Пътят на Б. – едно небинарно безполово човече в България

„Аз съм антисексуално, тоест, аз директно се противопоставям на естествения начин човек да има деца. Аз обичам всички хора на този свят, независимо дали се свързват с феномени или неща, които аз одобрявам или не одобрявам. Просто имам такава нагласа – какъвто и да е човекът, дори да прави нещо, което аз не одобрявам – аз обичам всеки на този свят. И ако всеки има такава нагласа, ако подхожда с добронамереност към околните, няма да се случват всички тези войни наоколо и всички страдания. Ако човек има добра нагласа към всеки, независимо от неговите различия.“

В последните години дискусиите около половата идентичност у нас и по света надхвърлят традиционните и общоприети, нормални (бинарни) понятия за мъж и жена. Небинарните хора, които не се идентифицират изцяло нито като мъже, нито като жени, досега са оставали в сянката на предубежденията на обществата към тяхната особена идентичност. Днес те все повече утвърждават своето право на съществуване и предизвикват обществените норми по целия свят.

Дискурсът става още по-заплетен, защото диктаторът Путин използва съвършено неуместно консервативната реторика за опазване на християнското семейство, за да легитимира войната в Украйна, а крайно националистически и псевдопатриотични движения набират политическа мощ и представителство в много европейски страни, включително в България. И САЩ са на прага отново да изберат за свой президент консерватора Тръмп, въпреки обвиненията на американския съд срещу му.

На този фон песенният конкурс Евровизия тази година изправи поне половината си зрители на нокти, защото избра певец, който не се побира в познатите ни думи и понятия - небинарен изпълнител. Немо от Швейцария. Приет като герой в родината си и възбудил всевъзможни дебати и реч на омразата у нас. Още повече, че повечето българи за първи път чуха, че изобщо съществува такова понятие – небинарен човек.

В навечерието на Международния ден на небинарните хора 14 юли сме поканили Б. - небинарен човек/небинарна личност/небинарно лице (Б. настоява да е в среден род, да го адресираме с "то" и смята формата "човече" за приемлива) в офиса на OFFNews и аз споделям с него, че мен лично ме смущава този квотен принцип - да печелиш награди заради половата си идентичност, струва ми се нечестно. Ти или си талантлив или не - мисля. И няма значение с кого споделяш леглото си, настоявам. То ми отговаря спокойно, че това няма нищо общо и че хората ще се успокоят по темата, щом приемат, че съществуват и други, различни от познатите им, идентичности. Не знам дали го разбирам, но ми е интересно поне да опитам. Да го разбера.

Приемане на идентичността: пътешествие към себе си

В сърцето на София, България, сред живописния пейзаж от култури и идентичности, Б. е дошло в офиса на OFFNews, като първоначално е приседнало на края на фотьойла, но постепенно се успокоява, оживява, разприказва и се отпуска удобно в креслото. Облечено е пъстро, шарено, като дете. В него няма нищо перверзно или притеснително, по-скоро излъчва невинност. Присъствието му носи дързост, но и уязвимост – свидетелство за пътешествието, което е предприело, за да приеме истинското си аз и да се ангажира с по-широкото разбиране и признаване на небинарните идентичности в българското общество. (През целия разговор Б. настоява да го адресираме в среден род, затова изпълняваме желанието му и в текста – ТО е.)

„Аз съм в среден род, в България има известни притеснения, че това не е пълноценен род. А в българския език средният род е напълно функционален, може да се използва за хора – например, в среден род са „дете“, „момиче“, „момче“ и даже всеобхватният юридически термин „лице“. Аз съм изключително щастливо, когато хората употребяват правилната форма за мен. И най-вече – в моето обкръжение повечето хора лека-полека свикват. То е въпрос на нагласа.“

Откриване на небинарната идентичност

"Аз не съм нито мъж, нито жена", започва Б., гласът му е решителен, макар и разтреперан, но със сигурност не е колеблив или плах. "Аз съществувам извън бинарните категоризации, които обществото ни налага."
Неговото пътуване към разбирането на собствената му идентичност е било процес, не е внезапен момент на просветление. Пораснало в общество, изцяло изградено върху традиционните полови норми, Б. се бори с чувството, че не се вписва в него от ранна възраст. "Още от малко знаех, че по някакъв начин не попадам в традиционните категории", споделя то. "Но ми отне години, за да осъзная, че съм небинарно и конкретно БЕЗ-полово."

Пътят към осъзнаването на това, че е различно е бил изпълнен за него с много въпроси и несигурност. Небинарните хора в България обитават среда, формирана от бинарните полови норми, дълбоко вкоренени в културните и езикови рамки. Б. подчертава значението на разработването на инклузивен език, който обхваща небинарните идентичности. Една сфера, в която това е особено сложно, са семейните отношения. „Например, ако в едно семейство има няколко деца (които може вече да са пораснали) и едно от тях е небинарно, то не е нито брат, нито сестра на другите. Все още не съществува термин, който да изразява какво се пада то на тях“, отбелязва то. „Това трябва да се промени чрез диалог с български езиковеди, за да се създаде нова терминология, която да може да обозначава небинарността във всички аспекти на живота.“

Питам го как ще стане създаването на специални думи за тях, като ние дори не подозираме за съществуването им.
„Това ще стане точно когато хората започнат да осъзнават, че няма нищо страшно в това, че не сме всички еднакви, че всеки индивид е цяла вселена и си има свои уникални характеристики; и че наистина всички можем, независимо от различията си, да съжителстваме в мир и разбирателство,“ казва то.

Какво е полова идентичност и какво - полова ориентация?

„Държа да уточня, че в България все още много се смесват понятията „идентичност“ и „ориентация“, не се прави разлика между тях. Идентичността засяга единствено самия отделен индивид: Кой/какво съм аз? Ориентацията засяга отношение на индивида към други (групи) хора. Аз не съм компетентно по темата за ориентацията и не мога да се изказвам по нея. Също така всеки човек е уникална индивидуалност, съответно няма как аз да говоря от името на цялата небинарна общност. А и моят случай е специфичен – едновременно съм и небинарно, и антисексуално. Съществуват както небинарни хора, които не са антисексуални, така и антисексуални хора, които не са небинарни.“

Небинарните по света

„Небинарни хора има по целия свят. Има два фактора. Първият е, че в някои държави, както е в България, голяма част от тях се крият, защото се страхуват за себе си, буквално за съществуването си. И вторият фактор е валиден и в световен мащаб – във всеки период от историята в миналото е имало небинарни хора по света, обаче просто те не са осъзнавали какво са точно. Те само са разбирали, че има нещо особено при тях, което не е наред. Но чак в днешно време, тъй като наистина се говори с този термин, по-голяма част от хората могат да си дадат сметка какво точно при тях не е наред, в кавички. Има хора в България, които сигурно все още се чудят какво при тях е по-различно. Усещат, че не им е наред нещо, че просто не се побират в тези рамки, обаче не могат да излязат от оковите, защото не знаят какво точно при тях е различното. И затова на този етап не може да се направи статистика за броя на небинарните българи. В други държави вече има социологически проучвания, чрез които се проверява с проценти колко са небинарните хора, но в България все още наистина няма как да стане това. Затова една от стъпките е точно това, че Немо спечели Евровизия и вече лека-полека тази тема ще придобива популярност в обществото.“

Сексът

„Аз от съвсем мъничко винаги съм усещало, че нещо при мен не е наред, усещах стереотипите и предразсъдъците. И се чудех защо постоянно се говори за това разделение – мъже, жени – какви са тези разпределения; как поставят тук едната група, там другата група; как определят какво е хубаво да се прави от едната група, пък какво не бива да се прави; какво е типично за едните, какво е типично за другите… и всичко това на мен ми се струваше толкова странно, че аз не можех да го възприема. Отделно, когато за първи път разбрах за естествения начин човек да има деца, аз се шокирах, буквално не можех да повярвам. Може да е било в трети клас. И тогава казах на мама и татко: „Не, това нещо е абсурд“. Разказах им, че нещо ми бяха говорили някакви деца в училище. Те ми потвърдиха, че това, което са ми говорили децата в училище, наистина е така. Струваше ми се абсурдно, че такъв феномен съществува в съвременния, развит свят, и не можех въобще да възприема, че така се създават нови поколения.
Аз конкретно съм антисексуално, но това по никакъв начин не означава, че имам негативни чувства към хората, които се замесват в този феномен. Просто аз обичам всички хора, независимо от всичко.“

Питам го дали мисли, че Господ е допуснал грешка, създавайки ни такива – да се размножаваме по двойки, чрез сексуален акт.
„Не, то не е грешка, просто сега вече, благодарение на развитието на науката, е възможно усъвършенстване. Аз поддържам научния начин човек да има деца. Той дава на хората повече възможности. Има семейства, които само по научен начин успяват да имат деца, понеже нямат възможност да постигнат това по естествен начин. Така че е факт, че – благодарение на тези усъвършенствани начини – повече хора могат да имат поколение. И за мен това е по-хубавият вариант.“

Приемане в семейството

Да бъде прието от семейството си е бил важен процес за Б. "Моето семейство знаеше от самото начало, че аз се противопоставям на естествения начин човек да има деца", спомня си то. "Но приемането на моята небинарна идентичност им отне време." Въпреки първоначалната несигурност, Б. намира утеха в подкрепата на семейството си. "Мама и татко винаги са ме обичали, каквото и да съм. Сега те ме подкрепят", потвърждава то. "Те разбраха и приеха, че моята идентичност е валидна и важна. Но и се притесняват за мен – те просто не искат да ми се случи нищо лошо, страх ги е от нетолерантността в обществото, всеки ден треперят, като изляза навън. Аз обаче казвам „Не на страха!“, защото никога няма да се постигне прогрес, ако всички само се крият."

Динамика на работното място

Навигирането в професионална среда като небинарен човек може да бъде сложно, но Б. е намерило работно място, където го приемат. „Първоначално преподавах в университет, а сега от известно време съм в компания, обслужваща международни клиенти“, разказва то. „В кандидатурата си подчертах страстта си към езиците, езикознанието, и изрично посочих, че съм небинарно.“ Работното място на Б. уважава неговата идентичност, използвайки избраното от него име, интегрирайки го в официалните записи. „Моят опит показва, че България се развива“, размишлява то. „Ако повече хора си помислят колко разнообразни реално са техните социални кръгове, възприятията към небинарните хора биха могли да се променят положително.“

Социални взаимодействия и неправилни разбирания

„Решаващо е да се разсее неправилното разбиране за небинарните идентичности,“ твърди Б. „Някои вярват, че наличието на небинарни заплашва обществените норми“, казва то. „Но небинарността не покварява никого. Ние също можем да имаме семейства и да допринасяме положително за обществото.“

„Съществува погрешно схващане, че едва ли не ние ще покварим обществото, ще покварим всички; както и че ще се стигне до изчезване на човечеството. Това конкретно е напълно погрешно, защото самият факт, че съществуват небинарни хора няма да поквари абсолютно никого. Ето, аз съм небинарно и изцяло съм за духовното общуване и за духовното израстване на всички хора, а не искам да имам нищо общо с нищо телесно, физическо и материално, и се стремя към идеалистичното, имам идеалистична нагласа. С какво аз съм покварено? Или покварявам някого?“

Б. подчертава разнообразието сред небинарните. „Съществуват небинарни хора, които имат деца, това е лично решение, което няма връзка с идентичността“, обяснява то. „Имало е, има и ще има небинарни родители, което е доказателство, че небинарните няма да доведат до изчезване на човечеството.“

То спори със заблужденията по темата. "Небинарните хора съществуват в различни култури и през цялата история на човечеството", уверява ни то. "Знаете ли, че в едно племе на остров в Индонезия има пет пола? Други общности на различни места по света традиционно имат по три или четири пола. Ние можем да допринасяме за обществото по смислени начини и заслужаваме признание и уважение. Аз не мисля, че човек се определя от своята отделителна система; не бива личността да бъде принизявана до месо и кокали. Аз вярвам, че човекът е много повече духовно създание. Лично аз не разбирам, не възприемам физическото общуване, телесния контакт. Но не налагам това си усещане, този свой възглед на никого."

Бъдещи амбиции и културни приноси

„Виждам бъдеще, в което небинарните хора са напълно интегрирани и уважавани,“ въодушевява се то. „Разработването на инклузивен език и насърчаването на разбирането за нас са основни стъпки.“

Неговата работа като университетски преподавател подчертава ангажимента му към образователното и културното обогатяване. Освен това, то пее в хор; вярва, че различните проявления на изкуството извисяват както творците, така и онези, които се докосват до техните произведения.

„Небинарните хора могат да допринесат значително за обществения прогрес,“ сигурно е Б. „В историята на човечеството става въпрос за духовно и интелектуално израстване, а не само за физическо взаимодействие. Цивилизацията се развива чрез доброта, мисъл, въображение. И всеки може да прояви такива качества, дори да не е мъж или жена.“

"Надявам се, че с течение на времето българското общество ще стане по-осведомено и ще започне да приема небинарните идентичности", оживено обяснява то. "Видимостта и представителството са от съществено значение за създаването на общност, в която всеки може да живее автентично. На първо време – всеки да може свободно да върви по улицата, без към него да прояви агресия някой, който дори не го познава."

Неговите амбиции надхвърлят личното му приемане – на него като небинарно, безполово същество. "Моя път не го вървя само заради своята собствена идентичност", посочва то. "Става въпрос за защитата на правата и достойнството на всички небинарни хора."

„В крайна сметка, аз вярвам в духовното развитие. Исках да изтъкна и този момент. Че е възможно да се стремиш към духовно развитие и към духовност, към извисяване и към акцент не върху физическото, материалното, телесното, а върху идеалистичното и духовното. И това не е необходимо да се обвързва с вяра в религия.“

Сещам се, че монасите, отказали се да имат светски и сексуален живот, както и семейства, вярват в същото.

И накрая

Пътешествието на Б., неговата последователност в непрекъснатата му борба за признание и приемане, са свидетелство за проблемите, пред които са изправени небинарните хора в България. Та доскоро ние дори не знаехме, че има такива. Неговите усилия да има повече ангажираност - както лична, така и професионална - към темата то прави, за да осигури едно бъдеще, в което всеки, независимо от половата си идентичност, може да живее спокойно и да се развива. И в България.

Докато довършваме разговора си, Б. се взира напред, категорично, дори упорито - сякаш вижда какво още предстои по пътя му. Неговото пътуване далеч не е приключило, но решителността му прави впечатление. "Трябва да продължим. Аз искам всички хора да се обичат, да бъдат добри едни към други. Няма нужда да мразим онова, което е различно от нас", завършва то. "Само така можем истински да постигнем равенство и разбиране."