Нана Джорджадзе: Руските танкове са на 25 км от столицата ни, ние сме във война

"Сега ние сме във война с Русия, защото тя окупира големи части от нашата територия, а руските танкове са на 25 километра от столицата ни Тбилиси. Във война сме от много години", заяви грузинската режисьорка и председателка на балканското жури на София Филм Фест 2015 Нана Джорджадзе пред OFFNews.

Нана Джорджадзе е сред водещите имена в историята на грузинското кино. Тя e родена през 1948 година в Тбилиси, тогава част от СССР. Завършва архитектура, но през 1974 година се дипломира като режисьор. Грузинката пише сценраии, рисува, играе роли, но най-много обича да режисира.

През 1987 г. получава „Златна камера” в Кан за Робинзониада, или моят английски дядо. През 1992 г. е поканена за член на журито, а през 1997 година оценява филмовите заглавия на още един от най-авторитетните фестивали – във Венеция. През същата година нейният филм "1001 рецепти на влюбения готвач" получава номинация за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм.

Тази година Джорджадзе оглави балканското жури на СФФ и представи пред българската публика своя филм "Русалке моя, моя Лорелай".

Кои филми Ви харесаха най-много?

Програмата на фестивала беше много интелигентна, а филмите разказваха своите истории по много различен начин. Затова толкова съжалявам, че има само една награда и само един почетен диплом. Аз щях да наградя поне 3 филма и от журито искахме да споделим наградата, но беше невъзможно.

Забелязах, че с доста от главните героини във Вашите филми имате подобна коса – червена и къдрава, нарочно ли е това?

Просто харесвам този цвят, няма някакво скрито значение. Но аз не търся жени с рижави коси, те идват сами при мен.

Как успяхте да направите „Моя русалке, моя Лорелай“ толкова лек и приятен, като се има предвид тежката тема за проституцията на едно красиво момиче и разбиването на детските мечти на едно момче?

Тежък е, да, но аз мисля, че ако се опиташ да разкажеш тези драматични и тежки истории с усмивка, те ще бъдат по-разбираеми. Може да гледаш филма с усмивка на лице и после да се замислиш над него, да разбереш, че всъщност не е бил толкова забавен, а напротив. Лично аз не само снимам драматични филми, внасяйки усмивки в тях, аз винаги съм живяла своя тежък живот по този начин. Харесвам да гледам на нещата от хубавата страна.

Нюрка, главната героиня, е великолепна 18-годишна проститутка, но тя сякаш не знае какво върши, не приема нещата реално.

Да, тя е наивна. Тя мечтае да бъде актриса и да отиде в големия град, където да стане актриса. Но обкръжението, в което е израснала, е много мрачно, лошо. Тя не осъзнава какво върши до самия край, интересуват я само парите и това да замине. В света, в който е израснала, за нея това е обикновена работа. Хората в това малко градче постоянно пият и се карат помежду си, защото няма какво да правят. Тя живее в едно много затворено общество с лудия рокаджийски трамвай, който постоянно се върти из градчето.

Как избрахте актрисата за ролята на Нюрка?

Видях я на улицата. Тя не е професионален артист, това ѝ беше първият филм. Но е много талантлива и сега вече има доста предложения за нови филми. Тя беше изключително естествена в ролята и за мен беше много приятно да работя с нея.

Ще имате ли още проекти заедно?

Ще видим, ще видим, ако имам роля за нея, защо не.

Действието се развива в Русия, заради финансирането от руска страна ли се наложи това или Русия по-добре пасваше на героите?

Русия пасваше по-добре на сценария, но подобна ситуация може да се получи във всички провинциални места навсякъде по света. За мен мястото на действието не е конкретно. Забелязала съм колко голям проблем има Русия със съседите си, но не забелязва проблема вътре в себе си. Съжалявам за това положение, защото руснаците имат прекрасна култура, но не виждам бъдеще за тях, докато следват този агресивен политически лидер.

Как се развива филмовото сътрудничество между Грузия и Москва от края на Съветския съюз насам?

Не правим много филми заедно, има 1-2 проекта, които са подкрепени от руска страна, но това сътрудничество идва от частни лица, не от правителството.

Коя публика разбира най-добре грузинското кино – славянската или западната?

Културно Грузия е по-близо до западноевропейските страни. През цялата си история сме гледали към Запада. Но преди идването на комунизма самата Русия е била много европейска. С избухването на революцията всичкото това приключва и Русия се самоунищожава. Сега ние сме във война с Русия, защото тя окупира големи части от нашата територия, а руските танкове са на 25 километра от столицата ни Тбилиси. Във война сме от много години. Това, разбира се, не е нормално нито за нас, нито за тях. Бъдещето на Грузия и на грузинското кино определено е насочено към Запада, защото сме по-близки до тях.

Значи не искате да имате нищо общо с Русия?

Не, културно, икономически и чисто приятелски нашите два народа трябва да са близки, защо не – съседи сме! Това е факт и не можем да направим нищо по въпроса, но днешната ситуация прави това невъзможно.

Казахте, че имате нов проект, който е в сътрудничество с България?

Да, в сътрудничество с България и много други страни като Франция, Германия, Украйна и др.

За какво се разказва?

Всички истории са за любовта.

Дали Путин действа по този начин, защото му липсва любов?

Мисля, че той не разбира какво е любовта, приятелството, какво е да си човек. Според мен той е човек, загубил чувство за реалност.

Не смятате ли, че на Путин му се налага да е такъв, какъвто е, за да контролира обширната руска територия и народите, намиращи се в нея. Нима ако беше по-мек характер, нямаше да бъде заменен или да изпусне юздите на страната?

Оставяйки всичко на страна, ти трябва да си добър, за да може другите хора и страни да искат да комуникират с теб. Защо всички ходят в другите страни, но почти никой не идва в Русия, искат да бягат от нея. Ти трябва да се опиташ да бъдеш интересен, добър, демократичен. Същото е като при хората, но само че в случая си глава на страна.