Мариян Карагьозов: Милитаризацията на турската външна политика я изолира

Свръхамбициозната външна политика на Анкара след Арабската пролет доведе до обратен ефект, който турските политици наричат „ценна самота“. Тя беше изолирана. Около 2020 г. започна процесът на преодоляване на въпросната „ценна самота“, която всъщност е изолация. След опита с военни операции, милитаризация и изграждане на бази зад граница в Катар, Сомалия, северни Сирия, Ирак и Кипър – доведе до осъзнаване на Турция, че не може да контролира сама региона, не ѝ стигат силите. Милитаризацията на нейната външна политика не даде желаните резултати.

Това заяви пред Калоян Константинов в "Студио OFFNews" д-р Мариян Карагьозов от Института по Балканистика към БАН, специализиращ в областта на турската външна и вътрешна политика.

Той обяснява, че борбата за хегемония в Близкия изток няма ясен лидер: турците не са араби и говорят различен език, както и има разлики в културата им. Иранците също са етнически и лингвистично различни, както и техният шиитски клон на исляма е малцинство в региона. Египет е в сериозна икономическа и идейна криза заради военната диктатура, а Ирак е в дълбока криза след инвазията 2003 г. и гражданската война и войната с ИДИЛ. Саудитска Арабия пък е интересен случай, защото в момента се опитва да се съсредоточи в себе си чрез амбициозните проекти на монархията. Причината за това е, че петролът в един момент ще свърши, като Рияд води сериозни преговори с Русия за изграждане на атомни централи.

Ученият от БАН отбелязва, че Москва има сериозно присъствие в целия регион въпреки войната в Украйна. Особено отношенията ѝ с Анкара са интересни, тъй като те търпят спадове и възходи – включително свалянето на руски боен самолет от турска страна през 2015 г. От известно време насам, особено и след началото на пълномащабната война в Украйна, Турция се опитва да играе балансираща роля: хем помага на Русия икономически, хем снабдява Киев с оръжие и подкрепя териториалната цялост на държавата.

Д-р Мариян Карагьозов допълва, че Анкара си взема бележка от своята „ценна самота“, но също така и от сблъсъка си със западните стратегически цели, което води до опит за т.нар. „360-градусова дипломация“, или равна отдалеченост от различните държави и интереси не само в региона, но и по света. Логично, това води до търкания с Вашингтон и Брюксел.

„Турция не беше доволна от реакцията на ЕС и САЩ спрямо опита за преврат през 2016 г. от военните срещу Ердоган, което доведе до сближаване на позициите на Турция с редица незападни играчи по редица въпроси на световното устройство. Така например, от 2013 г. Ердоган завършва всяка своя реч в Общото събрание на ООН с призив с 5 разтворени пръста и думите, че светът е по-голям от 5, визирайки Съвета за сигурност към ООН.

Заявката на Турция за членство в БРИКС е отражение на желанието ѝ за 360-градусова дипломация. За момента БРИКС отклони тази заявка за членство. Това е свързано не толкова със самата Турция, а с БРИКС, който има нужда да интегрира страните, които се присъединиха миналата година. Но държавите от БРИКС са тези, с които Анкара има най-голям търговски дефицит: от Русия внася енергийни ресурси, а от Китай потребителски стоки“, казва експертът.

Ученият от Института по балканистика към БАН прекарва няколко години в южната ни съседка, откъдето добива интересни наблюдения от първа ръка:

„Върви процес на ислямизация отгоре в Турция. Разширява се броят на децата, които учат в духовни училища, дават им се повече пари и имоти. Но отдолу, от обществото вървят други динамики – все повече турци живеят в градовете и получават висше образование. Тези две тенденции са в сблъсък. Изследванията отчитат, че в крайните части на религиозния спектър има увеличаване на броя на хората. Правителството определено прави усилия, за да изгради собствена социална база. По-консервативното общество би подкрепяло по-консервативни политики и политици.

За светските сегменти на обществото Мустафа Кемал Ататюрк е икона и не трябва да се пипа. Ако питате по-религиозните части на обществото, за тях разпадът на Османската империя и действията на Ататюрк са трагични. Все пак Ататюрк има огромен авторитет поради факта, че е ветеран от войните и създава съвременната турска държава. Опитите да бъде атакуван съществуват, но не е лесно да бъде направено.“
Той също така посочва турската икономика като една от най-слабите страни на южната ни съседка:

„Тя никога не е била особено силна, и в миналото е имало редовни икономически кризи. През 70-те и 90-те години страната изживява няколко много сериозни икономически кризи. Тя няма собствени енергийни ресурси, което я прави много зависима от цените на газта, петрола и т.н. Това са хронични проблеми с енергийните ресурси, външно-търговския дефицит, стойността на лирата. Последните години са особено тежки, но не са уникални за страната.

Въпреки това, като влезете в една турска стая, там всичко е местно производство – от плочките и бетона, до хладилника и мебелите. Като влезем в един български дом, пак повечето неща са от Турция.“

В тази връзка, д-р Карагьозов посочва, че отношенията между София и Анкара са много добри, а стокооборотът между двете държави е около 5-6 милиарда: „Истанбул е огромен град с около 15 милиона души население и той е много близо до границата ни. Той излъчва икономическа пулсация, която достига и до България. Това спомага за интегрирането между икономиките и страните ни.“

Според него, Турция трябва да повиши образоваността на населението си и да понижи хронично високата безработица, която в момента е около 10%.