Най-важният филм, който може да спаси Земята
Днес от 21:00 часа Discovery Channel ще излъчи документалния филм на носителя на "Оскар" Луи Сайхойос - „Докато не са изчезнали“.
Определяната от много критици като един от най-важните филми на света, той ще бъде излъчен в 220 различни страни в един и същи ден, като целта му е да запознае възможно най-много хора с ужасяващото бъдеще, което чака планетата ни, ако незабавно всеки един от нас не вземи мерки по въпроса.
Участниците в него обикалят света, за да проникнат в едни от най-опасните черни пазари в света и използват високотехнологични начини за документиране на връзката между отделянето на въглеродни емисии и изчезването на животинските видове. Документалната лента разкрива удивителни и невиждани досега кадри, които наистина променят представите ни за света.
Творбата ще ще даде началото на по-голяма, продължителна кампания, обединена под хаштага #StartWith1Thing, която цели да обедини света, залагайки на това, че една малка промяна в начина ни на живот може да има големи ползи за застрашените видове, околната среда и човечеството.
Специално за OFFNews от телевизията ни предоставиха интервю с режисьора Луи Сайхойос, което по-скоро прилича на страшна приказка преди лягане, но все пак с лъч надежда:
Как очаквате да накарате всички хора на планетата да изгледат филма Ви и да променят начина си на живот?
Не очакваме, а и не е нужно всеки един да се промени. Всичко, което ни трябва според науката, е 10-15% от населението на Земята да се повлияе от нещо и да се промени, за да има сериозни социални последици. Въпреки това смятам, че всеки от всяка политическа партия, страна или социална прослойка трябва да гледа този филм. Когато показахме лентата пред хората по различни филмови фестивали по света, всеки казваше едно и също – трябва да накараме децата си да го гледат, как мога да го покажа на семейството си.
Целта на филма е на първо място да запознае хората с факта, че ние сме в състояние на шестото голямо измиране на животински видове. В историята на планетата ни досега е имало 5 такива, като последното е било преди 65 милиона години, когато динозаврите са измрели, в тази връзка един от учените във филма казва, че човечеството е сегашният астероид. Епохата, в която живеем, се нарича Антропоцена - времето на човека, и точно то е първият случай в историята на нашата планета, в който един-единствен вид е виновен за изтреблението на толкова много други. Иронично е, защото нашият вид се казва „хомо сапиенс“, което означава „мъдрите“. А колко е мъдро, когато един вид причинява смъртта на 30 000 други годишно. Когато децата и семействата видят това, те могат да посетят сайта racingextinction.com и да открият какво могат да сторят, за да спасим планетата. Това е огромен проблем, който нараства ежедневно, но ако всеки даде своя принос – капка по капка ще има ефект. Да си представим какъв ефект би имало, ако всеки един човек в Америка спре да яде месо, яйца и сирене за един ден – това би било същото като да премахнеш 7,6 милиона коли от пътищата завинаги.
Искам хората да осъзнаят, че изгарянето на изкопаеми горива е най-скъпото нещо, което се извършва на Земята. В момента ние окисляваме океаните. Досега смятахме, че няма лошо в това океаните да абсорбират въглероден окис – между една трета и половината от целия въглероден окис, който произвеждаме, попада там – сега вече знаем, че това окислява водата и кораловите рифове. Един милиард души разчитат на същите коралови рифове за храна и способ на живот, колко е умно според вас едно поколение да унищожава хранителните припаси на следващите поколения само и само хората, живеещи на планетата сега, да имат евтина енергия? Чакат ни милиони поколения в бъдещето, които няма да имат достъп до този източник на храна, а да не говорим, че 25% от всички животински видове в океаните живеят именно в кораловите рифове.
Мислите ли, че филми като Вашия могат да променят мисленето на цели нации и как документалните филми могат да повлияят на хората?
Вижте какво стана след първия ми документален филм - „Заливът“, който снимах в задния си двор. Чудех се как ли ще накарам хората да гледат филм за убийството на делфините, затова го направих като трилър и той стана най-награждаваният документален филм в историята. Истински ценното тук обаче не са наградите, ами ефектът – преди него в Япония всяка година се убиваха по 23 000 делфина, а в момента се избиват по-малко от 6000. Абсолютно съм убеден, че филмът ми може да промени света, защото съм виждал как се случва. По предварителни данни по света в скоро време се очаква да има около 250 000 милиона бежанци заради климатичните промени, повишаването на морското ниво, окисляването на океаните. Всичкото това ни чака в следващите десетилетия, ако не вземем мерки незабавно. Няма по-голям проблем в момента от това да спрем масовото изчезване на животински видове, защото всички сме свързани с климатичните промени.
Вие и вашият екип изглеждате много развълнувани, шокирани от онова, което сте видели. Как съумяхте да снимате всичко това? Имахте ли чувството, че понякога положението е по-лошо, отколкото сте си го представяли?
Когато отидох в Китай, видях как продукти от застрашени видове се продават легално на улицата, като слоновата кост например. А при сегашните темпове на избиване на дивите слонове в природата би имало слонове още може би 10 години – ето това беше шокиращо.
Ние сглобихме една инфрачервена камера и я снабдихме със специален филтър, след което започнах да обикалям Америка с нея и се шокирах като видях парниковите газове. Защото когато учените говорят за въглероден диоксид и метан, ви изглежда, че те съществуват само на хартия, че са нещо като научна формула, но когато видите колко много въглероден диоксид произвеждаме... той е навсякъде около нас.
Науката показва, че хората не променят поведението си на основата на това, което знаят, те го променят на основата на това, което чувстват. Хората ще чувстват, когато видят този филм. Той е съобразен с идеята, че те променят поведението си на основа на емоцията, и именно поради това имаме сцени като тази с птицата Кауай. Тези птици се ухажват една друга и сформират семейства за цял живот. Усещането да чуете последния мъжки от този вид да пее за женска, която никога няма да дойде... Този кошмар от фантастиката се извършва 30 000 пъти всяка година и вината за това е човешка.
Всеки един от нас поотделно се чувства много малък, не мисли, че от него зависи нещо, но не е така. Важно е да откриете едното нещо, които бихте могли да направите, за да подобрите вашия собствен живот и живота на вашето семейство, внуци и правнуци. Ние можем да укрепим живота на всички други видове на планетата, започвайки просто с една малка крачка, защото действията, които правим днес, имат умножаващ се ефект. Когато ние колективно правим дребни неща - като да намалим консумацията на месо, то има огромен ефект по-нататък по течението.
Отглеждането на животни за месо за консумация от хората създава повече парникови газове, отколкото всички емисии от целия транспортен сектор, така че ако искате да спасите планетата, вие можете да промените своето меню, да го пренасочите към повече растителни храни; това е по-добро за самите вас, то е по-добро за семейството ви и е по-добро за околната среда. Консумирането на месо е вероятно най-лошото, което можете да сторите на околната среда.
Кое е най-важното нещо, което трябва да се направи за застрашените животни?
Значително да намалим нашата въглеродна диря е най-важното, което можем да направим. Изгарянето на изкопаеми горива повишава киселинността на океана, а 25% от тези застрашени видове живеят на кораловите рифове. При сегашните темпове на повишаване на киселинността, ние няма да имаме коралови рифове към края на века. До 2050 година всички коралови рифове ще бъдат в процес на на разтваряне, а до 2100 година ще бъдат изчезнали. А един милиард души разчитат на кораловите рифове за храна, за поминък, за отдих.
Най-лесното, което можем да направим, да да намалим въглеродната си следа, е да ограничим нашето потребление на месо. Единственото най-важно нещо, което всеки може да направи, е да се откаже от изкопаемите горива, по какъвто начин му е възможно, и да намалява отпадъците. В Америка биохраната стига до потребителя от средно над 2400 км. разстояние - следователно трябва да се яде повече местна храна, както и храна, произведена с по-малък разход на вода.
Децата разбират, че е нужно да се променят. Когато преди седмица ние показахме този филм в Богота, Колумбия, и учениците го видяха, те се обърнаха към властите и внесоха подписка в училището им да се въведе веганско и вегетарианско меню. Така че аз вярвам, че децата разбират какъв е проблемът.
Безпокоил ли сте се някога, че някои зрители могат да се чувстват безпомощни пред лицето на трагедия с такъв обхват?
Да, безпокоя се и ето защо нашата кампания се нарича „Започни с Едно Нещо“. Ако отидете в сайта, можете да измислите какво е едното нещо, което вие можете да направите, за да промените пътя, по който вървим. И е много вдъхновяващо, когато започнете да виждате резултатите. Всички решения имат някакъв напредък, а в света все още не е толкова мрачно и отчайващо.
Аз например карам електрически автомобили от 2007 година. На регистрационния ми номер пише обратното на SUV - VUS (от англ. vehicle using sun), т. е. превозно средство, използващо слънце.
Бихте ли назовали пет влиятелни документални филми, които са променили начина, по който гледате на света и отношението Ви към определени неща?
„Неудобната истина” ми струва 28,000 долара, защото на следващия ден, след като го гледах, отидох и си купих хибридна кола. „Храна ООД“ ме накара да се вгледам в превръщането на храната в индустрия. Има един филм, който се казва “Кравоспирация” и показва как яденето на месо влияе върху обществото ни. “Косатка” е филм, който излезе след „Заливът“, първият ми филм, и имаше огромно влияние върху използването на китоподобни животни като делфини, морски свине и китове за забавление. Не забравям да вметна, че харесвам всички документални филми на Вим Вендерс. Мисля, че изброих най-важните.
Коя беше най-трудната част по време на заснемането на „Докато не са изчезнали”?
Ние вършим много работа под прикритие, а работа под прикритие винаги е много мъчителна, защото ако те хванат, можеш да отидеш в затвора или може да пострадаш. Казаха ми, че от снимките на “Заливът ” има заповед за ареста ми в Япония. Това е държава, в която не мога да се върна. Но ние винаги сме работили под „прикритието” на нощта, използвайки военни топлинни камери с цел да преминем през охранителите, кучетата пазачи и оградите, и това беше много страшно. Но когато заснемахме този филм, играехме много роли, имаше много работа под прикритие, представяхме се за купувачи на застрашени видове животни и разбихме доста от обръчите незаконен бизнес. Тогава разкрихме съмнителни сделки, свързани с продажбата на застрашени китове в Санта Моника, Калифорния. В Пучи, Китай, затворихме 6 от 7 незаконни операции с търговия на масло от акули, при които се убиват три вида застрашени видове акули – китови акули, гигантски акули и големи бели акули. Да, ние поемаме големи рискове, но и ползите са още по-големи.
Режисиран от носителя на Оскар Луи Психойос за филма „Заливът“, „Докато не са изчезнали“ проследява съдбата на най-застрашените видове в света. В следващите 100 години светът може да изгуби 50% от всички познати на човека животни. През изминалия век 90% от гепардите и 97% от тигрите в световен мащаб са изчезнали. В следващите десетилетия морските костенурки, леопардите, носорозите и орангутаните са едни от многото видове обречени да изчезнат.
Психойос събира екип от артисти и активисти в операция под прикритие, за да разкрият света на застрашените видове и състезанието с времето да ги спасим от масово изчезване. Обикаляйки целия свят, за да проникнат в едни от най-опасните черни пазари и използвайки високи технологии, за да документират връзката между въглеродните емисии и смъртта на животните, „Докато не са изчезнали“ разкрива разтърсващи, невиждани досега картини, които наистина променят начина, по който виждаме света.