Митрополит Антоний: Ако сме добри само с тези, които са добри към нас, не сме познали любовта

Публикуваме интервюто със съкращения от сайта на българите в Австрия BGглас.

Цялото интервю можете да видите в BGglas.

Ваше Високопреосвещенство, на 35 години станахте най-младия митрополит и член на Светия Синод на БПЦ. Как Живко Михалев (светското име на митрополит Антоний) от Стара Загора стигна до Западно- и Средноевропейски митрополит?

Всичко е от Бога! Той ни ръководи невидимо в житейския ни път. На 15 години постъпих като ученик в Пловдивската духовна семинария "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив, където Божията десница разпали пламъка на вярата в моето сърце и ме накара да пожелая да служа на Църквата! Пътят ми към това високоотговорно служение премина през много изпитания и вътрешна борба. Всеки ден благодаря на Бог за Неговите велики благодеяния, които прояви към мен!

Защо решите да се посветите на вярата?

Произхождам от семейство със здрав морал и семейни ценности! Бих казал средностатистическо семейство, което ме е научило да ценя доброто и да ненавиждам неправдата. Бог е любов, тази любов те кара да обикнеш и Него. Като малък често посещавах през летните месеци Калоферския манастир "Рождество Богородично", където за пръв път бях запленен от красотата на богослужението, добротата и смирението на монахините там. Всяка година се връщах с още и още по-голямо желание, за да се докосна отново до всичко това. Един ден се срещнах с едни от преподавателите в Пловдивската духовна семинария "Св. Св. Кирил и Методий", които ми казаха " Защо не кандидатстваш при нас, в семинарията ще научиш всичко за вярата в Бога"! Бях много радостен! За изпита ме подготви монахиня Валентина Друмева (поменавам я всякога в молитвите си) - игуменка и до днес в Калоферския девически манастир "....." И така кандидатствах и бях приет семинарията. Бог призовава чадата си чрез човеци Нему угодни и верни.

Вашата епархия е много голяма, обхваща цяла Западна и Средна Европа. Как успявате да обгрижвате паството си и да изпълнявате ангажиментите си като член на Светия Синод?

Служението зад граница е много интензивно, тъй като е свързано с пропътуването на хиляди километри, за да стигнем до богохранимото ни паство. Програмата ми след, като бях избран за митрополит на Европейската епархия, стана още по интензивна. Винаги си спомням думите на Спасителя " Не Вие избрахте Мене, а Аз вас избрах..." Тези думи ми припомнят, че не случайно Бог е възложил този тежък кръст на плещите ми в млада възраст. Старая се по мярката на силите ми да го нося достойно. Всяка седмица летя до някоя от църковните ни общини в Европа или за заседанията на Св. Синод в гр. София. Благодаря на моите свещеници по места, тъй като те са мои съработници, които ме подпомагат в организационен план при моите архиерейски посещения, което облекчава моята мисия.

Дълго време сте служил в България. Каква е разликата между българите у нас и сънародниците ни в чужбина?

Като че ли отдалечеността от родината кара нашите сънародници да търсят връзката с България все по-често. Българските църковни общини са духовния мост по който всеки от нас може със сърцето, чувствата и мислите си да се принесе в бащиния дом. В ритуалноста на българската църква са приплетени много изконни обичаи и традиции, които са залегнали дълбоко в съзнанието и бита на българина. Нашите сънародници зад граница са по-чувствителни за вярата. Ето затова и нашата задача като Христови апостоли е още по-отговорна тук в обединена Европа.

Непрекъснато се срещате с българи от почти цяла Европа. Какво Ви казват те, какво споделят?

Най-често споделят болката си за случващото се в нашата родина. Говорят с любов и носталгия за нея. Интересуват се за църковния живот на другите ни енории в Европа. Искат да са съпричастни както с радостите, така и с проблемите на Епархийската ни църква.

Защо сме все разединени, отче? Защо всеки дърпа чергата към себе си и май нищо не може да ни обедини? Не е ли това най-голямата пречка България да върви нагоре?

В историята на България има много ярки примери на обединение и разделение. В нашето съвремие има много неща, които ни разделят и много малко, които ни обединяват. Безспорна е ролята на Църквата като обединителен фактор в живота на българина. През най-тежките периоди от нашата история пламъкът на вярата, морала, традициите ни, се е поддържал от родната ни църква. Колкото по-рано нашият народ осъзнае нуждата от вярата, толкова по-скоро ще намерим изход от моралната и ценностна криза, която е първопричината и за материалната в момента.

Какво ни липсва, за да бъдем по-добри човеци?

Какво ли? Липсва ни най-голямата Христова добродетел - любовта! Защо ли? Защото сме се отдалечили от нейния източник - Христос! Да бъдеш добър не е индивидуален акт, то е ежедневие. Ако сме добри само с тези, които са добри към нас, не сме познали любовта! Трябва да умеем да простим, да се смирим, да превъзмогнем своя "Аз".

На Вашата възраст (36 г.) връстниците Ви имат съвсем различен живот - семейство, кариера, развлечения... Случвало ли се е да съжалявате, че сте избрали път, който предполага толкова много лишения?

Да съжалявам - не, но съм имал своите изпитания. Дявола изкушава още повече онези, на които Бог е възложил високоотговорното служение да бъдат сеячи на Неговото Слово в сърцата и душите на повереното им паство. Имал съм моменти на униние, моменти на човешка немощ, моменти на мъка. Точно когато всичко ти се вижда без изход, тогава Божията крепка десница, изправя падналия, подава ръка на потъващия в своите грехове, понася тежестта на товара под който слабия се огъва! От нас се иска малко, две слова " Господи помогни ми"!

Не Ви ли е странно, когато ви наричат Дядо Антоний?

Вече съм свикнал. Може би за хората, които не са толкова въцърковени им е странно, да се обръщат към мен с "дядо". Често ми казват отче Антоний или отец Антоний, от притеснение да не би да ме засегнат с обращението "дядо". Аз в шеговит тон им казвам, че не съм тънкообиден! След като по общуваме известно време, всичко си идва по местата.