НОИ ще намали пенсиите. Няма друг избор след последните промени

Любомир Христов е финансист, съосновател на Института на дипломираните финансови консултанти. Бил е член на управителния съвет на БНБ, съветник за България на изпълнителния директор на Световната банка, както и изпълнителен директор на Централния депозитар. Христов бе кандидат за вицепрезидент в кандидатпрезидентска двойка с Меглена Кунева. Разговаряме с него за промените в пенсионно-осигурителния модел, направени в края на годината, за банковата криза и ролята на БНБ в нея.

Малко преди празниците управляващите ни изненадаха с една промяна, която изглежда необмислена и съмнителна. Какво мислите за смяната на пенсионния модел, г-н Христов?

От тези три стълба - задължително, задължително допълнително и доброволно пенсионно осигуряване - два се клатят. Въпросът има два аспекта. Първият е начинът, по който бяха направени промените. Не мога да го характеризирам по друг начин, освен като дивашки и варварски. Не е допустимо не в европейска, а в цивилизована страна промени, които засягат милиони хора, да бъдат правени на коляно - между неделя сутрин и петък вечер при нарушение на абсолютно всички процедури и добри нрави за това как се правят закони. Така държава не се управлява. Може би така се управлява катун, но не искам да обиждам катунарите, защото нямам впечатление как точно те си организират нещата.

Вторият аспект е по същество. Действително се разбива досегашният пенсионен модел, без да са ясни последиците. Дали е бил добър или лош, подлежи на дискусия, но по този начин не се прави.

Третото и последно нещо, което хората трябва да знаят, е, че ако до промените нашият пенсионен модел беше счупен, от 1 януари 2015 г. той е разнебитен, защото се поставя под въпрос не само втория стълб, а и първия стълб. Средносрочно той се поставя в много тежко състояние.

Какво имате предвид? Че нередовно осигуряващите се ще прехвърлят 100% от вноските си в НОИ, а тези, които плащат редовно, ще оставят 5% в личната си партида в универсален фонд?

Даже не искам да прогнозирам какво ще направят хората. Когато говоря за дивашки и варварски начин на правене на промени, имам предвид, че на хората беше дадена възможност за "избор" в кавички, без да им бъде дадена информацията или инструментите, с които да направят този избор.

Родените след 1960 г., особено младите хора, които за първи път започват работа на трудов договор през 2015 г., са поставени в положение, в което по никакъв начин не могат да направят личен избор, което говори, че управляващите просто не ги зачитат за лула тютюн, не ги считат за хора. Това е отношението към тези хора. А какво ще направят едните или другите, не мога да кажа. При тази объркана ситуация всеки може да вземе объркано решение. И аз не мога да знам колко и как ще се объркат.

Но до 31 декември 2014 г. имахме един модел, който някак си беше замислен и някак си функционираше.

Ще отворя една скоба, за да знаят хората, с кого разговаряте – аз съм седял на масата, на която се е раждал пенсионният модел, който действа в момента, като посредник между българското правителство и екипа на Световната банка. Моделът подлежи на цялостен преглед и преоценка 15 г. след въвеждането му, но не в петък вечер.

Идеята тогава беше да се даде 20-годишен преходен период – от 2000 до 2020 г., като за родените преди 1960 г., които ще се пенсионират до 2020 г. да действат само пенсиите от НОИ. За родените след 1960 г. обаче има два момента. Единият, за който всички си дават сметка е, че те бяха задължени, а от от 1 януари 2015 г. имат избор да внасят част от осигуровките си в универсален пенсионен фонд, от който да получат допълнителна пенсия.

Защо?

Защото тяхната пенсия от НОИ ще бъде намалена пропорционално на по-малката вноска, която са внасяли.

Какво означава това?

Всички, които нямат достатъчно натрупани средства имат изгода да се върнат в НОИ и докогато обещанията или формулата за определяне на пенсията действа, за тях ще е по-изгодно – те ще си възстановят пълния размер на пенсията.

Сметката е следната: един човек, който се е осигурявал само в НОИ и му е определена 100 лева пенсия, ще получава от НОИ 72 лева пенсия, ако се е осигурявал и в НОИ, и в универсален пенсионен фонд (УПФ). Тоест хората, които нямат достатъчно средства в УПФ, за да наваксат тези 28 лева с допълнителна пенсия, имат интерес да се прехвърлят в НОИ.

Въпросът е, че интересът на всеки човек поотделно е задължение и разход на НОИ. В този смисъл казвам, че се разбива и първият стълб. Когато започнат да се пенсионират родените след 1960 г., които са се прехвърлили в НОИ, изведнъж дупката в бюджета на НОИ ще зейне още по-голяма. Но вероятността това да се случи е след 3 или 4 години, тоест не при мандата на това правителство. Ето защо казвам, че промените са непремислени и безотговорни. Тогава идва вторият кръг. Сега правим сравнение кое за кого ще бъде изгодно, като допускаме, че обещанието от НОИ ще остане такова, каквото е. Но то няма да остане такова, каквото е. И тук идва първият аспект на това как се правят промени в пенсионния модел. Защото ако в петък вечер могат да ти направят задължението за осигуряване в УПФ по избор, в събота сутрин ще ти намалят пенсията. И това ще се случи. Няма как да не се случи, след като това действие в средносрочен аспект ще увеличи дефицита на НОИ при равни други условия.

С направените промени не се решава нито един проблем нито на отделния бъдещ пенсионер, нито на бюджета на НОИ, нито на бюджета на държавата.

Защо се правят тогава?

Не е казано защо. Няма мотиви. Ако имаше една причина президентът да наложи вето, тя е чисто процедурна – че абсолютно всички цивилизовани, демократични процедури по промяна в закон бяха нарушени. Това е достатъчна причина за държавния глава, ако не е фикус в края на коридора, да наложи вето.

Самият законопроект, внесен и обсъждан от комисии и в пленарна зала, няма мотиви. Вие виждате формалната секция „Мотиви“, в която се обяснява как ще действа предложението, ако бъде прието - това не е мотив. При това положение, хората са оставени да спекулират каква е скритата крайна цел. Защото хората, които са направили това предложение, хората, които са го прокарали, които са гласували, са направили сметки, които нито аз, нито вие и вашите читатели знаят какви са.

Това решение в петък (бел. ред. окончателното приемане от парламента на пенсионните промени) беше абсолютно аналогично на избора на Делян Пеевски при предишния парламент. Това правителство и това мнозинство преживяха своя момент „Пеевски“. А на всички хора, на които предстои да се възползват от избора в кавички, искам да кажа, че те нямат съвършено никакъв избор. В един катун, в който правилата на играта могат да се сменят всеки петък вечер, вие не сте в състояние да предвидите последиците от каквато и да е стъпка, която решите да предприемете. Единственото нещо, което трябва да разберете е, че у нас данъкът не е 10, а 40%. Вашите осигурителни вноски – здравни, за пенсия, за безработица – са един данък, от който няма да видите нищо и оттам нататък да започнете да мислите как да осигурите златните си години.

Как може да ги подсигури при сегашните условия?

Не може. Ако повярва на условията, които действат в момента, ще бъде излъган. Нали ви е ясно, че НОИ няма как да продължи да плаща пенсии при тази възраст на пенсиониране и при този размер на пенсиите. Ще трябва или възрастта да се увеличи, за което се говори от години, или пенсиите да се намалят, а най-вероятно и двете. Говорим за един 40-годишен период.

Съдя за това от начина, по който е третиран гражданинът на Република България и от чуждия опит. А той е следният: в САЩ през 1980 г. американската администрация установява, че предстои пенсионна криза в това, което у нас наричаме първи стълб, която ще се прояви през 1983 г. Американската администрация, президент, Конгрес и Сенат назначават работна комисия с представени всички – в техния случай две - партии и с независими експерти под председателството на Алън Грийнспан.

Всички познават Грийнспан като дългогодишен управител на Федералния резерв, но неговата първа обществена работа – тогава е бил частен консултант – е председател на тази комисия.

Комисията излиза с доклад и предложение до Конгреса през януари 1981 г. Приети са дълбоки промени. Вижте за какво говорим – от 80-та до 83-та, година и нещо. Приети са дълбоки постепенни изменения във всички аспекти. От януари 1983 г. до ден днешен нито един от тези параметри не е пипан, с изключение на няколко, които се индексират. Тоест като ви говоря за катун и отношение към хората, имам предвид, че това е отношение. Ако вие трябва да носите отговорност за собственото си финансово благосъстояние, да бъдат любезни да ви зададат параметрите, при които трябва да вземате решение.

Няма никаква причина у нас да не бъде подходено по същия цивилизован начин. Ако вие трябва да носите отговорност за финансовото си благосъстояние след близо 40-годишен трудов стаж, на вас трябва да ви е ясно при какви параметри правите избора си и това не е невъзможно. Само че сега някои доброжелатели смятат, че до края на март ще решат проблема. Господин Бойко Борисов, в битността си на премиер в първия си мандат, приключи пенсионната реформа един петък, в 17.30 ч., защото смяташе в понеделник да започне здравната реформа. Тогава аз написах „Пенсионната реформа приключи, но проблемите останаха“. Същото нещо се опасявам, че ще се случи с този неорганизиран, неструктуриран дебат, който трябва да приключи до 31 март.

Не искам да звуча прекалено негативно, защото има един много положителен страничен ефект от това, което стана. А той е, че хората взеха да се интересуват, аджеба, кои са тези универсални пенсионни фондове и какво се случва с моите пари там.

Нищо ли не можем да направим, за да се погрижим за доходите си в момента, когато вече не можем да работим?

Пенсионната система ви обрича на бедност. Ако вие направите всичко, което законът ви позволява и всичко, което законът ви задължава, вие задължително ще бъдете бедна, когато остареете. В смисъл – вашият стандарт на живот ще падне драстично.

Тоест дори и да включа третия стълб – допълнителното доброволно пенсионно осигуряване или вноски за трета пенсия – това не решава проблема?

Да. Когато се говори за нещо в бъдеще, трябва да се правят допускания. Затова това, което ще кажа, важи в общия случай, важи за много хора, но за отделни индивиди може и да не важи, тоест всеки индивидуално трябва да си направи сметката.

В средния случай, ако се осигурявате на една или две средни заплати в течение на целия си живот, НОИ в момента ви казва, че максимумът, който ще ви даде, е 44% от вашия доход, на който се се осигурявали. Ако се осигурявате на максималния осигурителен доход, процентът е 35. Ако получавате доходи над максималния осигурителен доход, пенсията, която ще ви даде НОИ пада под 30% и под 20% от вашите доходи.

Второ, вие ще имате право на пенсия от универсален пенсионен фонд, където обаче за последните 11 години вашите пари като реална покупателна стойност, са се стопявали. Реалната покупателна стойност на парите ви е намалявала, защото фондовете средно са реализирали отрицателна реална доходност. В третия стълб – още по-отрицателна. Тоест вашата надежда да получите допълнителни пенсии от втори и от трети стълб се базира на това, че вие в момента носите вода, т.е. правите вноски, но я носите в сито. Носите водата, а тя изтича. Тоест много скъпо ви излизат вторият и третият стълб. Правих сметка, че за да разполагате с 6720 лева в края на трудовия си период, трябва да сте внесли 10 700 за 40 г. Ако искате. И така, когато се пенсионирате, ще имате не повече от 50% от доходите, с които сте живяла, преди да се пенсионирате. А се счита, че за нормално запазване на стандарта на живот, трябва да имате между 70 и 80% от дохода си преди пенсионирането. Затова казвам, че ако правите всичко, което ви се позволява и всичко, което ви задължават, вие ще бъдете бедна.

Много хора, които се занимават с тази сфера, го знаят, но не искат да излязат и да го кажат пред микрофона или камерата, защото са обвързани в зависимости.

Направените промени изглеждат като опит за кражба в огромни размери – направени на тъмно, без мотиви, без информация и чрез които се оперира по някакъв начин с милиардите в частните пенсионни фондове. Има и слухове, че така се спасяват „наши“ частни фондове, които не са управлявали добре парите и няма да могат да плащат пенсии. Какво мислите за тези версии?

Когато хора, които представляват вашите интереси, правят неща и не казват защо ги правят, започват всякакви конспиративни теории. Да, вероятно става въпрос за едни пари, които трябва да бъдат прибрани от определени хора. Но нямам нито данни, нито факти. Единственото нещо в подкрепа на конспиративните теории е, че не се решава нито един финансов проблем – нито на хората, нито на НОИ, нито на държавата. Има нещо гнило. Но не бих искал да добавям. То ще стане ясно един ден, но за да подложиш на стрес 3.3 млн. души и управляваща коалиция, сигурно става дума за много пари.

В тайнственост е обвит и отговорът на въпроса какво всъщност се случи с Корпоративна търговска банка, каква беше ролята на БНБ. Вие наблюдавате процесите. Къде е истината?

Реакцията на БНБ не беше нито адекватна, нито професионална, ако смятаме, че регулаторът е там, за да изпълнява възложените му със закон функции от обществен интерес. Но той очевидно не е там за това. Регулаторът свърши определена работа. БНБ се оказа една много скъпа брошка на скъсаното сако на българина. Така стои, като скъпа и ненужна брошка.

Този въпрос се обви се в много и ненужно говорене, с различни планове, предложения. Всичко се обви в мъгла, за да бъде заместено от следващия скандал. Хайде да забравим всички детайли – кой какво е казал, предвиждал и претендирал, и да изхождаме от най-простите факти: на 31 март 2014 "Кей Пи Ем Джи България", което няма нищо общо с истинското KPMG, излиза с одиторски доклад, че банката е слънце; през юни управителят на БНБ излиза с изявление, че банката КТБ цъфти и процъфтява; на 19 юни банката по своя инициатива иска специален надзор и през ноември е обявена във фалит.

При това положение едни хора казват: „Ау, лошите, с помощта на държавните власти, съсипаха една хубава и красива банчица“. Ако това е вярно, а според мен тази теза е за наивници, излиза, че съучастник в съсипването на една банка е БНБ, което е директно нарушаване на нейните функции, съгласно волята на законодателя, а именно да регулира и надзирава банките, да пази стабилността в интерес на вложителите. Това е едната крайност.

Другата крайност е „Не, не, имало е прокурори, полицаи, медийни атаки“. Да, имало е такива неща, но ти не можеш да духнеш една кула, която не е изгнила отвътре.

Възниква следващият въпрос: как БНБ, която ежегодно се издържа от нашите пари, години наред не можа да установи, че в тази банка стават някои нередни неща? Един ваш колега написа коментар под много справедливото заглавие „За какво ни е БНБ“. Този въпрос не е получил отговор и ако обществото и неговите народни представители смятат, че този въпрос не е важен, сметката за КТБ в размер на 4 милиарда лева ще бъде само за аперитиви. След това ще има ордьовър, основно ястие, супа, основно ястие и т.н.

Тоест в БНБ са си затваряли очите години наред за ставащото в КТБ?

С атака, с медийни фойерверки, с полицейски изпълнения можете успешно да атакувате ликвидността на една банка, тоест тя да свърши парите. И това се случи. От банката бяха изтеглени много пари, но не можете с медийни атаки, дори главният прокурор не може, да промени характера на активите.

Вторият момент, който подсказва, че в БНБ не е въпрос на незнание, а на съзнателно изпълняване на поръчки, се състои в това, че при подобна атака срещу друга банка, тя беше веднага подкрепена.

Причината КТБ да не бъде подкрепена аз не мога да си обясня с друго, освен с това, че в БНБ са били напълно наясно с качеството или липсата на активи.

Липсата на активи?

Да, за това става дума. Кредити към фирми без дейност, с управляващи шофьорът на банкера.

Казвате, че КТБ няма активи, но безспорно БТК е актив. Какво ще се случи с нея?

Ще я вземат правилните хора за без пари, защото ние вече сме платили сметката или ще я платим. Ще се случи това, което винаги се е случвало.

А хората наясно ли са какво се случва с активите на една банка, която вече е обявена в несъстоятелност. Кой е отговорен да осребри масата на несъстоятелността – да продаде това, което има, да го събере. Кой?

Квесторите.

Какви са тия квестори? Пред кого са отговори те?

Пред БНБ.

БНБ пред кого е отговорна?

На практика пред никого.

А, ето за това става дума. БНБ по закон е отговорна пред Народното събрание, само дето това е в корена на всички интересни събития, които се случват у нас. И обяснението за всички интересни събития, които се случват у нас го даде покойният проф. Азарян по съвсем друг случай. В цивилизованите държави има ред. И редът е следният: след като Фондът за гарантиране на депозитите е ръката на държавата в случай на несъстоятелност, която покрива задълженията на банката, той е отговорен да събере парите си. У нас това е размито.

А покойният Крикор Азарян по повод една трагедия – запалване на вагон със заключени врати, в който загинаха хора в Североизточна България – каза: "Не, че на други места не се случват трагедии, но хората имат ред и порядък, по който системите работят с оглед такива неща да не се случват". Ние нямаме ред, нямаме изработени начини, по които ще се действа.

Това, което казах още преди 2 г. за OFFNews, но никой не ми обърна внимание, беше, че двата мандата на управителя на БНБ Иван Искров ще влязат в историята като мандатите, през които БНБ загуби своята девственост, пардон, независимост.

Иван Искров постави банката в пълна зависимост от регулираните лица, а сега, по повод КТБ, поднесе прерогативите и пълномощията на БНБ да взема решения на някакви други хора извън банковата сфера.

На всеки 20 години у нас стават банкови кризи и все надзорът е виновен. Ето сега подуправителят, отговарящ за надзора, е в състояние да бъде отстранен от работа. След като все надзорът създава проблемите или не сигнализира за наличието им навреме, след като сметката за това плащаме всички ние през бюджета, ами извадете надзора от БНБ!

Надзорната функция не е специфична за една централна банка. Тя може да бъде в рамките на централната банка, но може и да не бъде. У нас един от най-важните доводи банковият надзор да бъде в една централна банка е когато тя води парична политика, тоест прави сделки с ценни книжа с търговските банки, да може информацията от надзора за състоянието на всяка банка във всеки момент да информира правенето на парична политика. Но БНБ не се занимава с парична политика. Няма никаква причина надзорът да бъде в БНБ.

Ще се върна към думите на проф. Азарян. Знаете ли какъв е проблемът при нас, и той не само с БНБ, а и с всичко, що се нарича независимо? Независимата журналистика, независимата съдебна система, независимата народна банка. Тая независимост е една европейска дрешка, която сме си сложили върху потурите и нито я разбираме, нито я прилагаме, нито, което е най-важно, искаме да я прилагаме.

Изследвал съм независимостта преди 20 г., независимостта в ония страни и култури, от които е произлязла. Между другото, независимостта на централните банки е доста млада като концепция. Идеята, че централните банки трябва да бъдат независими, датира от 80-те години и е продукт и на сериозни икономически проучвания. Но независимостта на централните банки е съчетание между независимост и подотчетност. Централните банки не са вън от демократичния процес, те са отчетни. Друг е въпросът, че у нас от 240 души в Народното събрание няма кой да разбере какво му се говори, а това е нещо, върху което това управително тяло на БНБ паразитира и експлоатира, за да я направи безотчетна. У нас разбирането е, че ако си независим, си безотговорен и безконтролен. Ако трябва да бъдеш отговорен и да те контролирам, значи не можеш да бъдеш независим, аз трябва да те назнача.

А за централните банки въпросът стои по следния начин – отговорността, политическата отчетност е за изпълнението на целите на централната банка, които се задават политически. Независимостта е в начина, по който се осъществява тази политика. Защото начинът, специално в областта на банкирането, е технически сложен, например контролирането на инфлацията, на ценовата стабилност е една типична цел на централните банки и изпълнението й е технически сложно. Не е като да управляваш автомобил – включваш на четвърта скорост, и колата тръгне по-бързо. То е: включиш, промениш лихвените проценти с инструментите на паричната политика, но ефектът се проявява 18 месеца по-късно. И тъй като има забавяния между това, което правиш и това, което става, идеята на независимостта, от гледна точка на инструментите и начина на функциониране, е да се изолира централната банка от влиянието на политиците, които имат друг времеви хоризонт. На тях им предстоят избори след 6 месеца или след 12 и е по-добре лихвите да са ниски, за да има по-ниска безработица, а това, че след това ще се увеличи инфлацията, след 24 месеца, другото правителство да му мисли. Това е цялата идея. Само че, както вие и всички останали знаят, у нас независимата БНБ излезе напълно от всякакъв отчет. Затова поне надзорът, тъй като така или иначе държавата плаща сметките, ако обича да излезе от БНБ и да бъде под контрола на този, който плаща сметките.

Как би трябвало да се структурира надзорът извън БНБ?

Има най-различни начини да се структурира. Един от начините, който изисква ред други промени, е включването на надзора в една коренно променена и претръскана Комисия за финансов надзор.

Наистина ли мислите така?

Знам защо реагирате така и нямам предвид КФН на адреса, на който се намира в момента, с хората, които се намират там в момента. Целият въпрос е за системите на функциониране. Не е луд, който е изял зелника, а който му го е дал. Като си избираме зависими, безгръбначни и некомпетентни хора за управители, какъвто е управителят на БНБ, после може да си ги чукаме в главата.

Как така всяко правителство всеки петък се явява на парламентарен контрол - той може да протича формално, но го има – а подотчетните по закон на Народното събрание Българска народна банка и Комисия за финансов надзор аз един път не съм ги видял в Народното събрание. Грешка. Иван Искров беше поканен да отговаря на въпроси за какво? За тухли, сгради и за акционерно участие в печатницата. Толкова им разбира на депутатите главата. Разбират от тухли.

Какво може да накара членовете на УС на БНБ да гледат с месеци и години какво се случва в тази банка и да мълчат? За много пари ли става въпрос? За власт ли, за постове ли?

В този УС има членове, които не познавам и затова не мога да говоря, но при един предишен състав, даже преди президентът Плевнелиев да прави назначения, ставаше въпрос за много дълбока корупция. Много дълбока.

Корупцията вие или вашите читатели си я представяте като пликчета с пари. Не става дума за това. Става дума за това, че в този УС преди няколко години стояха хора със стаж и опит в търговски банки, които виждат света през погледа на търговския банкер, които смятат, че всички останали са длъжни да им плащат. Тази форма за корупция, за която говоря, е чисто интелектуална корупция и е изразена добре от поговорката „Гарван гарвану око не вади“.

В случая от 2014 г. може да става въпрос за непочтеност, може да става въпрос за некомпетентност, но, по един или друг начин, е безотговорност. Знаейки, че ти си безотговорен за последиците, които ще настъпят от твоите действия и бездействие, ти можеш да си позволиш всякакво действие или бездействие.

Което означава, че можем да очакваме същата история да се случи отново?

Аз няма да стигна до там. Аз ще го формулирам по следния начин: ние нямаме никакви гаранции, че това няма да се повтори. Никакви институционални, лични, каквито и да е гаранции.

Ето, вижте: 2001 г. в Съединените щати пропада фирмата Enron по същия начин, по който пропада КТБ – един голям балон, едно голямо нищо, много хора губят заплати, работни места, пенсионните сметки, които са били инвестирани в акции на компанията. Няколко месеца след това одиторската къща Arthur Andersen – една от големите – която е одитирала, вече не съществува.

Най-малкият сигнал, който БНБ може да даде на обществото е да каже „Кей Пи Ем Джи България“, която се подписва за честността, верността, почтеността и красотата на баланса на КТБ, няма право да одитира банки в България в следващите 10 години. Някой по този въпрос? Елементарно е, техническо е.

Докато нямаме ред и порядък как се правят нещата, те ще се случват повторно и повторно и непрекъснато ще скачаме от една комедия на друга, от една трагедия на друга. Отговорност и отчетност.

За нас това, което направи БНБ е изпълнение на закона, докато се ограничаваме с гледане на телевизия и ядене на туршия. Щом не сме на улицата, значи за нас това е нормално.

Какви бяха механизмите за разграбване на КТБ и какво да направим, за да не се повтори същият крах при евентуална следваща банкова криза?

Как се ограбва банка отвътре е много стара техника, чиято първа стъпка е бързото разрастване на една банка, на баланса й и откъм пасивите, и откъм активите, което се случи с цялата българска банкова система.

В този смисъл не може да се твърди, че КТБ е изненада, особено за БНБ, пък и за всички, защото се виждаше кога и по какъв начин балансът на банката се наду от 2 на 6 милиарда лева. Бързото разрастване на баланса на една банка е сигнал, че нещо не е наред. Оттук и моето кардинално предложение – вие ще продължите да обсъждате с други хора след края на епизодите какво и как стана, но тези епизоди ще продължават да се повтарят в една или друга модификация в нашата красива, но бедна страна, докато някой някога не понесе отговорност – лична, серозна отговорност.

Затова аз предлагам от момента, в който КТБ има нормален баланс от 2 млрд. до датата 19 юни 2014 г. всички членове на УС на БНБ, които са получавали заплати за този период да бъдат любезни да ги преведат веднага във Фонда за гарантиране на депозитите. Да им бъде конфискувано цялото имущество, с изключение на един апартамент, един автомобил и една вила на семейство, имуществото да бъде продадено на публичен търг и парите да влязат във Фонда за гарантиране на депозитите.

Който пие, да плаща, а след това каквото иска да прави. Не може да седиш и да си клатиш краката на масата на управителния съвет на БНБ и да смяташ, че нищо не става.

И когато казвам това, много хора казват за мен: „Ау, ама той е бил член на УС на БНБ преди 1996 г., значи той е замърлян във фалита на българската банкова система“. Половината от това, което казват хората е вярно. Защото когато видях какво и как става, си сложих оставката на масата, станах и си излязох. Не можах по друг начин да повлияя, да алармирам, да вдигам скандали. Но който е останал на масата на УС на БНБ, е трябвало да знае какво се случва. Ако не е знаел, не е бил за тая маса.

Знам, разбира се, че нищо от това няма да стане, но както искате. Докато няма последици, едни и същи неща ще се повтарят отново и отново. В другите страни също има фалити на банки, също има манипулации на лихви, но има последици. У нас няма.

Връщам се към темата за отношението на тези, които не мога да нарека народни представители - няма да употребявате за тях думите народни представители – никакъв народ не представляват, няма да фалшифицирате думите, аз виждам сред тях един народен представител, но това е друга тема. Отношението на тези, които не мога да нарека народни представители към хората, които са гласували за тях е като към говеда, като към свине и това е в корена на нещата. И ако ние продължаваме да се отнасяме един към друг като към свине, защо се учудваме, че живеем в кочина?

Какви са изводите след случая "КТБ"?

Единият е това, което вие казахте в предварителния ни разговор – целта е да се замъгли, да се замърля с много информация, да не се стигне до обяснение какво стана и защо се прави. Другата страна на медала обаче е, че малкото хора, които в отделна област - дали за сеченето на горите, дали за фалита на КТБ, дали за съдебните изпълнители и техните безчинства, дали за който и да е друг - надигат глас си остават малко, защото ние, всички останали, си мислим, че ние в това няма да стигнем. И така това общество боледува, защото не е общество, защото едвам се понасяме, не искаме да живеем заедно и затова един по един ни отстрелват. Кой с банка, кой с данък, кой с осигурителна вноска.

Свикнали сме да се спасяваме поединично и те ни отстрелват поединично. Защото нямаме чувство за общество, в което едни неща са допустими и редни, а други не са. Има една много тежка черта на характера, особено у тези, които се кандидатират и биват избирани – гьонсуратлък.

Но съм песимист, защото назоваването на проблемите е първата крачка към отстраняването. Но отстраняване няма да има, докато има търпимост.