво още е необходимо да се изгради в тази посока?

Бих искала да отговоря на този въпрос с "да", но истината е друга. За да можеш да бъдеш близо до майките, трябва да имаш законово право, да ти бъде разрешено да консултираш нормална бременност и грижа за новороденото и това да бъде заплатено от НЗОК. На този етап  подобна практика не е регламентирана.

Единственият начин да бъдем по-близо до майките е да провеждаме лекции, да правим неформални срещи, да отговаряме лично, когато сме потърсени за помощ. Когато обаче акушерката работи на две места и ѝ се налага след нощна смяна да отиде в консултативен кабинет или на друго работно място, за да заработи още някой лев, дали ѝ остава време да обръща внимание на повика на майките, да бъде близо до тях?

Инициативите, които провежда Алианс на българските акушерки са в две основни посоки. Обучителни семинари, академии, срещи с международни лектори,  тематични обучения с цел повишаване компетентността на акушерките. Другите инициативи са информационни кампании в страната наречени  „Акушерките близо до майките”. Със съдействието на общините и акушерките от съответното населено място се провеждат безплатни лекции.

Какви са перспективите за самостоятелна акушерска практика в България?

На този въпрос ми е трудно да отговоря. Първо, трябва да се регламентира законово, второ, трябва да има достатъчно акушерки, трето, трябват допълнителни подготовка и знания, които да дадат увереност на акушерката да работи самостоятелно. Това, което мога да поема като ангажимент е да отговоря, че има акушерки, които биха работили в самостоятелна акушерска практика и Алианс на българските акушерки, с помощта на Европейската  и международна акушерска общност (ЕМА и ICM) има ресурс да организира необходимото обучение и повишаване на квалификацията в тази посока.

Безопасно ли е жените да раждат вкъщи?

Жените са раждали по домовете си, на нивата, в егреците до животните до преди 70-80 години. Мисля, че епохата, стандартът на живот и културата ни са се променили. Раждането е процес, за който жената се подготвя 9 месеца и го реализира времево в 16-18 часа.

През цялото това време всичко може да бъде безопасно и в 2-5 минути да се появи ситуация, която да стане опасна за майката или бебето. НИКОЙ не може да предвиди тези ситуации. Затова се смята, че раждането в болница при по-голям медицински екип, апаратура, възможности за реанимация е за предпочитане.

Имам познати майки, които са родили рожбите си у дома, те имат прекрасни деца, но семействата поемат рисковете и отговорността. Наблюдението ми е, че това са майки, знаещи много за бременността и раждането, с умения да контролират телата и емоциите си, обучавали се дълго за това да родят у дома.

Аз съм акушерка и съм родила децата си в клиника.
 
Как би могъл да се реши проблемът с прилагането на остарели методи при раждане в българските болници и тревожната статистика, че половината раждания у нас са със секцио?

Статистиката за секциото е тревожна, но българката го предпочита, така ѝ е поднесена информацията. Ако през времето на бременността до нея има акушерка, която стъпка по стъпка да ѝ обяснява всички процеси и промени, които настъпват, да я обучава постепенно на техники на дишане, обезболяване, двигателна активност и други практични неща, необходими за раждането, майките няма да се страхуват от процеса. Те обаче четат във форумите как им се скача по коремите, как им се крещи, как никой не има дава храна и вода и още много неща, които автоматично са ги отказали да раждат нормално.

Прилагането на остарели методи ще се реши, когато обучението на акушерките се случва по нови учебници, стандартите се изравнят с европейските, когато бъде позволено на младите колеги да следват новите тенденции. Има мотивирани млади хора, които работят чудесно. Средната възраст на акушерките работещи в страната е 56 години. Поради недостига на акушерки все още работят колеги, които отдавна са минали пенсионната възраст.

Достатъчно информирани и обучени ли са родителите преди, по време и след появата на детето? 

Последните години тенденцията е за увеличаване на възрастта, при която се ражда първо дете. Родителите са с по едно понякога и по две висши образования, дори завършени в чужбина. За родителството обаче се оказва, че няма семейна академия. Естествено, че се учим в движение, когато се случват нещата, но за раждането съм категорична, че е необходима предварителна подготовка. Има много отговорни млади хора, които търсят, четат, подготвят се. Има други, които разчитат на помощ от техните родители и това не е лошо, защото  нишката, предаваща опита също доста е изтъняла. Има родители, които предпочитат нищо да не знаят „за да не са изплашени” и на тях им става най-трудно.

Всяка група търси своите източници.

Първите намират училищата за родители на акушерки, дори през бременността намират акушерка, която да им стане  личен приятел и съветник, избират прецизно източниците си на информация, обучава се двойката – бащата също е фактор в процеса.

Вторите разчитат на бабите, но от време на време посещават по някоя лекция в МОЛ, може пък да научат нещо. Техните знания са несистематизирани, лекторите с които се срещат може да имат различни гледни точки и в един момент информацията да ги обърка. Те си мислят, че са подготвени, но в родилна зала споделят, че всичко им е „излетяло от главата”.

За третата група ми е най-тъжно, защото в безпомощността си съм срещала родители, които дори наемат жени да се грижат за новородените им рожби, майките изпадат в депресивни състояния, които естествено са проблем не само за бебето, а за цялото общество. На тези родители искам да кажа, че със страха трябва да се работи и то навреме. Има психолози, психоаналитици компетентни специалисти, които с помощта на акушерките да ви подкрепят, потърсете ги.

Какво е най-важното, за да бъде едно раждане успешно и нетравмиращо?

Индивидуален подход!

Монетата има две страни – майки, които трябва да имат ниво на подготовка, и екип акушерски, който да има разбиране и готовност да подкрепи желанията на майките. Всички действия обаче трябва да са медицински обосновани. Майките трябва да имат отношение към раждането, да знаят че процесът зависи от тях, те раждат, а акушерката е там да го подкрепя, да бди всичко да върви по законите на природата. Когато няма това разбиране за процеса, раждането е неудовлетворяващо и за майката, и за акушерката.

Какво бихте пожелали на колегите си и на бъдещите майки?

На колегите си искам да умия ръцете, както го правим за Бабинден. Нека посрещат живота с чисти ръце и радостни сърца. Нека знаят, че те са първите орисници. Думите, изречени от техните уста отварят пътя на новия живот. Ние сме благословени с тази професия. Благославяйте всяка родила се рожба в ръцете ви!

На бъдещите майки искам да кажа: потърсете своята акушерка и ѝ се доверете. Тя с любов, като майка ще ви подкрепя през целия живот!