Няма държава, която така варварски да се отнася с миналото си

С Борислав Бориславов заедно бяхме сред организаторите на студентските протести през зимата на 1997 година. Бяхме в едно училище - Класическата гимназия и много пъти сме се виждали, за да си припомняме славните времена, когато очаквахме, че България ще се промени за година-две, а и толкова е много.

От всичките лидери на студентските протести през 1997 г., Боби единствен стана политик. Вече няколко мандата е общински съветник и участва в три от най-интересните комисии - по култура, за устройството на територията и по транспорта.

И сега е кандидат за общински съветник. Борислав Бориславов е номер 3 в листата на Реформаторския блок в София.

Той е един от малкото политици, които не се извъртяха през всичките разклонения на Синята идея и остана в СДС. Много пъти беше спряган за потенциалната нова силна фигура в СДС и много пъти най-близките му съпартийци го критикуваха, че отдава по-голямо значение на любимата си археология, вместо на политиката.

Ти си и археолог, и общински съветник в комисията по култура и в комисията по устройство на територията. Вероятно си най-компетентният и най-точният човек, който да коментира реставрацията, която се случва на римските обекти между метрото и ЦУМ. Добре ли е направена, как трябва да се консервират останки от римската Сердика?

Ще започна от там, че София е уникален град в това отношение. Има и други градове в Европа, които имат древна история, но София е един от малкото градове, които могат да се похвалят с история от 8000 години назад. Всъщност едно от най-древните селища в Европа е било в района на днешния квартал Слатина. С много усилия и от моя страна тези разкопки на това най-ранно селище бяха възобновени от няколко години.

Къде точно се намира това?

Селището е било много голямо. За съжаление основната част от него е била разрушена при строежа на плувния комплекс "Червено знаме". Друга част - от продължението на "Шипченски проход", ЖП-линията и в момента е останало едно много малко парченце, което е затворено между булеварда, ЖП-линията и ул. "Академик Георги Бончев". Слава Богу, се намира на територията на комплекса на БАН и това в много голяма степен е запазило този терен, към който имаше и рестутиционни претенции. Водеха се много дълги дела, които съвсем скоро приключиха и се възобновиха археологическите проучвания под ръководството на член-кореспондент Васил Николов и Музея за история на София. Моята мечта е това да се превърне в един от атрактивните участъци на София, които показват историята на града. Там е проучено жилище с площ над 120 квадрата на 2 етажа. Ако това жилище бъде възстановено на подходящо място, което вече е проучено 1 към 1, ако се направи информационен център с възможност за участие на деца, които имат интерес и на които трябва да им се формира интересът в стила на открития наскоро Музейко. Това е ресурс който имаме и не използваме. Първо ще възпитава в децата ни чувство за история и минало, което е много важно - че имат корени, че не са дошли от нищото. Това е нещо, с което могат да се гордеят с града си и когато отидат да учат в чужбина, когато говорят за София, да знаят всъщност какво представлява тя. Мечтата ми е в рамките на няколко археологически сезона да приключат голяма част от археологическите проучвания да се експонира на място, да се направи макет на това голямо жилище, да се направи информационен център. И да използваме това, което София е наследила от предците си.

По отношение на римския град, също сме в една уникална ситуация. Почти няма столица в Европа, която да се похвали с амфитеатър. Вижте в какво състояние е в момента амфитеатъра на Сердика, който беше открит през 2006 година и който през програма "Култура" успяхме да финансираме. 

Вярно ли е, че този амфитеатър е бил огромен и това, което се вижда от него е само малка част?

Огромен за времето си. Иначе е разположен от основите на "Младежкия театър" до основите на хотел "Арена Сердика", който всъщност обхвана източния край на амфитеатъра.

Вярно ли е, че постройки, които са свързани с амфитеатъра, продължават под "Дондуков" чак до бул. Васил Левски?

В древността, когато е направен амфитеатърът, той е бил извън портите на града. Всъщност Източната порта в момента е в подлеза между Министерски съвет и Президентството. Това, което днес е "Дондуков", някога, почти под същото трасе, е била една от входните артерии на Сердика. Не случайно амфитеатърът е направен извън крепостните стени. Едно, че е трябвало повече място. Второ - че и в древността са се притеснявали от събирането на едно място на голяма група екзалтирани хора и е било възможно едно състезание да прерасне в бунт. Затова тези съоръжения обикновено са правени извън крепостните стени на града. Но амфитеатърът е бил достатъчно голям за времето си. Това, което е проучено в момента от него, показва, че на това място е имало по-ранен театър - одеон и той е използвал склона, който в момента е между ул. "Московска" и Дондуков. Седалките са били разположени и са използвали естествения склон. Още 2006 г. аз лично писах писмо на трима министри, тогава бях председател на комисията. На министъра на културата разбира се, на енергетиката тогава, защото теренът, на който бяха направени проучванията е собственост на НЕК, на областния управител. В крайна сметка се взе решение, да се отчуждят всички имоти, които се намират върху амфитеатъра. Да се проучи и след това да се обяви международен конкурс за това как да бъде експониран. Представях си  начин, по който хем да бъде експониран, хем да могат да се провеждат фестивали, особено когато времето е хубаво през лятото. Наистина това е, както се казва дар Божи, който за съжаление вече 10-та година тъне в разруха. Общината даде на няколко пъти по мое предложение пари за консервация, но тя е временна и в крайна сметка се оказва, че Министерството на културата на няколко пъти е абдикирало от този проблем, тъй като министърът на културата е принципал. Той отговаря за цялото културно наследство на територията на страната.

В последните дни много се обсъждат тези чисто нови старини, които се появиха между ЦУМ и метрото. Какво ти е мнението? Така ли се прави консервация на антични обекти?

Според мен - категорично не. Има страшно много проблеми в тази сфера. Първо, като започнем от момента на тяхното разкриване. Ако се върнем малко назад в момента, в който започваше строежът на тази метростанция, се оказа, че Метрополитенът изобщо не си е направил труда да предвиди археологическите проучвания, които са задължителни, особено на територията на резерват, какъвто е центърът на София, където е сърцето на античния град. Там всяка намеса става след комисия, след проучване, много внимателно. За съжаление строителите у нас разсъждават по-скоро с досада и пренебрежение, когато става дума за археология и гледат максимално бързо да минат етапа на разкопаване на основите, по възможност без някой да ги види и по възможност в тъмната част на денонощието. Тогава сезирах кмета, г-жа Фъндъкова, която реагира максимално адекватно и бързо. Назначи една комисия, която да провери дали са спазени всички нормативни изисквания и много бързо се стигна до промяна на проекта.

Това коя година се случва?

2010-2011, като междувременно търга за строителството беше минал. В продължение на 9 месеца, цяло лято беше пропуснато, когато е най-добрия сезон за археологически разкопки. След дълги разправии и натиск на столичния кмет се стигна до сключването на договор за проучвания. Колегите работиха при изключително тежки условия. Марио Иванов беше ръководител на проучванията. Справиха се перфектно с целия процес на разкриване, на проучване и на документация. Тоест от тази гледна точка успяхме да спасим това наследство, което не е просто наследство на Софиям то е световно културно наследство. Всеки кмет и управник не трябва да забравя, че подлежи на санкции по силата на конвенции, които България е подписала и приела.

Само искам да припомня, че най-великият римски император, основателят на Византия, Св. Константин Велики е казал: „Сердика е моят Рим“ и първоначалната идея е била столицата на Империята да се премести в Сердика, а чак след това е избран Константинопол...

Да и това е нещо, което също туристически ние можем да експлоатираме много успешно, стига, разбира се, когато дойдат туристите, ние да им показваме адекватно експонирани старини. Тук вече идва проблемът за експонирането. Ще  припомня, че този проект, който в момента Министерството на културата реализира в Ларгото, вече трябваше да е приключил преди повече от година, ако не и две. Неизвестно по какви причини, по-скоро се досещаме по какви, но 3 пъти се повтаряше тръжната процедура още в първия мандат на г-н Рашидов и то абсолютно неуспешно, защото проектът за експониране беше на стойност 4 млн. над стойността, която е европейския проект. След целия този престой на зидовете на открито те бяха в много окаяно състояние, много лошо консервирани, за което си има конкретни чиновници в министерството на културата, виновни за това състояние, които изобщо не са потърсени и не са понесли отговорност за това безхаберие. И сега се стигна до ситуацията ударно да се възстановяват тези зидове, които, както казват сега, били в много тежко състояние, но те не бяха в такова състояние преди 3 години. Така че със сигурност намесата тогава щеше да бъде много по-евтина и щадяща от това, което виждаме в момента.

Друг много сериозен проблем е, че аз до сега не съм чул да се провеждат конкурсно при ясни правила процедури, за проектиране, защото се оказва, че едни и същи екипи, едни и същи архитекти творят едни и същи безобразия из цялата страна.

Извинявай, че си кандидат за София, а аз ще те питам за Перник. Като археолог пластмасовата крепост на Кракра как ти изглежда?

Скандално. Слушах едни обяснения, че това било нещо, което можело да се демонтира, било много щадящо и давало някаква представа. Аз по света такова чудо не съм виждал. Такъв Дисниленд, даже и в Америка да вдигнат на гола поляна, пак биха го направили да изглежда по-автентично.

Доколко могат да се надграждат едни старини, до къде е позволеното?

Това е въпрос на преценка за всеки един конкретен обект. Това, което ми прави впечатление е, че 120 млн. евро са налети от Европа в нашето културно наследство. Това са огромни пари. Ако някой каже, че няма пари, не е това причината. Основната причина за всички безобразия (да не изброявам и Мезек, и Бяла, че са много) е, че виждаме едно развихряне на архитектите при пълна изолация на специалистите, които са проучвали тези паметници. Има специалисти по конкретните периоди, които е задължително да бъдат хората с последна дума за това дали нещо изглежда така, както трябва или не. Видях проектиране на обекти в Никополис ад Нестум, който е един от много големите и много добре запазени римски градове близо до Гоце Делчев. Там имам чувството, че архитектите бяха проектирали проекта на хартия само. Те дори не бяха отишли да видят мястото. Не може да слагаш пътека, по която да ходят туристи на 30 сантиметра от 3-метров профил. "Профил" - това е изкоп, в който долу се виждат основите на сградата и имаме 3 метра пръст, в която се виждат пластовете, които са се натрупали върху остатъците от дадената постройка. Тоест на ръба на една 3 метрова дупка ти правиш пътека, която при първия дъжд ще се свлече и всички ще се окажат на дъното на изкопа. Никакво съгласуване с проучвателите, дори там в момента се правеха археологически проучвания и се налагаше едва ли не колегите да се борят със строителите да застанат пред багерите в момент, в който даден проект вече се изпълнява.

Доколко всичките тези неща са компетенция на общината и до колко са на Министерство на културата?

В много голяма степен са компетенция на Министерство на културата или най-малкото редът и правилата зависят изцяло от тях. Общините някак си се научиха през напълно или слабо компетентни чиновници да усвояват тези проекти. Има фирми, които също са специализирани в проекта, така че да се свърши най-малко работа за най-много пари и резултатът вече е видим за всички.

А общинският съветник какво може да направи?

Почти нищо не може да направи в такъв тип проекти, за съжаление. Ние сме на прага да си унищожим това, което е останало от културното ни наследство, което е много страшно. Не само, че няма да привличаме туристи, а сигурно ще ни дават за пример за това как не бива да се съхранява културно наследство. Няма държава наоколо, която по този варварски начин да се отнася с миналото си. За това си мисля, че много спешно трябва да се предприемат поправки в закона за културното наследство. И трябва много по-отговорно да се гледа на това кой има право и достъп до решаване на начина по който да се консервира и да се експонира даден обект. В момента има един регистър, в който сигурно една трета от архитектите не са виждали на живо археологически обекти, а са работили по такава тема. Трябва да има много по-сериозна цедка за това кой може да проектира такъв тип обекти.

Другата гореща тема в последните дни е препострояването на знакови къщи, например Къщата с ягодите, която сега е собственост на Валентин Златев от Лукойл.

Тук вече общината, въпреки че пак нещата опират до Министерството на културата, може да има много по-сериозна роля. Аз лично имам огромна заслуга за спасяването на къщата на Яблански, което беше една сага също в продължение на десетилетия. С хиляди заплахи и натиски.... Къщата на Яблански срещу университета, бившето китайско посолство, е най-знаковото място на София, за която имаше невероятни планове да бъде оставена фасадата, а отзад да се вдигне 10-етажна сграда, която да се долепи до съседната. Включително проекти, които бяха разписани от тогавашни директори на Дирекция "Архитектура и градоустройство". И в крайна сметка по мой доклад се възползвахме от стария закон за паметниците на културата  и сигурно за първи път в България общинският съвет прие решение за налагане на ипотека срещу авариен ремонт от страна на общината. Тогавашният кмет Стефан Софиянски отказа да изпълни решението на общинския съвет. Вкарвах питане тогава защо не го изпълнява. Води се една огромна битка между общинския съвет и тогавашния кмет. В крайна сметка и с много активната позиция на гражданите, тази къща беше спасена. Сега в момента вече е реставрирана.

А Къщата с ягодите ще бъде ли спасена?

Аз мисля, че може да бъде спасена и най-спешните решения трябва да дойдат от Министерството на културата. Минало е обсъждане на експертния съвет към Министъра на културата, което е одобрило събарянето на къщата, което е абсолютен скандал. 

Общината може ли да го спре това?

Общината може да вземе много ясна и категорична позиция против и също така да не бъдат издавани визи...

А как се всъщност се работи в този общински съвет? Има ли единомислие между съветниците?

Между съветниците по-скоро няма спорове, тъй като моите колеги в много голяма степен приемат експертизата, която имам. Заместник кметът по културата е човек, който е завършил "Археология". Кметът Фъндъкова определено има отношение по този тип проблеми и смея да твърдя, че с нея в това отношение се работи перфектно. Тя наистина се вълнува от съдбата на този тип сгради и изобщо за опазването на миналото на София, така че мога да кажа, че има едно съгласие между кмет и общински съвет.

По програма "Култура" успях да извоювам територия специално за културното наследство на София. София в момента е категорично на първо място по отделени средства за културно наследство. Чрез тези средства се проучваха Западната порта на Сердика, която е зад Католическата катедрала. Благодарение на тези проучвания София кандидатства и спечели проект по Норвежката програма за експониране. Има идея да се свърже по някакъв начин, може би подземно със голямата сграда с красивите мозайки. Знаеш ли, че в закритата част на метростанция 8 са едни от най-грасивите римски мозайки в света?

Къде е това?

В момента е точно под платното на Мария Луиза. Разкриха ги преди 2-3 години. Една от най-красивите сгради, разкрити благодарение на тези проучвания. Сега започнаха разкопки пред Шератон. Там пък е най-запазеният участък във Сердика.

Там ли е дворецът на Константин?

Това, което излиза засега, е една много голяма обществена сграда, която е от най-ранния период на Сердика. Там намериха съкровището на римския чичо Скруч с близо 3000 монети, което това лято беше една от археологическите сензации на сезона. Там идеята е да се проучи тази част от площада -  между Шератон и Семинарията, и да се обяви конкурс за експониране, но след като е ясно какво има отдолу. Така че София лека-полека привлича все повече туристи и поне има какво да покаже. Успяхме след многогодишни усилия да възстановим Музея за история на София, който трябва да има много по-активна роля и доста по-отговорно да се отнася към стопанисването на тези обекти, още повече, че след завършването на Ларгото, точно музея за история на София ще управлява тези археологически обекти. Това междудругото извън София е голям проблем - много от общините се изхитриха да направят структури, наречени "туристическо обслужване" или нещо подобно и да изземат приходите от обектите. По този начин музеите остават абсолютно изолирани, без възможност да реинвестират печалбите от такъв тип проекти, което е много лоша практика и би трябвало със законови промени да се отрежат тези хитрости, тъй като по Закона за културното наследство част от парите, които идват от билети при посещение на такъв тип обекти би трябвало да се връщат за проучване и експониране на още части или други обекти на територията на общината.

Ти беше един от основните организатори на студентските протести през 97-ма. Така ли си представяше София 18 години по-късно?

Заедно бяхме с тебе. Знаеш какво си представяхме.

Честно казано - не. Представях си в доста по-кратък срок да стане по-красив, хубав и модерен град. Надявах се цяла България да се превърне в една хубава и нормална европейска държава. За съжаление се оказа, че това, което тогава си мечтаехме, не се случва толкова бързо и не се случва по начина, по който тогава сме си го представяли. Това всъщност е и една от причините да се занимавам с политика и да участвам в политическия живот. Най-лесно е човек като се разочарова да тегли една благословия и да се потопи в собственото си професионално развитие, но не мисля, че това е начинът. Колкото и да си завираме главата в пясъка, реалността е такава каквато е. Ако искаме да я променим, това може да стане само чрез участие в политическия живот на страната.