На фронта се борят не само за нашата територия, но и за нашата култура

Анастасия Явтушенко е завършила „Изкуствознание“ в Одеския национален университет „Иля Мечников“. Работи като екскурзовод, куратор и координатор на детските програми в Одеския национален художествен музей. Това е модерен мултифункционален културен център. Там освен изложби се провеждат лекции по история на изкуството, анализират се съвременни тенденции и течения в изкуството. Има инициатива „Кино в музея“. Уредено е магазинче с арт предмети, каталози от изложби, тениски и суитчъри с картини на украински художници, тефтерчета, значки… Всички работещи са много усмихнати и приветливи и с желание разказват както за настоящите изложби, така и за историята на тази много стара сграда, в която се намира музеят. Интересни са и катакомбите, които са отворени за посещение. Там са снимали сцени от филма „Д`Артанян и тримата мускетари“. 

С Анастасия Явтушенко разговаря кореспондентът на OFFNews в Одеса Горица Радева.

- Г-жо Явтушенко, разкажете за историята на Художествения музей, в който работите.

- Художественият музей е основан пред 1899 година. Намира се в къща, една от първите къщи на това място, вече е на над 200 години. Построена е в началото на ХIХ век. В началото музеят не се е казвал Художествен музей, а Първа картинна публична галерия. И колекцията е била от общо 156 творби, а сега е от 16 000, ако не бъркам. За това време музеят е претърпял и промени на името си, и промени на ръководството, но от 1899 година до сега продължава да работи.

- Когато говорихме с Вас преди, казахте, че когато е започнала войната, сте били принудени да спасявате произведения на изкуството на руски автори от самите руснаци, които нападат Украйна. Разкажете за това и също как влияе войната на изкуството и творците в Украйна.

- На 24-ти февруари 2022 година екипът на музея беше принуден да свали всички експозиции и да им осигури евакуация в безопасни места. Дълго време музеят стоя празен. И наистина иронията е в това, че действително в нашата колекция има голямо количество руски произведения. Това е станало вследствие на музейната реформа, която се е състояла в началото на ХХ век, когато Русия е провеждала своята колониална политика и в така наречените музеи „на локалното изкуство“ са изпращали руски художници. С началото на пълномащабното настъпление това, което повлия много на изкуството, е, че художниците започнаха активно да изобразяват войната. Първоначално бяха преки рефлексии от различни региони. Художниците говореха за това, което се случва тук и сега. За две години това донякъде се е изменило. Сега художниците продължават и своите лични теми и инвенции, но сега и много творци обръщат внимание на проблема за съветското наследство, за разделянето на украинската култура от руската, за преосмислянето на наследството на Съветския съюз и мястото му у нас днес. Сега се намираме в зала, в която изложбата говори именно за това. (Б. ред. - говори за изложбата „Декомунизация“ на Денис Метелин).

- Разкажете за разрушенията в музея при руските обстрели.

- Интересно е, че обстрелът беше през нощта преди годишнината от основаването на музея, тоест на пети ноември, а на 6-и ноември я отбелязваме. Ние сме преживели няколко удара - на 25 юли 2022 година при нас бяха счупени прозорците вследствие на бомбардировка. След попадението на 5 ноември при нас много силно пострада административният корпус, тоест не останаха кабинети за екипа, те са в аварийно състояние. Ние там не можем да работим, сега всички стоим в много малко кабинетче. Имаше разрушения на фасадата, което е най-лошото, защото там има фрески, бяха разрушени прозорците, оградата, имаше проблеми с покрива, пострадаха стените. Произведенията, които тогава бяха в музея, не пострадаха, слава богу, но самата сграда е много разрушена.

- Какви изложби показвате в последните две години?

- Отворихме музея през юни 2022-ра година с изложбата „До войната“. Тя представяше съвременно украинско изкуство някъде от 90-те години. От 2023-та година започнахме активно да правим изложби от цикъла „Езикът на войната“, където проследяваме как различни художници от различни региони реагират на войната, говорят за войната, отразяват всички тези събития. И ние продължаваме този цикъл, до този момент са реализирани над 20 изложби. Сега работим изцяло със съвременно украинско изкуство, не с класическо.

Преди няколко месеца имахме изложба на Роман Селский. Това е модернизъм от 60-те – 70-те години на ХХ век, тоест не е точно съвременно изкуство, но откриваме за жителите на Одеса, лвовски художници.

- А изменил ли се е профилът на посетителите ви за последните две години?

- От времето на Олександър Ройтбурд (директор на Художествения музей 2018-2021) при нас започнаха да идват много млади хора. Но като цяло, дава отражение фактът, че много хора си заминаха от страната, и то млади или пенсионери. При нас сега няма приоритетна аудитория, тоест идват млади хора, хора на средна възраст, възрастни. Но ако сравним с преди войната, то младите посетители са станали по-малко, не са намалели драстично, но са по-малко.

- Кое Ви мотивира да се занимавате с изкуство по време на война и предвид всичко, което се случва наоколо?

- Имахме вътрешно разбиране, че ако ние спрем, няма да успеем да променим мисленето на украинците в полза на родната им идентичност. Че на нас ни е нужно да работим, че трябва да помагаме на хората да осъзнаят себе си, страната си и културата си като отделни, различни от руснаците, Русия и руската култура. Много е важно да очертаем тази граница – кое и какво е руското изкуство и кое и какво е украинското изкуство. Пак ние сме тези, които трябва да откриваме нови имена, да помагаме на млади художници, чието творческо начало, за нещастие, е съвпаднало с началото на пълномащабната война… И да развиваме в бъдеще украинската култура, защото иначе се губи част от отговора на въпроса защо воюват нашите момчета и момичета. Да, територията е важна, хората – също. Но ние трябва да продължаваме да развиваме украинската култура, за да можем напълно да се отделим и освободим от Русия.