Милениалите зад границата поглеждат към евровота
Румен Чолаков е председател на обединението на млади българи в чужбина Милениум клуб. Роден е на 16.01.1991 г. в София. Завършил е Американския колеж в София. Следва във Великобритания - първата му специалност е история (Тринити колидж, Кеймбридж). След това завършва право в University of Law (Graduate Diploma in Law) и Kaplan Law School. В момента е адвокат в лондонския офис на Kirkland & Ellis International.
Клубът има около 150 пълноправни членове. Изискването за тях е да са родени не по-рано от 1981 г. Последователите могат и да не отговарят на това изискване. Амбицията им е да се включат активно в обществения и политическия живот у нас и в европейските институции. Клубът започна активна дейност за предстоящите европейски избори през май 2019 г.
- Милениум клуб е създаден през 2016 като обединение на млади българи в чужбина, които имат визия за активно участие в обществения живот у нас. Сега за пръв път давате заявка, че сте готови на активна политическа дейност за предстоящите през май европейски избори. Как ще участвате във вота?
- Още през 2016 г. много ясно сме заявили, че сме създадени като мозъчен тръст и клуб на българите в чужбина, но и в България. Винаги сме казвали, че една от целите ни е млади хора да влизат в политиката, в държавната администрация и обществения живот. Младите хора трябва да бъдат насърчавани в това, за да стане ясно, че политика не е мръсна дума.
Конкретно за европейските избори започваме кампания, която да предизвика дебат за бъдещето на Европа, да даде нови идеи. В понеделник, 14 януари, организираме дискусия в НДК, в която освен нас ще вземат участие и Томислав Дончев, и Сергей Станишев.
От различни места се припознава идеята, че младите българи от чужбина трябва да участва в евроизборите. Те са проевропейски настроени. От живота ми във Великобритания през последните 11 години знам, че за да успее един българин там, трябва да е няколко пъти по-добър от местните. Важи и за евродепутатите ни. Трябва да изпратим хора, които са най-малкото на нивото на тези от големите държави членки на ЕС, за да могат да защитават интересите ни, да лобират по важни теми, каквато е например в момента темата за транспортния сектор.
- Под каква форма ще участвате във вота?
- Сега се фокусираме върху идеите. Колкото до начините, възможните са няколко. Първият е установените политически партии да включат хора от Милениум клуб в своите листи и въобще хора от това поколение.
Вторият начин е, ако бъде създаден нов политически проект, за което се говори активно.
Третият е самостоятелно. За мен към момента той е по-малко вероятен.
- Имате ли вече конкретни ангажименти с партии и политици за евровота?
- На този етап не.
- Споменавайки нови политически проекти, кои имате предвид?
- Тези, които знаете и Вие - в публичното пространство се обсъждат евентуални проекти на Слави Трифонов, Румен Радев, Мая Манолова.
- Имали ли сте срещи с тях?
- Срещал съм се с тримата, но не по повод евроизборите и политически проекти, а по конкретни теми. По-важното е, че очевидно за такива проекти има обществен потенциал. Но дали биха спечелили доверие, зависи от начина, по който се реализират.
- Тази седмица сте имал среща със Симеон Сакскобургготски. Какво обсъждахте?
- Още през 2013 г. поканихме царя в Кеймбридж. В Лондон поддържаме връзка и с него, и с княз Кирил покрай българския Сити клуб. Известно е, че князът се опитва да помага на общността. А самата ни организация бе създадена във Врана, което тогава ни осигури нужното медийно внимание. На срещата сега, както обикновено, обсъждахме политически и геополитически теми. Царят ми разказа и за посещението си във Великобритания за 70-годишнината на принц Чарлз.
- Как организирате работата на Милениум клуб, разпръснати в толкова много държави?
- Ползваме онлайн платформа, имаме и срещи на живо, тиймбилдинги в различни градове, организираме и благотворителни вечери. Най-активната ни общност е тази в Лондон. Тя не е толкова многобройна като в Чикаго, но е най-активна и ангажирана с живота в България. Във Франция и Германия също има активни общности от българи. Разликата е, че във Великобритания и Франция са по-съсредоточени, съответно в Лондон и Париж, докато в Германия е разпръсната в няколко града на големи разстояния един от друг. Годишната ни среща винаги е в София.
- Как се отнасяте към онлайн гласуването?
- Такава система трябва да има, в нея е бъдещето. Тя би подпомогнала демокрацията и е особено нужна на държави като България, които имат големи общности в чужбина. Приемам аргументите за сигурността. Но и в момента може да се оказва натиск върху гласуващите в тъмните стаички, като например да заснемат бюлетината си със смартфон. Междинна стъпка преди въвеждане на онлайн гласуване е гласуването по пощата. Има го и във Великобритания, и в САЩ и мисля, че е уместно и за България.