Може ли лъжата да стане неразпознаваема? Говори Иван Попов, който учи деца да проверяват факти

Как се преподава медийна грамотност на ученици, какво представлява проектът "Тийн мрежа за проверка на факти", какви са рисковете от все по-масовото навлизане на изкуствения интелект, може ли той да се превърне в истина от последна инстанция? По тези теми разговаряме в подкаста на OFFNews с Иван Попов, който е проектен координатор в екипа, отговарящ за сайта prepodavame.bg в “Заедно в час”. 

"В проекта "Тийн мрежа за проверка на факти" участват ученици в гимназиален етап. Децата са от 14,15-годишни до 19-годишни. Съответно и причините да участват са различни. Проектът е международен формат и се практикува в различни държави и продължава да се разширява. Целта е да се повиши нивото на медийната грамотност не само сред учениците, но и в обществото като цяло, тъй като крайният продукт са видеа", казва Попов.

Той обяснява и какви са възможностите за това учениците да се включат в проекта.

"Първо учениците трябва да кандидатстват. Форматите са различни в различните държави. Например, в Испания форматът, който се използва, е ученикът да кандидатства за "проверител на факти", което включва всичко - той ще търси достоверната информация, ще прави проучвания, ще пише сценарии, ще снима видеа, ще ги монтира и т. н. Нашият модел, който избрахме в България, е учениците да си избират роля. Така се получават различни екипи. Едните са тези, които проверяват фактите и пишат сценариите, вторите са тези, които снимат видеата, тоест - те трябва да стоят пред камера и да обяснят нещата по увлекателен и разбираем начин за аудиторията. Ние им осигуряваме осветление, микрофони, за да изглеждат по-професионално нещата. Последният екип са вече тези, които монтират видеата с всички ресурси, скрийншотове, допълнителни видеа... Нарочно сме избрали кандидатстването да е само с една роля първо, за да се чувстват комфортно децата, тоест да не си кажат "пиша супер, ама не знам как се монтира видео, не се чувствам подготвен и няма да кандидатствам". Други не искат да са пред камера. Избрали сме по-лек вариант, но след като влязат в проекта децата могат да правят всичко и да сменят ролите си, да получат знания за всички роли в процеса", разказва специалистът.

Попов обясни, че до 30 декември е срокът за кандидатстване за следващия прием на ученици за проекта "Тийн мрежа за проверка на факти". За повече подробности последвайте този линк.

"Учениците минават през обучение, което се провежда от екипа на "Преподаваме.БГ", но имаме и много добри приятели от Асоциацията на европейските журналисти в България, тоест това са професионалисти, свързани със сайта Factcheck.bg. Така че децата получават информация за основните методи, посоки, инструменти за проверка и стил. Отделно ги обучаваме как се създават видеа, за да са по-привлекателни и професионални. След това учениците започват да работят като през цялото време сме в комуникация в чат. Непрекъснато си говорим с тийновете. Когато си избират теми и пишат сценарии им даваме обратна връзка за подхода им, за доказателствата им, за формулировката на текста, за монтирането. Ние сме само наблюдатели и даваме само обратна връзка и молим само за някои редакции и промени, но по никакъв начин не диктуваме кой, какво, как, кога да напише. Чак когато имаме готово нещо, то минава през нас. От института "Пойнтър" също ни дават обратна връзка за завършени сценарии, тъй като те са много опитни в работата с ученици от цял свят", разказва той.

Според Попов е много важно какво се случва с вече готовите видеа.

"Работим с експерти и учители, които после превръщат всичко това в планове за уроци. Те от своя страна са напълно обществено достъпни. Те ще "живеят" в платформата "Преподаваме.БГ". Всеки учител може свободно и безплатно да ги ползва и те да му дадат идеи и насоки, конкретика и структура как точно да преподаде нещо свързано с медийната грамотност в класната стая", обяснява преподавателят.

Попов подчерта, че има сериозен интерес към проекта и че първите резултати са добри. 

"Полезно е за всички, които участват и за зрителите. В момента в проекта са петнадесетина деца, които изпълняват различните роли и се учат на работа в екип. Така се изграждат комуникационни умения, умения за планиране, за разпределение на задачи. Друго, което ще е много полезно на учениците, вече когато са в работна среда, са зависимостите - че аз, ако не съм си написал сценария, Пешо няма да може да го снима", разказва той.

Попов разказа  и  какви инструменти за проверка на факти се използват. 

"Инструментите, които идентифицират генерирано от изкуствен интелект съдържание, наистина много експоненциално се развиват. Те стават все по-добри. Проблемът е, че другите, които генерират това съдържание, стават все по-бързи. И инструментите нямат време, не могат да смогнат да се развиват достатъчно бързо така че да адресират всички проявления на тия инструменти. Сигурно ще ударим някаква горна граница в един момент. Видеата в един момент ще станат неразпознаваемо изкуствени. А когато станат достатъчно добри, генериращите ги е възможно да спрат да влагат толкова ресурси. Дори и сега някои видеа са така направени, че са неразличими с просто око. Но в някакъв момент ще спрат да се наливат толкова ресурси и идентифициращите ще могат да понаваксат малко, защото ще продължат да инвестират в това да разпознават. Подозирам, че те ще получават помощ от политически органи, институции, държави..., защото на ЕС, а и на целия свят му е важно, да знаем кое в онлайн пространството е истина и кое не е", казва той.

На въпрос на водещия дали няма да дойде момент, в който някакъв изкуствен интелект ще определя кое е истина от последна инстанция, Попов отговори:

"Да, някои хора и сега го използват така, но не е ясно доколко им е достоверна информацията. Изкуственият интелект вече командва начина, по който мислим. И това е от години. Защо? Защото алгоритмите решават какво да виждаме. Като вляза във Фейсбук зависи изцяло от алгоритмите точно какво ще видя от всички неща, които съм последвал. А тези алгоритми вече са изцяло изкуствен интелект. А нашето мнение наистина се формира от това, което виждаме всеки ден. Така че ние вече по някакъв начин ментално сме управлявани от изкуствения интелект. Затова е толкова важно да се учи медийна грамотност и критично мислене", посочва още специалистът.